Метаморфозите на Кимон Георгиев

1923 г.: "Великото дело на Девети юни спаси българския народ"

1944 г.: "Народът се освободи от досегашните мракобесни управления"


Кимон Георгиев (1882-1969) е един от видните български политици през отминалия 20 век. Герой от войните, губи едното си око при завоя на Черна и заради това му лепват прякора "Кьор Кимон".
Той стои в дъното на три преврата - 1923, 1934, 1944 г., и трите успешни. Наричат го щатен превратаджия. Еволюцията, която претърпява, е умопомрачителна - от яростен привърженик и участник в убийствата на комунисти и земеделци при режима на Цанков през 1923-1925 г., дори техен идеолог; през креслата на министър и премиер при фашистките режими до средата на 30-те години; до верен съюзник след 1944 г. на същите комунисти и земеделци в Отечествения фронт и громител на фашизма. Явно подобни метаморфози и "катарзиси" в българския политически живот не са днешно явление, но днес едни ги наричат ренегатство и политическо номадство с цел вечно участие във властта, други виждат в извършителите им политически качества и политическа гъвкавост...  
Кимон Георгиев става министър-председател за първи път през 1934 г., но в началото на следващата година е изолиран от управлението от цар Борис III. Тогава се свързва с Комунистическата партия и това е последният му политически лупинг, до края на живота си той й остава верен. Отново става министър-председател на 9.09.1944 г., прави ново правителство през март 1946 г., което управлява до ноември същата година, заема през годините важни държавни постове. С Георги Димитров и Васил Коларов изиграва изключително важна роля в спасяването на България от ново териториално ограбване по време на Парижката мирна Конференция през 1946 г.
Предлаганите днес документи - изказвания и статии на Кимон Георгиев, илюстрират сложните превратности в новата история на България, които мнозина еднолинейни днешни "демократи" напразно се опитват да представят еднозначно.

Из спомените на Кимон Георгиев
за политическите репресии през 1923-1925 г.

 Омарчевски беше един от по-културните хора на земеделците и много симпатичен. Спомням си, че го видях и веднага след акта на 9 юни 1923 година, същия ден, в затвора, където беше задържан. Тогава бяха задържани много хора, между които и много от опартизанените земеделци - Янев (министъра на финансите), Недялко Атанасов и др. Това задържане - не само на Омарчевски, но и на всички други, беше само за да се обезпечи ефикасността на акта на 9 юни и не трая повече от ден-два. След това всички бяха освободени, абсолютно всички! Въобще има създадена една невярна представа, че самият акт на 9 юни е свързан с кървава разправа, с насилия и терор. Това не е вярно. 9 юни беше напълно безкръвен акт. Цяла София се завзе, без да пукне една пушка. Насилията и жестокостите дойдоха по-късно, едва след Септемврийското въстание и особено след атентата в църквата "Св. Крал" ("Света Неделя"), където бяха убити 140 души. Струва ми се, че атентатът имаше за предназначение да послужи като реабилитация на комунистите, загдето на 9 юни те не взеха никакво участие на страната на земеделците, а напротив - даже също изразяваха удовлетворението си от свалянето на земеделското управление. Земеделците се носеха много зле спрямо комунистите. И Септемврийското въстание, и атентатът в "Света Неделя" бяха предизвикателства, които дадоха възможност на крайни елементи сред офицерите да предприемат жестокости, саморазправи, терор.
Самият Александър Цанков беше не жесток човек, не споделяше тия начини на действие и сам той не беше "кръволок" - както го нарекоха, но той носи цялата отговорност за издевателствата и кървавите разправи. В дъното на всички отрицателни прояви седеше генерал Вълков и Царят. Ние отначало не се съмнявахме в ген. Вълков - по това време той беше военен министър, но постепенно взе да става ясно, че горенето на живи хора в пещи, убийствата, тероризмът са линия на поведение и то линия, която, мисля, че се направлява от Царя. И ние, които не бяхме съгласни с това, напротив, бяхме категорично против - напуснахме Сговора. Вълков се оказа съвсем тясно свързан с Царя, а ние в съзнанието си окончателно скъсахме с Царя като разбрахме, че той е вдъхновител.

 Из статията "Една паметна дата"

