Личности
Първият директор на Атомната
Високоерудиран специалист и обаятелен човек, отишъл си рано от живота
/ брой: 105
Илия Борисов
Има хора, които от първата среща ти стават близки в живота, заради тяхната душевност и голямото им човеколюбие и сила на духа. Такъв рядко срещан в днешното конфликтно време бе големият и с развихрено майсторство и талант в професията инж. Симеон Русков. Заедно с инженерите Овед Таджер, Делчо Лулчев и плеяда други млади хора, той остава незабравим за безброй многото строители на Козлодуйската атомна централа. Работи повече от пет години като пръв директор на първата на Балканите атомна електроцентрала. Отиде си рано, но останахме приятели дълги години. В самото начало на строежа във временната приемна на АЕЦ "Козлодуй" в една от стаите на Министерството на енергетиката в София си допаднахме и се сприятелихме. Преди да се разгърне строежът край брега на Дунава при Козлодуй, бе отпечатан първият брой на в. "Първа атомна". Обсъдихме го съвместно с него и други специалисти строители. С шумно отеклото време все повече се убеждавах, че да работи с душа, да обича така близко и всеотдайно професията си, да постъпва по законите на красотата и да има човешко отношение към хората, бе стил на Симеон Русков, на който остана верен до края на живота си.
Първият директор на АЕЦ "Козлодуй" печелеше всички ни със своята изключителна деликатност. Работеше ден и нощ, защото всичко бе ново и непознато, както за него, така и за участвалите при полагане на основите на уникалния строеж. Искаше активно да участва в изграждащата се и широко разпространена нова и уникална строителна площадка, с очи да види как се работи. Поддържаше широки връзки с управниците в града и с чуждестранните специалисти. Грижеше се за новоназначените млади енергетици, боготвореше групата на съветските атомници. Отзоваваше се на много срещи в този край с увлекателни беседи за тайните на ядрената енергетика. Симеон Русков заряза столичния уют, пресели се в Козлодуй. Работата го принуждаваше да бъде и в София, и Москва, и къде ли още не. Ходеше често до Новоронеж в СССР, да види гигантските нови реактори в тази забележителна електроцентрала - най-голямата по онова време в Русия и света. Делничните грижи не му пречеха да бъде добър организатор и ръководител, да утвърждава сложни финансови и строителни планове.
Мало и голямо го боготворяха и признаваха като талантлив стопански ръководител, учен фантаст, обществен и културен деятел. Дори когато за Първа атомна се лееха най-прехвалените думи и когато през септември 1974 г. при официалното и тържествено откриване на АЕЦ "Козлодуй" му закачиха на ревера златната звезда на Герой на социалистическия труд, той си остана все така тих и сърдечен, безшумен и внимателен...
Пет дни преди да почине, Симеон Русков дойде от София във Враца. Разказваше с впечатляващи познания за бъдещето на ядрената енергетика, шестваща в десетки страни по света. Човек с голяма ерудиция и компетентност, страстно говореше за перспективите на Козлодуйската електроцентрала. Гордееше се, че България е една от малкото страни в широкия свят на земята със завоеванията на атомната енергетика. Бе в близки връзки с много от ядрените специалисти и преди всичко с големия физик и академик Георги Наджаков.
Много от хората, приближени до Симеон Русков, говореха, че има интересна биография. Работил е в Силнотоковия завод "Васил Коларов" в столицата. Четири години е бил главен директор на завод "Девети септември" в София. През 1956 г. младият тогава инженер, завършил висше образование в Чехословакия, поема пътя на специалист в областта на ядрените изследвания. Четиринадесет години е работил като главен инженер на Първия атомен реактор във Физическия институт на БАН. От 1969 до 1974 г., когато заработи първият енергоблок, Симеон Русков е първият директор на АЕЦ "Козлодуй".
Симеон Русков АЕЦ "Козлодуй" - слава и гордост на развиваща се България някога