Виктор Юго: Убива се цял един народ. Къде? В Европа

Никола Чолаков

Великият френски писател Виктор Юго произнася реч в парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаване на Априлското въстание, публикувана във в. "Le Rappel" от 29 август 1876 г. Ето част от нея :
"Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят. Правителствата виждат ли го? Не. В настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Батак, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там, че всичко това е ужасно и че диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни.
Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.
Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг път са мънкали. Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация? Време е цивилизацията да удари на масата и да каже: Стига! Ние, народите, заповядваме на правителствата да сложат край на престъпленията." (Париж, 29 август 1896 г.).

Речта му намира горещ отклик сред българската емиграция в Румъния, а Българското централно благотворително общество, в знак на признателност за големия му жест, го провъзгласява за свой почетен член. Виктор Мари Юго е френски поет, романист, драматург и общественик. Той е роден на 26 февруари 1802 г. в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Юго започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия и са публикувани през 1822 г. в книгата "Оди и разни стихотворения", която му донася известност. През 1831 г. излиза романът му "Парижката Света Богородица". След революцията от 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (2 февруари 1851 г.) е принуден да избяга от Франция. Романи от 60-те години: "Клетниците" (1862 г.), "Морски труженици" (1866 г.), "Човекът, който се смее" (1869 г.). Юго се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излизат книгите "Страшна година" (1872 г.) и "93-та година" (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос "Легенда на вековете". Умира на 22 май 1885 г. в Париж.