Цецка Цачева да каже истината за дядо си

Антон Гицов

По време на втория телевизионен дебат с ген. Радев, ни в клин и ръкав, по никакъв повод, Цецка Цачева просълзена разкри, че през 1952 г. е изпълнена смъртна присъда на дядо й, който бил николапетковист. Това й разкрил на смъртния си одър баща й и я заклел никога и никому да не разкрива тази тайна, но сега тя го прави за първи път.
Това й изявление не може да бъде подминато с лека ръка и забравено. Целта му беше да подскаже, че нейният противник ген. Радев е кандидат не просто на БСП, а на партията на бившите комунисти, затрили някога дядо й, а то се подразбира и не само него. И още - Цецка Цачева е изявен български политик, председател на Народното събрание, издигната от ГЕРБ като най-достойна да спечели изборите и заеме най-висшия държавен пост - Президент на Република България. Такъв човек, представен като "майка" на българите, който обещаваше, че ще е обединител, не само не трябваше да се изявява като разединител, изваждайки като коз овехтялата антикомунистическа карта, но трябваше и да говори истината. С една дума,

политик като нея не трябва да лъже

А тя излъга, като каза, че за първи път нарушава клетвата на баща си, защото тя е разказвала тази история поне още два пъти.
Твърдението за смъртната присъда и убийството на дядо й поражда много въпроси. Кога баща й е разкрил този зловещ факт, преди или след като тя е станала член на БКП? Ако й го е разкрил, преди да е била приета в партията, лошо, защото как може да искаш да станеш комунист, когато комунистите са убили дядо ти, и при кандидатстването да укриеш този факт в биографията си, с която кандидатстваш? Ако пък й го е разкрил, след като е била приета в партията, пак не върви - когато е решила да се кандидатира за член на БКП, логично е точно тогава, а не по-късно, вече на смъртния си одър, баща й да я спре, като й разкрие семейната тайна и й каже "да не си посмяла да ставаш комунист, защото точно те, комунистите, затриха дядо ти!"
Възниква и въпросът, че независимо дали знаеш или не, че дядо ти е бил убит от комунистите като "враг на народа", когато кандидатстваш да станеш член на партията, поради идейни или кариеристични подбуждения, няма как партийните органи да не открият този факт,

 проверката е обстойна

и винаги се концентрира върху това от какъв род произхождаш.
За да защити Цецка от евентуални обвинения, че лъже за дядо си, в "168 часа" с публикация излезе изкарващият хляба си с антикомунистически и русофобски публикации Иван Бутовски, в която, без никакви документални факти, а на основата "някой някога казал на някого", осветли обществеността, че в някакви далечни времена един турчин гробар Муса Юсеинов Хаджиев, казал на друг турчин, бивш затворник, Муса Исинов, че в гроб 12, ред 7, парцел 14 на плевенските гробища са погребани трима души. Единият бил Дочо Нешев Нанев, въоръжен горянин, водил сражения с милицията, ранен, осъден на смърт и разстрелян, вторият от тях бил Иван Цачев. Това твърдение е повече от съмнително, има си хас властите да погребват в общ гроб "врагове на народа", очевидно с цел никой да не узнае техните гробни места, да вземат да разкрият пред гробаря, на който пък и абсолютно не могат да имат доверие, защото според Бутовски, той е имал присъда като участник в някаква Бежановска конспирация, самоличността на погребаните.
Ако все пак приемем, че на гробаря са му казали и той е разкрил навремето кои са погребани в този гроб, семейството на Цачева, баща й, майка й и самата тя, също

би трябвало да знаят кой е гробът на дядото

да го посещават, полагат цветя и пр., както би трябвало да правят и родствениците на другите двама погребани там. Бутовски, разбира се, не си задава такива въпроси, но под материала му в онлайн изданието на "168 часа" читател коментира, че дядото на Цачева не й е роден дядо, а втори съпруг на баба й, бил е криминален престъпник, осъждан за кражби. При опит на милиционерите да го задържат, оказал съпротива и посегнал с брадва да ги сече, поради което и милиционерите го застреляли. В друг коментар по същата история на www.plоvdiv.24, читател пише, че Иван Цачев е осъден на смърт от Народния съд заради участието му в репресии и мародерство срещу гръцкото население като член на българския окупационен корпус в Северна Гърция. И двете твърдения, както и твърдението на Бутовски не се опират на документирани факти, но те са от такъв характер, че не би трябвало да бъдат подминати от Цецка Цачева.
И тъй като става дума за документирани факти, нека да припомним някои от онези далечни времена. Непосредствено след 9 септември 1944 г. властта в България се поема от Отечествения фронт (ОФ), образуван през 1942 г. от военно-политическия кръг "Звено", Българската работническа партия (комунисти), БЗНС "Пладне" и Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Формирано е правителство с министър-председател Кимон Георгиев ("Звено"), в което БЗНС ("Пладне") има четирима министри (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански). Тук ще се концентрираме върху

 съдбата на личностите, свързани с Никола Петков

На 26 януари 1945 г. Народното събрание приема Закон за защита на народната власт, съгласно който всеки, който образува и ръководи организация, целяща събарянето на властта на Отечествения фронт, се наказва с доживотен затвор или смърт. На 16 август 1945 г. Никола Петков, заедно с Борис Бумбаров, Ангел Держански и Асен Павлов подават оставка като министри и след като са изключени от БЗНС "Пладне", излизат в опозиция на ОФ и образуват партията БЗНС "Никола Петков". Срещу самия Никола Петков се повдигат обвинения, че с висши военни е планирал държавен преврат, арестуван е на 5 август, на 16 август е осъден на смърт и на 23 септември е обесен. Арестувани са един след друг Борис Бумбаров, Ангел Държански, Асен Павлов, както и Петър Коев, секретар по стопанските въпроси на БЗНС "Никола Петков" и Минчо Драндаревски, виден съратник на Никола Петков, с такива тежки обвинения като създаване на военна конспирация и планиране на държавен преврат. Всички те са осъдени на дълги години затвор, но след около четири години, към 1956 г. са освободени.
При положение, че най-видни дейци на БЗНС "Никола Петков", с изключително тежки обвинения

 не са осъдени на смърт

изглежда малко вероятно, цели три години след 1949 г. да са издавани и изпълнявани смъртни присъди срещу не толкова изявени провинциални функционери на БЗНС "Никола Петков" като Иван Цачев още повече, че много от членовете на тази партия, стреснати от процесите, са подали молба да бъдат наново приети в редиците на Отечествения фронт. Но и това следва да се приеме като предположение и ако наистина е имало такива процеси и са издавани смъртни присъди, какъвто логичен извод може да се направи от нейните твърдения за дядо й, и ако наистина Цецка Цачева казва истината, тя дължи на обществеността да я докаже с факти и документи: кога, къде и в резултат на какъв процес е произнесена смъртна присъда над дядо й, в какво е бил той обвинен, на базата на какви архивни документи се опира тя в твърдението си. Ако го докаже, наистина може да й се съчувства, това ще е един трагичен случай в нейното семейство. Не го ли направи обаче, не го ли докаже с неопровержими факти и документи, ще излезе, че твърдението й е преднамерена лъжа и тогава възниква сериозният въпрос, може ли такава личност да заема най-висши държавни постове.