Лекарят първо трябва да е добър човек

Д-р Емил Илиев e роден в София на 16 октомври 1947 г. Завършил е Медицинската академия в София. От 1976 г. е ръководител на отделението по акупунктура в Научния институт по дерматология и венерология при Медицинската академия. Специализирал е акупунктура и дерматология в Австрия, СССР, Италия, Китай, Франция, Германия, Южна Корея, Япония, КНДР и Виетнам. Председател е на Българското дружество по традиционна китайска медицина от 1982 г. и е почетен член на повече от 18 акупунктурни дружества по целия свят. Дълги години се занимава с алтернативни методи на лечение като акупунктура, нискоинтензивна лазерна терапия, ортомолекулярна медицина и др. Има патентован метод за лечение на рецидивиращ херпес симплекс инфекция, за който получава специална международна награда на Световната здравна организация през 1995 г. Той е сред пионерите на лазерната терапия в дерматологията, като издава самостоятелна монография по тази тема във ФРГ през 1988 г.

- Доктор Илиев, тази година празнувате троен юбилей...
- Да, така е. Празнувам моята 70-годишнина и е хубаво, че на тази възраст нямам сериозни здравословни инциденти и мога да извършвам добре, както се казва, важните жизнени функции на организма и на духа. Вторият юбилей, който чествахме през лятото, беше ХХ джаз фестивал в Банско. 20 години да прави човек джаз фестивал в България и той да набира скорост и да става все по-популярен, не е лесна работа. И третото, не по-маловажно нещо е, че се навършват 35 години, откакто съм председател на Българското дружество по акупунктура. Предстои да сдам този пост на по-младото поколение. Човек трябва да дава път на младите, което не пречи ние да работим и да помагаме за каузата с това, за което сме дали половината си живот. На 24 и 25 ноември организираме курс, съвместно с Шанхайския университет по традиционна китайска медицина - ще дойдат трима видни учени, които ще изнесат лекции. Тогава ще се състои и нашето отчетно събрание, на което младите членове на дружеството ще поемат ръководството. Пожелавам им успех, да проведат такива световни форуми и да съдействат за квалификацията на нашите лекари. Жалко е, че през 1980 г. бяхме близо 400 членове на това дружество, сега сме около 100 души, разпиляха се по целия свят, а една част се пенсионираха.
- Кое ви носи най-голямо удовлетворение от осъщественото през този дълъг период?
- Доволен съм, че за тези 35 години съм довел в България два световни конгреса по акупунктура на двете международни организаци - SIA, най-голямата организация на 60-те, 70-те и 80-те години в света, направихме тук нейния осми  конгрес през 1983 г. И то в години, когато против България се водеше много тежка кампания във връзка с покушението срещу папа Йоан Павел тт. Но въпреки манипулациите, които се разпространяваха в света спрямо страната ни, у нас дойдоха повече от 700 западни чужденци, 500 от бившите социалистически страни и около 300 от България. Форумът бе много успешен и положи началото на бурно развитие на акупунктурата у нас. След това през 1995 г. доведох световен симпозиум на ICMART, на който присъстваха около 600 души от цял свят. Миналата година ICMART отново проведе световния си конгрес у нас и събра мнозина от елита на световната акупунктура. Така че за тези 35 години съм направил три световни форума и 6 национални конгреса. Искам да пожелая на всичките ми колеги да се борят за международния престиж на България.
- След толкова усилия и отдаденост от ваша страна, как виждате днес отношението към тази медицина у нас?
- В България има голяма група пациенти, които предпочитат тези методи и в много от случаите се лекуват успешно, дори по-успешно от традиционната медицина.
- А сред колегите ви?
