Седмица не стига

Добър начин намериха от МОН да отклонят обществения фокус от същинските проблеми на българското образование. Предложиха удължаване на учебната година със седмица. Стратегията на чиновниците е уникално проста. Защо родители, учители, ученици да се втренчват в нови учебници, съдържание, разпределяне на учебното време според наличието или липсата на новите помагала? Защо да се разсейват с проблеми като нуждата от квалифицирани педагози и спада в качеството на образованието? Къде-къде по-лесно е да се хвърли в общественото пространство сензацийка като по-дълги почивки през учебната година за сметка на лятната ваканция.
Е, на МОН им се получи - цялото внимание на заинтересованите от учебния процес е върху проекта на образователната институция. Интернет пространството зажужа срещу подготвяната промяна, тръгнаха онлайн петиции, родители и ученици още малко на улицата ще излязат, за да демонстрират неподправеното си възмущение.
Успоредно с вредната тактика на МОН се набиват на очи и други нелицеприятни черти. Едва ли родители и ученици щяха да засвидетелстват по-бурно отношение, ако МОН внезапно закрие всички училища. Ведомството може и да си намисля ненужни експерименти, но със сигурност проблемът не е толкова сериозен, че да изисква такава активност, емоции и сили. Далеч по-просто е като майка да коментираш графици и дати, вместо да вникнеш в първостепенните проблеми на учебния процес. Естествено, че всеки ученик ще крещи и ще скача срещу принудата да постои в училище малко повече. Достатъчно е обаче да се хвърли поглед на мненията във фейсбук или форумите с написаните по смущаващ начин позиции на родителите и децата им, за да стане кристално ясно, че и едните, и другите имат нужда от повече присъствие в училище и по-малко "ваканции", отколкото им предлагат от МОН. Ведомството пък трябва да намери друг начин за ограмотяване и обучение. Една седмица не е достатъчна.