Рузвелт и Чърчил искат разстрел за престъпниците Сталин: Да бъдат съдени!

Христо Георгиев

Документите, които ви предлагаме днес, хвърлят светлина върху обстановката след Втората световна война, когато САЩ, Великобритания и СССР предприемат действия за наказване на хитлеристите и техните следовници в Европа. На победените страни от хитлеристката коалиция, включително на България, са били наложени условия, които те са длъжни да изпълнят. Във всички подписани документи - и в примирието през 1944 г., и в Мирния договор през 1947 г., който днес упорито се премълчава, а Втората световна война за нас свършва едва след подписването му, България се задължава да накаже колаборационистите на Хитлер и виновниците за включването на страната в Тристранния пакт. Когато днешните т.нар. политици от десницата предизборно залагат пак на картата с черепите и предъвкват клишетата за "кървавия четвъртък, 2 февруари", за "престъпленията на комунизма", когато ги вкарват в учебниците, те съзнателно "пропускат" тези факти. Хайде стига внушения за "жертвите на Народния съд" - "онези ангели, които мръсните комунисти са утрепали"!   
От днешна гледна точка схващанията на Чърчил и Рузвелт за хитлеристките престъпници и колаборационисти може да изглеждат жестоки - но това е сега, а не тогава. А парадоксът е, че именно Чърчил и Рузвелт искат престъпниците да бъдат директно разстрелвани, а "сатрапът" Сталин е този, който отстоява проводниците на фашизма да бъдат съдени, преди да се екзекутират. При това в собствените им страни.
И още - дори нотка от укор не се прокрадва в беседите на "тримата велики" за десетките хиляди - военнопрестъпници или набедени - безмилостно унищожени без съд и присъда в Италия, Франция, Чехословакия, Финландия, Румъния, Югославия, а и в България. В приетите за най-демократични европейски страни са извършени десетки хиляди саморазправи.
Казано кратко, в документите ясно се вижда, че решението за създаване на Народния съд не е отмъстителна приумица на българските комунисти и на техните съюзници - земеделци, звенари, социалдемократи, чиято роля в събитията днес тотално се премълчава. Това е решение на победителите във Втората световна война, което победените са длъжни безпрекословно да изпълнят. Затова е странно, меко казано, че нито една от великите сили не реагира по никакъв начин, когато след 1989 г. всички осъдени от Народния съд в България бяха до един реабилитирани, включително и окървавените до ушите.

Из записа на четвъртото заседание на Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания
22 октомври 1943 г.
 Молотов: Аз бих искал да конкретизирам становището на съветското правителство. Съветското правителство смята, че е желателно по отношение на Италия нашите три правителства да се изкажат заедно за провеждане на следните неотложни политически мероприятия.
1) Демократизиране на италианското правителство чрез включване на представители на антифашистките партии;
Идън: Правилно.
Молотов: 2) Въвеждане на демократични свободи - свобода на съвестта, свобода на религията, свобода на печата, на словото, на съюзите и на антифашистките групи;
3) Ликвидиране на институциите и организациите, които са създадени от фашисткия режим и досега не са ликвидирани от правителството на Бадолио - корпорации, спомагателни организации на фашистката партия, по-специално спортни организации и т.н.;
4) Отстраняване на фашистките и профашистките елементи от органите на администрацията, учрежденията и обществените организации;
5) Амнистия на политическите затворници;
6) Създаване на демократични органи за местно управление;
7) Арестуване на главните военнопрестъпници и след това предаване им в ръцете на правосъдието.
Би било много добре, ако нашите три правителства се изкажат заедно за провеждане на тези мероприятия в желаната от съюзниците насока.
Идън: Струва ми се, че практически всички тези точки вече се прилагат на практика.
Хъл: Нашето днешно заседание е към своя край и за да не бавя съвещанието, сега не искам да добавям каквото и да било към казаното от г-н Идън. Съгласно с принципите на Атлантическата харта, фашизмът и нацизмът трябва да бъдат унищожени и техните доктрини трябва да изчезнат безследно. Това е главната цел на съюзните нации. Между нас няма никакви разногласия по въпроса за прилагането на доктрината, провъзгласена от нас.
По този въпрос няма разногласия помежду ни.
Ако можех да направя това, което искам, аз бих предал хора като Хитлер, Мусолини и Тодзио на военнополеви съд и следващата сутрин би станало историческо събитие.

 Из "България в секретния архив на Сталин", сборник с документи
 Нота относно българските военни престъпници, връчена от посланика на СССР в САЩ А. А. Громико на държавния секретар на САЩ Е. Стетиниус
                                                               5 декември 1944 г.
 По поръчение на съветското правителство имам честта да ви съобщя следното:
След навлизането на съветските войски в България, от съветските органи бяха задържани и арестувани няколко души, считани за виновни за въвличането на България във войната срещу Обединените нации. Тези лица подлежат на съд за своите престъпления.
Между задържаните са - членовете на регентския съвет: Богдан Филов, княз Кирил, ген.-лейтенант Никола Михов, бившият министър-председател на България [Д]. Божилов, бившият министър Василев и др.
Понастоящем във връзка със започването на съдебния процес срещу военните престъпници в България, българското правителство постави пред съветското правителство въпроса да му бъдат предадени задържаните лица, за да може да бъдат осъдени непосредствено в страната.
Съветското правителство не възразява на това предложение, направено от българското правителство, но то би желало да узнае и мнението на правителството на Съединените щати по този въпрос.
Аналогичен въпрос съветското правителство постави и пред правителството на Великобритания.
 (Б.А. На 15 декември 1944 г. английското, а на 18 декември - и правителството на САЩ, съобщават за своето положително решение: да бъдат изправени пред Народния съд в България регентите, министрите и другите обвиняеми).

