Невъзможна любов?

Турция отбеляза с пищни празненства годишнината от опита за преврат. Какво обаче празнуват турците (или поне тези, които не участваха в похода срещу Ердоган от Анкара до Истанбул)? За тази една година турският президент Реджеп Ердоган се превърна в абсолютен диктатор по всички стандарти. Стотици хиляди хора загубиха работата си само заради подозрения, че са свързани с неговия противник и бивш съратник Фетхуллах Гюлен. Хиляди други не се разминаха толкова леко и бяха хвърлени в затвора. Свободата на медиите бе ограничена, опозицията - смачкана.
Чак напоследък Европа взе да реагира - Европейският парламент например взе решение, с което иска от ЕК да спре преговорите за членството на Турция в ЕС. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер постави граници, които Турция не трябва да преминава, ако иска някога да е част от Европа.
Преди година по това време се предполагаше, че след опита за преврат и последвалата саморазправа с опонентите Ердоган може да разхлаби хватката, с която е стегнал турското общество, за да предотврати бъдещи вълнения. Е, той избра обратния подход - на силовата диктатура. Може би от неговата камбанария в това има резон. За нас като българи и европейци обаче това развитие на нещата е много обезпокоително. Ислямизацията на Турция и отхвърлянето на завещаното от Ататюрк са само прикритие за неоосманистката политика, която Ердоган много би искал да провежда, но засега няма голям успех. Усетихме на наш гръб това със създаването на партия ДОСТ. Както отбелязва и Юнкер, посоката, в която върви Турция, не е към Европа. Малко закъсняло признание на фона на множеството безпринципни компромиси досега и откровеното изнудване, което турската страна приложи на Европа по отношение на бежанците. Но все пак по-добре по-късно, отколкото никога. Друг е въпросът що е то "европейски ценности" и има ли такива, както и дали изобщо някога Турция е била и ще бъде част от Европа. И да има брак, то той ще е по сметка, а това предвещава още проблеми в бъдеще.