Българската култура по време на Второто българско царство

Соня Александрова
Рим, специално за ДУМА

Еднодневната научна конференция се състоя в Българския културен институт в Рим в началото на април по случай 830 години от основаването на Второто българско царство (1185-1396). Организирана от посланика на България към Светия престол и Малтийския орден проф. Кирил Топалов, тя беше председателствана от падре Бернард Ардюра - директор на Папския комитет за история, известен ватикански учен.
Още с влизането си многобройните гости бяха потопени в епохата чрез документалния филм "Асеневци" (режисьор Румен Ганев). Той остава дарение от фондация "Елена и Иван Дуйчеви" и Центъра "Професор Иван Дуйчев" за Българския културен институт, както и оригиналните рисунки на художника на филма Тодор Ангелиев. Фотоизложба за събитията от епохата привличаше вниманието на любознателните посетители.
След приветственото слово на посланика на Република България в Рим Марин Райков доклади изнесоха наши професори от български и италиански научни центрове и университети. Проф. Аксиния Джурова (Център "Проф. Ив. Дуйчев") задържа вниманието с "Книголюбецът" цар Иван Александър". Тя напомни, че по време на неговото управление (1331-1371) процъфтяват книжовните средища и манастирите и съвсем основателно този период е наречен "втори златен век", подобно на първия по времето на цар Симеон (893-927).
Проф. Джурова се спря на трите украсени и илюстрирани ръкописа, създадени през ХIV век по поръчка или в пряка връзка с царския двор - Манасиевата хроника (летопис, 1344-1345) с над 20 миниатюри, свързани с българо-византийската история; Лондонското евангелие (1356) с портрети на царското семейство и Томичовия псалтир (около 1360 г.), най-богат с декорации. Те съдържат над 560 миниатюри и са оформени в стила на византийските императорски кодекси. Иван Александър като меценат нарежда да се създадат копия от гръцки ръкописи, съхранявани в царската библиотека. Този книголюбец със своята културна политика оставя отпечатък на целия период малко преди края на Второто българско царство.
За забележителния държавник продължи да говори проф. Анисава Милтенова (БАН) в обзора си "Средновековните сборници". Тя уточни, че под "царска библиотека" по времето на Иван Александър изследователите подразбират личната колекция на владетелското семейство, съхранявана в двореца или в църквата "Св. Петка Търновска". Църквата налага исихазма като официално религиозно движение и това променя стила на новите творби. Интересен факт за слушателите бяха сборниците с поместени жития на жени светици, не само монахини или отшелнички. Предполага се, че са използвани в женските манастири. Проф. Милтенова обобщи, че нарастват книгите за индивидуална монашеска употреба.
Проф. Красимир Станчев (Университет Рим-3) чрез "Литературата на второто българско царство в контекста на православното славянство" и проф. Александър Наумов (университет "Ка Фоскари", Венеция) с "Образът на цар Калоян в европейската култура на Средновековието" разшириха тематиката и изтъкнаха заслугите на цар Калоян за "културния триъгълник" България - Атон - Киев. За гордост на българите за този владетел пишат в Италия, Гърция, Франция. Показани бяха изобразителни материали от неговото царуване през ХIII век, оспориха се някои легенди, свързани с личността и пословичната жестокост на Калоян.
Така се стигна до третата важна личност, с която приключва Второто българско царство - Патриарх Евтимий. Проф. Татяна Лекова (Източен университет, Неапол) със своя доклад "Реформата на Евтимий Търновски - език, стил, правопис" очерта приноса на създателя на Търновската книжовна школа и последен български патриарх преди падането на България под отоманско робство. Поддържан от цар Иван Шишман за своята литературна, преводаческа и преподавателска дейност, Евтимий става най-голямата личност в българската култура на ХIV век. Автор на жития, слова, проповеди, поучения, преводач от гръцки, патриархът създава езиково-правописна и стилистична реформа, възвръща изчезнали български звуци. Въвежда термините "исправление книг" ("редактиране на книги") и "плетение словес" ("преплитане на думи") като основни принципи за промяната на стила. Според Търновската книжовна школа литературното произведение трябва да е изплетено правилно, красиво, изящно, за да има духовно и артистично богатство. То прозвуча и чрез изпълнението на артиста от Народния театър "Иван Вазов" Михаил Петров, който рецитира част от "Проглас към Евангелието".
Научната конференция в Рим имаше богат изследователски принос, оценен от слушателите. Неслучайно организаторите я бяха замислили преди 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.


Проф. Кирил Топалов (вляво), падре Бернард Ардюра и проф. Аксиния Джурова


Посланик Марин Райков


Проф. Александър Наумов (вляво), проф. Красимир Станчев и проф. Кирил Топалов


Проф. Анисава Милтенова


Проф. Татяна Лекова


Актьорът Михаил Петров рецитира част от "Проглас към Евангелието"


Рисунки от филма "Асеневци" на Румен Ганев, художник Тодор Ангелиев

Снимки авторката