Из "Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания", сборник документи
 Запис на заседанието на ръководителите на правителствата
9 февруари 1945 г., двореца Ливадия
 Чърчил казва, че той би искал да се обсъди въпросът за военнопрестъпниците.
Рузвелт заявява, че въпросът за военнопрестъпниците е сложен. Той не може да бъде разгледан на сегашната конференция. Не е ли по-добре да се предаде този въпрос да бъде разгледан от тримата министри на външните работи? Нека те представят отчет след 3-4 седмици.
Чърчил казва, че той е съставил проектодекларацията за военнопрестъпниците за Московската конференция през 1943 г. Тогава Чърчил направил предложение, което било прието, престъпниците да бъдат предадени на онези страни, в които те са извършили престъпленията си. В посочената декларация се споменава също така за главните престъпници, чиито престъпления не са свързани с определено географско място. Какво ще правим с тези главни престъпници? Според Чърчил преди всичко трябва да се направи списък на тези лица с право да бъде попълнен в бъдеще. Това би ги изолирало от народите. Чърчил смята, че най-добре би било главните престъпници да бъдат разстреляни, щом бъдат заловени.
Сталин пита: А какво ще правим с онези престъпници, които вече са заловени, например с Хес? Ще бъде ли включен той в списъка, който Чърчил предлага да се направи? Ще може ли между престъпниците да бъдат включени военнопленниците? Досега съществуваше мнението, че военнопленниците не могат да бъдат съдени.
Чърчил отговаря, че военнопленниците, които са нарушили законите, може, разбира се, да бъдат привлечени под отговорност. Иначе военнопрестъпниците ще започнат да се предават в плен, за да избягнат наказанието. Обаче Чърчил е разбрал маршал Сталин в смисъл, че преди да бъдат разстреляни, главните престъпници трябва да бъдат съдени.
Сталин потвърждава.
Чърчил пита каква трябва да бъде процедурата на съда: юридическа или политическа?
Рузвелт заявява, че процедурата не бива да бъде прекалено юридическа. При всички условия в съда не бива да бъдат допуснати кореспонденти и фотографи.
Чърчил казва, че според него съденето на главните престъпници трябва да бъде политически, а не юридически акт. Чърчил би искал между трите държави да има яснота в гледищата им по този въпрос. Обаче нищо по това не бива да се публикува, за да не почнат главните престъпници предварително да си отмъщават на съюзническите военнопленници.

Из стенограмите на "Берлинската конференция
17 юли - 2 август 1945 г."
 Из записа на четвъртото заседание на ръководителите на правителствата
      20 юли 1945 г., 16.08 ч.
 Чърчил: Що се отнася до другите страни, за които стана дума тук, трябва да кажа, че България няма право да предявява каквито и да било претенции към Великобритания. България ни нанесе жесток удар и направи всичко, за да ни навреди на Балканите. Разбира се, не аз трябва да говоря за неблагодарността на България към Русия. Руската армия освободи навремето България от турско иго след дълги години на жестоко насилие. В тази война България почти не пострада, тя слугуваше на Германия и по нейно нареждане нападна Гърция и Югославия, като им причини много вреди. България обаче още е въоръжена. Струва ми се, че тя е все така силна, както и по-рано, тя има 15 дивизии. Не е уреден въпросът за репарациите от България. Трябва да призная, че не съм много склонен за бързо сключване на мир с България - във всеки случай по-малко, отколкото за сключване на такъв мир с Италия.
Сталин: Аз смятам обаче, че би било неправилно да се ръководим от спомените за обидите или от чувствата за възмездие и да изграждаме своята политика върху тази основа. Чувството за отмъщение или омраза или пък чувството за получено възмездие за обидата са много лоши съветници в политиката. Според мен в политиката трябва да държим сметка за силите.
По-малко трудности и неприятности ни създаде България. Тя помогна на Германия да ни нападне и да води настъпателни операции срещу Русия, но самата тя не влезе във войната против нас и не изпрати свои войски срещу съветските армии. В споразумението за примирието е предвидено, че България трябва да даде войски за войната срещу Германия. Това споразумение е подписано от представителите на трите държави - САЩ, Великобритания и СССР. В него се казва, че след свършването на войната с Германия българската армия трябва да бъде демобилизирана и сведена до размерите й в мирно време. Ние трябва да направим това и то ще бъде направено. България не може да се съпротивява срещу изпълнението на споразумението, тя ще трябва да го изпълни.


Чърчил, Рузвет и Сталин

Митинг в София по време на Народния съд с искане да се накажат безкомпромисно фашистите престъпници