- Много от тях разбират, че двете медицини са като ин и ян, допълват се и си помагат да бъде лечението по-ефективно. Има хора, които не вярват, не са чели и смятат това за "ала-бала". Но подобно невежество съществува не само у нас, има го дори в самия Китай, въпреки вековните им традиции. Важното е основният принцип в медицината - да не вредиш на пациента!, да се спазва, да си компетентен да поставиш вярната диагноза и да помагаш на хората. А с какви средства ще го направи, зависи от културата на лекаря.
- Как решихте да се занимавате с акупунктура?
- Съвсем случайно. Причината беше една хубава жена. Дойде при мен, когато работех в Центъра по козметика през 1974 г. Страдаше от много тежки брадавици, красиво момиче, а си криеше ръцете. Всичко, с което й препоръчах да се лекува, ми каза, че вече е правила. В един момент вдигнах рамене и казах, че съм предложил всичко, което зная. Тя ме укори: Защо сте се хванал с тази медицина, като тя толкова не може да помага! Жената имаше и тежка мигрена. Беше на 27-28 години и 10 от тях най-големи специалисти я бяха лекували без резултат. Като чух думата мигрена, се сетих за моята (бъдеща) учителка доц. Мария Цекова, която работеше в Неврологията на 4-ти километър и беше специализирала година и половина в Китай. Разказваше ми, че лекува много добре мигрена с акупунктура. Изпратих пациентката при нея. Жената изчезна от погледа ми повече от 2-3 месеца... Дойде един ден и ми се похвали, че се е оттървала от мигрената, но и от брадавиците. Тогава се замислих, че акупунктурата явно има общорегулиращ ефект на функциите на организма, на имунната система, на всички отделни компоненти на здравето. Започнах да пращам при доц. Цекова други случаи, които трудно се повлияват със средствата на модерната медицина. Тя ги лекуваше, а аз ходех да гледам и да следя тези болни. През 1975 г. ние с доц. Цекова излязохме на националния конгрес по дерматология с международно участие с първия научен доклад в областта на дерматологията и акупунктурата. Той бе направен въз основа на наблюдението на 113 кожно болни с различни дерматози, лекувани с акупунктура. Оттогава у мен се създаде траен интерес към този метод на лечение, защото видях, че е много ефективен.
- Как се стигна до официалното и масово въвеждане на акупунктурата в нашето здравеопазване?
- Благодарение на министъра на здравеопазването Ангел Тодоров, който беше ходил в Съветския съюз и видял, че са създали доста големи структури по акупунктура, катедри, научен институт по рефлексотерапия в Москва и лекуват с нея много болести. Той издаде заповед в България да се разкрият кабинети по акупунктура във всички окръжни болници, а в научно-изследователските институти на Медицинска академия се обособиха звена, които да изследват въздействието на акупунктурата. През 1976 г. започна доста масово прилагане на този метод и изучаването му. Бяха обучени много кадри, които работеха, и това беше много полезно, защото първо, помагаше на хората, второ, понижаваше много разходите за лекарства на дадена болница и на пациентите. Всичко беше безплатно, както знаете, и това бе едно голямо предимство за хората.
- Съществуват ли все още такива кабинети в болниците?