 Всяка година днешният ден ще ни пренася към спомените от акта на 9 юний 1923 г., който още за дълго време ще продължава да буди интерес всред обществото. Едно по-пълно обяснение на това събитие не би било възможно в един вестникарски отзив. Все пак тоя акт би могъл бегло да се характеризира в няколко реда, стига да се има пред очи картината на нашия политически живот, която го наложи. Ето в едри щрихи физиономията на режима на Стамболийски, чиито разрушения в духа и морала на българския народ ще трябва да лекуваме още за дълго.
Насаждане съсловност в управлението, изкуствено възбуждане омраза и изостряне противоречията между класите, между селото и града, между учени и неучени. Изплуване на повърхността тинята на обществото чрез даване преднина на всичко полуинтелигентно, декласирано и престъпно. Даване широк простор на диви грабителски инстинкти чрез грубо посегателство върху държавни, обществени и частни имоти. Разклащане из основа на най-важните държавни институти: армията и правосъдното дело. Незапомнена деморализация на полицията, превърната в гнездо за нихилистични замисли и акции срещу политически противници. За разхищение и разврат се даваха най-цинични примери отгоре. Примирението със злото ставаше почти всеобщо.
За щастие, всред тоя общ морален упадък и обществен разплох имаше още крепки духом български синове, които стояха будни на своя пост. Техният знак в последния момент постави в движение незасегнатите от общата поквара морални сили в армията, около която като с магически жезъл се сгрупира всичко честно и родолюбиво в страната. Така армията извърши едно велико дело, спасявайки българския народ от морален разгром.
Нека оставим историята да даде справедлива преценка на това събитие в нашия политически живот, а на българския народ, в лицето на неговата интелигенция, нека пожелаем да довърши успешно положеното начало, тъй като замисълът на 9 юний очаква продължителните и дружни усилия на всички добри синове на тая страна.

(В. "Отечество", 13 юни 1925 г.)

 Изказване в Народното събрание

по повод запитване от парламентарната група на БЗНС за политическите убийства в страната с предложение за "дневен ред", София, 4 септември 1925 г.
В такъв един важен въпрос не трябва да се влагат партизански страсти. Когато се спираме на последните събития, трябва да се отнасяме с обективна преценка, като се откъснем от традиционната демагогия, която възбужда страстите. Необходимо е примирение, за което трябва и печатът да работи, като изостави ония отдели, които само дразнят, вместо да примиряват. Всички задружно трябва да церим народната душа. И не са достатъчни усилията само на правителството, а общите усилия на всички добри българи.
Ние сме свидетели на усилията на правителството за спасението на страната и смятаме, че то изпълнява дълга си по-добре от всяко друго правителство. Ние ще гласуваме доверие на правителството с вдигната глава. Аз предлагам следния дневен ред: "След изслушване запитването на парламентарната група на Земледелския съюз, отговора на правителството и станалите разисквания, Народното събрание: 1) порица най-силно станалите напоследък няколко убийства, резултат на създаденото след войната болно настроение и 2) одобрява политиката на правителството и специално мерките и усилията му за предотвратяване повтарянето на подобни престъпни актове на насилие".

(В. "Свободна реч", 6 септ. 1925 г.; същото във в. "Демократически сговор", 5 септ. 1925 г.)

 Из слово пред публично събрание на Отечествения фронт,
състояло се в София на 17.09.1944 г. в тържествените зали на Съдебната палата

 И наистина, какво по-естествено от това, че народът по един явно демонстративен начин дава израз на своите предпочитания към светлината пред мракобесието, към свободата пред тиранията, към възможността за повече правда в живота пред господствуващата допреди една седмица груба неправда и коравосърдечие?
Можеше ли наистина един народ, у когото е толкова живо чувството му на славянска принадлежност, да не се радва и да не ликува, когато се турна най-после край на така систематично  насажданото от много години у нас тевтонско влияние, което подпомагано от едно безгранично угодничество, раболепие и користолюбие на досегашните ръководни фактори, се бeше превърнало в една грозна действителност.
За да се изскубне именно българският народ от това фатално влияние и за да се подготви той да поеме на дело съдбините си в свои ръце, се обединиха най-прогресивните сили на народа под светлото име на Отечествения фронт.
Тази групировка през последните две-три години на вилнеюща тирания в страната положи максимални усилия по легални и нелегални пътища, за да отнеме властта из нечестивите ръце на немските агенти и така да позволи свободното проявление на волята и чувствата на българския народ.
Ето вече цяла седмица как народът празнува своето истинско освобождение. Той се отдаде на безгранична радост - радост, която се разнесе с шума и трясъка на експлоадирал парен котел. Парата, чието напрежение не можа да издържи котелът, символизира напъна на българския народ към повече свобода; самият пръснат котел напомня деспотичните и мракобесни управления, които през последните няколко години терзаеха морално и физически българския народ.
Отечественият фронт обаче освен тази първа задача - освобождаване народа от игото на немските агенти - си поставя и творческата задача да изгради нова, мощна и демократична България.
Ето днес, само след едноседмично управление, Отечественият фронт, в лицето на своето правителство, излиза пред българския народ да оповести програмата, която той ще следва, за да изгради наистина нова, мощна и демократична България, за да може нашата страна да заеме с чест и достойнство мястото си между своите славянски събратя, между съседите си, както и между западните европейски и американски демокрации.
Прочее, аз пристъпвам към оповестяване на самата програма.
***
Огласява програмата на Отечествения фронт, в която прочита и следните думи:
"След войната във всички европейски страни са давани държавни помощи и пенсии на пострадалите от фашизма. У нас помощи и пенсии се даваха и на участниците във въстанията срещу преврата на Цанков (9 юни 1923) - в Юнското и Септемврийското въстания 1923, както и на жертвите на Белия терор от 1925 г. и следващите."

(Христоматия "Омда", Петко Симеонов разчитане и коментар)



Кимон Георгиев с цар Борис ІІІ, 1934 г.                              С Георги Димитров, 1946 г.