105 години от рождението на писателката Веселина Геновска

Петър Михайлов

Веселина Геновска отсъства от изследователското поле на родното литературознание днес. Или за да съм по-точен: присъства откъслечно, епизодично. Нейното творчество остава неизследвано критически. Някак непочтено постъпват с нея литературоведите: преди 1989 г. се споменават тихомълком едни 10 книги, които тя създава до 1944-1945 г., а днес, в годините на Прехода, се споменава само един не особено силен неин роман, определян като производствен...
А определено тази авторка е интересна. Особена е ролята й, свързана с т.нар. женско писане през 30-те години на миналия век. Активно пише, членка е на Клуба на българските писателки. Произведенията й са прозаични, излизат в тиражи от по 6000 бройки (по информация на проф. Кр. Даскалова), като повечето са приложения към списанията "Домакиня и майка" и "Модерна домакиня".
Във всичките художествени творби, излезли между 1934 и 1944 г., главен герой е женският образ. Той е поставен и е разигран, сюжетиран е в най-различни ситуации и социални роли: учителка, медицинска сестра, проститутка. Представителни за тематиката и стила на авторката за този период от творческото й развитие са книгите "От майчин дом до пазара на любовта" (разкази), "Сестра Добринова" (повест), "Две майки" (повест), "Театрално училище" (повест), "Стъклени стени".
Навсякъде имаме задълбочен психологически портрет. Навсякъде стилът е стегнат, сбит дори. Един определено нов почерк в родната литература, който влиза в диалог с останалите.
Веселина Геновска присъства в тритомния речник на БАН 1 том от 1976 г. Последното по-задълбочено проучване относно биографията и библиографията, свързано с нея, е на доц. Божанка Константинова в книгата й "Български писатели" (1996). И ето, почти две цели десетилетия - мълчание... Лепнат е етикетът конюнктурна писателка и не подлежи на ревизия. Това е един от недъзите на родното литературно историческо пренаписване и пренареждане на фактите - необективността, необглеждането в Цялост на даден автор. И досега оставаме някак слепи от явната свързаност на "Синият залез" и "Нощем с белите коне"; диагнозите голям роман тегнат над "Иван Кондарев" и "Антихрист", а всъщност и двете не са особено силни книги. И до днес оставаме сякаш невиждащи старото в "Хайка за вълци", идещо още от "Мъртво вълнение" и пр. 
Писателката има интересна съдба. Родена е в Левски. Завършва гимназия. Започва да работи като шивачка, днес бихме казали - дизайнерка. Амбицията й да се самообразова и развива я подтиква да учи сама чужди езици. През 30-те г. на ХХ век се подписва като Веселина Геновска-Герчева. Посещава Франция, Полша и Чехословакия (тогава). До такава степен овладява чуждите езици, че започва да прави професионални преводи от полски и чешки. За кратко работи в адвокатска кантора. В края на живота си е директор на Българския културен център в Прага.
По повод внезапната й смърт, малко преди да навърши 50 години, за нея пишат две кратки статии акад. Петър Динеков и писателят Камен Калчев (не съвсем неоснователно забравен днес). И двата текста не се превръщат в стойностни критически обзори. По-скоро удържат характерния изказ от края на 50-те г. патетично-бравурен за възход на трудовия народ и големите строителни достижения. (Забележете думата е много точна - строителни, а не инженерни). На това явление В. Геновска е посветила скромна повест "Тревожна пролет". Въпреки определено конюнктурния тон обаче, текстът пак е с основен герой жена. Разбира се, тя не е така естествена, каквато е онзи женски персонаж от 30-те години.
Нито една нейна книга днес не е преиздадена или качена дигитално за всеобща употреба, сиреч за четене. Изключение е един семпъл разказ "Великденски сън" и критически отзив, свързан с друга повест "Седемте пръстена" - произведение с по-усложнена художествена форма, фрагментарна, нехарактерна за цялостния стил на авторката. Може само да се съжалява!
Вероятно най-добрите й ранни неща, ако се съберат в един том, страничките няма да са повече от 300. Но при всички положения ще е дело, което дължим на тази писателска фигура. При всички случаи текстовете й ще изненадат именно с този специфичен изказ, за който споменах нееднократно. Всъщност В. Геновска в най-добрите си неща мери ръст с писателки като Ф. Попова-Мутафова и Санда Йовчева и се обвързва в един контекст с вече познати творби като "На кръстопът", "Недялка Стаматова" (Ф. Мутафова) и "Отхвърлените", "Малката цветопродавачка" (С. Йовчева). За литературоведите остава предизвикателството да проследят какъв именно диалог се оформя между авторките и техните текстове. По този начин обликът на родната литература от третото десетилетие на миналия век ще стане още по-примамлив, а болезненият въпрос, свързан с т. нар. Канон, ще бъде припомнен и подложен на действителна ревизия и осъвременяване.
Библиотеката в родното селище на писателката носи нейното име. В днешно време има сериозна Програма за дигитализиране и мрежово свързване на библиотечните институции помежду си. Целият творчески архив на разказвачката е съхранен в Литературния музей. Би могло да се помисли поне за една творческа страница, посветена на В. Геновска, където до нейните художествени произведения ще имат достъп повече любознателни читатели и ценители на добрата литература. Би било наистина хубаво! Все пак Геновска не само е оригинален творец, ала и културен деятел.