- За съжаление, днес в нито една болница няма такъв кабинет, защото НЗОК не плаща подобна дейност. Акупунктурата ще бъде бреме за която и да е болница, тъй като трябва да я издържа сама. На Запад се плаща за лечението на определени болести чрез акупунктура. Но нашата каса е далеч от такива взаимоотношения и преценки. Тя е определила ниски такси, които се удържат и с които нищо не може да се лекува. Хората с по-високи доходи внасят повече, но масовите заплати са ниски и отчисленията са скромни - с 18 лв. здравеопазване не може да се поддържа. Моят син е лекар в Швейцария, работи, плаща за него и за двете си деца осигуровка 1200 евро месечно - къде са 1200 евро, къде са, да кажем в София, 100-150 лв.?! Самата администрация на НЗОК струва доста пари, това обременява медицината с бумащина и лекарят не обслужва пациента, а администрацията на касата. Имал съм много ученици от чужбина, повече от 4000 лекари от Германия, Австрия, Швейцария. Това, което им правеше отлично впечатление по времето на социализма, беше, че имахме много малка писмена бюрокрация. Лекарите имаха време да прегледат болния, да се запознаят обстойно със състоянието му. В германската каса от огромните приходи, които получава, 26 процента отиват за издръжка на касата, тоест 1/4. Ако хората си внасят парите директно в държавния фонд на здравеопазването и ние можехме да ползваме тези над 3 милиарда лева, които се събират, България ще има много прилично здравеопазване с доста прилични лекарски заплати. А у нас какво се случи - държавни болници фалират, защото едни и същи хора работят в тях и в частни клиники. Всеки лекар трябва да избере къде иска да работи. А здравно заведение, което се обявява, че е болница, трябва да приема всичко, което да лекува, както приемат "Пирогов", Александровска болница, ВМА, Окръжна болница и др. И да поеме рисковете на онези, които не могат да си платят - не може да изхвърлим умиращия, защото не си е платил осигуровката. Частните болници трябва да поемат това бреме или касата да прекъсне взаимоотношенията си с тях.
- Постоянно се говори за фалиране и закриване на болници в страната...
- Основна грешка е, че никой не се зае да направи качествена здравна карта, какво трябва на България. Имаше неща, които трябва да се променят. През 1989 г. в страната работеха 330 болници и говорехме, че трябва да се намали броят им. Сега имаме над 430 болници, и между тях много частни. Но когато държавната болница работи добре, хората ще отиват в нея, където ще намират всички специалисти.
- Повече се коментират болниците, но всъщност поликлиниките са тези, до които хората най-често опират.
- Поликлиниката бе най-хубавото, което имаше българското здравеопазване. Водил съм делегация на Лекарската камара на ФРГ през 1983 г. - президента на камарата, секретаря и финансиста, бяха изумени от организацията на нашето здравеопазване. В поликлиниките имаше участъкови терапевти, най-често специалисти по вътрешни болести, а в съседните кабинети работеха лекари от всички медицински специалности. Особено спешните консултации с тези специалисти ставаха на мига и се взимаше решение за по-нататъшното поведение с пациента. Тези организационни неща на нашата медицина бяха пословично добри. Вместо да ги запазим, послушахме разни чуждестранни експерти, които дойдоха да ни продават техника и да си правят бизнеса. Нашата медицина се раздроби на несвързани съставни части и накрая няма кой да погледне един пациент цялостно. Ако живеем в демокрация, да направим един референдум дали да върнем здравеопазването, каквото имахме преди 1989 г. Ако се възстанови старата, т. нар. система Семашко, на която се подиграват всезнаещите в здравеопазването, само след 5 години ще имаме добре квалифицирани лекари, добре работещи болници и един лекар ще получава в тях най-малко 2000 лева заплата, прилични пари за дежурства и др. Понеже никой министър няма да посмее да предприеме тази радикална хирургическа намеса в нашето здравеопазване, трябва да направим референдум сред българския народ. Болниците трябва да престанат да бъдат търговски дружества, защото здравето на човека е преди всичко тяхната цел, а не търговската дейност.
- Вие самият кога направихте своя клиника?
- Работех в държавна болница до момента, в който дойде време да се пенсионирам. Целия си трудов стаж съм изкарал в държавната болница. Правил съм много от структурите на държавното здравеопазване, от 1977 до 1989 г. съм се занимавал с валутните приходи за медицината. Създадохме т.нар. валутни поликлиники на нашето Черноморие, за да може хората, които пристигат от чужбина и имат здравни осигуровки в страните си, като си отидат, да им се реимбурсира сумата въз основа на документ, издаден и подпечатан от нашите поликлиники. В края на лятото бях на нашето Черноморие и се ужасих какво здравеопазване се предлага на почиващите там българи и чужденци. В поликлиниките вече те посреща каса и администрация, а не лекар.
