В смесените райони зрелостниците са най-зле с българския

Тази година много спорове и притеснения предизвика една от новостите в държавните зрелостни изпити - разделянето на изпитите на модули, които се решават последователно, всеки следващ след приключването на предишния. Противно на очакванията, тази новост изобщо не е повлияла на резултатите от матурите по различните предмети - почти няма разлики в средния брой точки на въпросите и с избираем, и със свободен отговор в сравнение с 2016 г., отчете вчера Евгения Костадинова, директор в МОН. Според министър Красимир Вълчев, този начин на провеждане на матурите няма да се променя, може само да бъде променена продължителността на модулите, за да няма ученици, които решават бързо единия модул и после чакат да изтече времето му, за да пристъпят към втория. 
По същество разлика в матурите тази година спрямо 2016-та няма. Оценяването обаче по всички предмети е станало по електронен път в 42 центъра в страната, в които са се намирали оценителите. Според Костадинова това се оказва успешен вариант. Според новия училищен закон тази година учениците от професионалните гимназии получиха възможност да не се явяват на втората задължителна матура, а вместо нея в дипломата им да се впише средноаритметична оценка от държавните изпити за професионална квалификация. От това са се възползвали 7300 ученици, но колко от тях ще издържат държавния изпит, още не се знае.
Радващо е, че тази година има видимо подобрение на средните резултати по история. Тревожното обаче и тази година е, че по основни предмети като математика и физика средните оценки продължават да се влошават, като се увеличават и двойките по тях. Би трябвало в МОН да изпитат тревога и от това, че по български език и литература (БЕЛ) отново най-нисък резултат показват учениците от Кърджали, Ямбол, Разград, Търговище и Силистра. При това разликата с най-добрите (60,97 точки в София-град) е съществена - средният успех по БЕЛ в Кърджали е 42,15 , в Ямбол - 48,29 т., в Разград - 46,05 т., в Търговище - 48,65 г., в Силистра - 46,45 т. От министерството не се ангажираха с анализ дали това се дължи на турското етническо обагряне на тези региони, като обещаха да направят анализа отделно. Международното изследване TIMSS показа, че България е страната с най-голям процент деца, чиито резултати зависят от влошена семейна, икономическа или друга среда, напомни министър Вълчев. У нас тези ученици са 20%, докато средният процент в останалите държави е 9.  
Почти еднакви резултати са показали на матурата по математика момчетата и момичетата. В испанския език момчетата са по-добри, а по всички останали предмети водят момичетата. Също традиционно с най-високи резултати и на двете матури са зрелостниците от профилираните гимназии, с най-ниски - тези от професионалните гимназии. Сред училищата с най-добър резултат по БЕЛ няма особени изненади - отново водещи са немската езикова гимназия в София, испанската гимназия и още 5 столични гимназии, като сред тях се нареждат езиковите гимназии "Ив. Вазов" и "Пловдив" в града под тепетата, както и профилираната езикова гимназия в Ловеч. По успех във втората матура води Американският колеж в София.    
В МОН отчитат, че тази година повече ученици са отговорили на задачите по БЕЛ, в които се иска да се напише самостоятелен текст - сбито резюме на текст и есе или интерпретативно съчинение.