- Семейната среда ли ви повлия в избора на медицината за професия? Вие сте потомствен лекар.
- Когато бях в тV клас, майка ми проф. Сладина Георгиева ми даде да й поставя мускулна инжекция. Баща ми Димитър Илиев беше детски кардиолог, доцент. Отраснал съм в Кожната клиника на Медицинска академия, роден съм през 1947 г., а майка ми работеше там от 1946 г. Когато беше дежурна и нямаше къде да ме остави, съм спал в клиниката при нея. Помня всичките корифеи, страхотни лекари, с които съм общувал от съвсем малък. Както моята дъщеря сега расте сред  доктори, съпругата ми също е лекарка и общуваме с много приятели медици. Медицината е съчетание от няколко компонента, без които не може: първо, лекарят трябва да е добър човек и добре възпитан; второ, трябва да е много компетентен по отношние на знания, да е натрупал опит, общувайки с големи лекари и добри специалисти; и не на последно място, медицината е и занаят. Когато бях малък, живеехме в покрайнините на София, в кв. Бъкстон, хората идваха да звънят посред нощ и майка ми и баща ми ставаха и отиваха да прегледат нуждаещите се, като никога не са взимали една стотинка от тях. Правили са го от добра душа, от лекарски дълг. Това съм гледал цял живот като пример на моите родители. Освен това, майка ми влагаше много сили да се квалифицира, цял ден работеше и четеше. Не само тя, цялото нейно поколение лекари работеха всеотдайно за медицината и се усъвършенстваха. Повечето от тях, които са били мои учители, знаеха по 2-3 западни езика. За съжаление това днес много рядко се вижда, жена ми например говори два западни езика и руски, но не са много като нея.
- Освен че обучавате лекари във вашата клиника, организирате вече почти 20 години Летен медицински университет в Банско.
- Летният медицински университет събира най-добрите лекари в различни специалности, за да обучават джипитата. Идват колеги, които знаят и могат много - имаме чудесни лекари и трябва да ги тачим и пазим, защото немалко от тях вече стават на възраст, - да споделят своя опит, тъй като след тях в някои специалности ще останат големи празнини. Няма друго място, където един лекар да дойде за три дни и да види всичко ново в медицината, което му се поднася концентрирано, и най-вече опита.
- А музиката какво е за вас?
- Музиката винаги ми е била хоби. Напоследък имам по-чести контакти с Окръжна болница, една добре оранизирана болница с добри специалисти, прекрасни условия, а грижата и отношението към хората им правят чест. Препоръчах им, дори с доц. Калпачки си говорехме, да пускат на болните в реанимацията музика от Моцарт. Доказано е научно, че той влияе най-добре на възстановяването на мозъчните клетки. Трябва да се направи всичко за болния - важни са и акупунктурата, и храната, всичко. По време на социализма в болниците имаше диети за всяко заболяване и състояние, сега се правят кетъринги в пластмасови съдове... Съсипахме кухни, цели големи комплекси, за да правим пак икономически мероприятия.
- Наред с другите неща, предполагам, че вече сте готови с програмата за следващия, ХХт джаз фестивал.
- Готови сме с програмата за 2018 г. Ще дойдат много добри имена, вчера потвърди пристигането си знаменитият саксофонист Скот Хамилтън, който свири на първия джаз фестивал. Ще дойде догодина с квартет, с певицата Чампиън Фултън, която беше тук преди няколко години. Първите 10 години съм правил фестивала с много скромни средства. Но с течение на времето от община Банско разбраха, че той е много полезен за града и постепенно започнаха да дават все повече средства. Няма човек - от местните баби до кмета и председателя на общинския съвет, който да не помага с готовност на фестивала. Дори ме удостоиха със званието Почетен гражданин на Банско по случай 60-годишния ми юбилей. Благодарен съм, че в града се гордеят с фестивала, както и аз съм горд заедно с тях.