Петър Василев отдаде шест десетилетия на Народния театър

На 9 октомври 1911 г. край прочутата старозагорска чешма Трите чучура (тогава извън чертите на града, а днес - в центъра на прекрасни жилищни квартали), сред лозя, орехови и бадемови дървета се ражда бъдещият именит артист Петър Василев. Записват го, естествено, в регистрите на с. Сладък кладенец, където живеят родителите и дедите му.
Следва тежко детство с глад и мизерия. Баща му е военнопленник в продължение на 5-6 години, а майка му, с две невръстни момченца на ръце, е по нивите редом до своя свекър Петър. Малкият Петър расте скромен, в доста лишения, но изключително любознателен за възрастта си. Не оставя на мира майка си, докато не го запише в първи клас, и то една година преди да навърши необходимата възраст. В своите младежки години двамата братя (Петър и Тодор) стават много добри изпълнители на кавал. И в най-гладните за семейството времена те носят радост за душите на хората, като ги омайват с вълшебството на народната музика.
Петър Василев завършва гимназия в Казанлък, където разпалено декламира стихове по ученически утра и вечеринки. Съвсем млад, той попада в театралния кръжок на именитата актриса и режисьорка Роза Попова. Забелязала артистичната му дарба, тя веднага му възлага отговорни роли - Макс в "Родина" на Зудерман и Освалд в "Призраци" на Ибсен. Впечатлена от вглъбеното му отношение към работата и от неистовото желание да стане артист, Роза Попова го праща при актьора Стефан Киров, председател на Съюза на артистите.
Колко силно е било желанието на Петър Василев да постъпи в театър говори фактът, че поради липса на средства той извървява над 300 км пеш (безпрецедентен случай в нашата театрална история!), за да се добере до гастролиращия в Лъджене (днешен Велинград) Пловдивски общински театър, с единственото желание да бъде приет в неговия състав. Но, уви, местата в трупата вече са попълнени и добросърдечният Стефан Киров го подпомага парично, за да се върне до София и да потърси място в някой от пътуващите театри. Но и тези трупи вече са попълнени в началото на сезона... И така загубилият всякаква надежда да започне в професионален театър Петър Василев споделя със своя верен приятел - писателя Вичо Иванов, своята тъжна одисея. Именно с неговата съдбовна намеса Петър Василев най-после постъпва в състава на Варненския общински театър. А именитият актьор Стоян Бъчваров става първият директор и художествен ръководител на постигналия най-после своята мечта млад творец.
Петте сезона във Варненския театър са театралната академия за Петър Василев. На сцената на този театър той бързо се утвърждава като перспективен талантлив артист, на когото се възлагат големи надежди. Бързо става любимец на малки и големи. Един от най-ангажираните е в представленията на Детския театър. Работата му тук с големите майстори на сценичното изкуство като Бъчваров, Сарафов, Георги Стаматов, Цено Кандов, Юрий Яковлев са неповторима школа за него. Творческият път на Петър Василев минава през сцените на Пловдивския и Русенския театър, докато през 1944 г., съвсем заслужено, великият Стоян Бъчваров отново благородно се намесва в съдбата на младия артист, като го препоръчва на директора на Народния театър - поета Трифон Кунев, за свой млад наследник, който има всички качества да играе неговите роли.
Дебютът на Петър Василев е в ролята на Немеца в "Часовникар и кокошка" на Иван Кочерга, постановка на Стефан Сърчаджиев. Както много други свои събратя по съдба, Петър Василев влиза в трупата на софийския Народен театър, след като се е доказал в продължение на повече от десетилетие като талантлив артист с ярко изявена сценична дейност.
На сцената на Народния театър "Иван Вазов" Петър Василев играе точно шест десетилетия. Създава огромна галерия от образи, без значение дали ролята е малка или голяма. Доказва по безспорен начин, че и от малката роля може да се прави голямо изкуство. Сред паметните му роли в Народния театър са Исак от "Иванко" на Васил Друмев, Ален в "Училище за жени" на Молиер, Гица Пристанда от "Изгубеното писмо" на Лука Йон Караджале, Абдилда от "Трета патетична" на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в "Егор Буличов" от Максим Горки (в забележително партньорство с Кръстьо Сарафов), Мравката и Мавроди в "Хъшове" от Иван Вазов, Цървенака в "Снаха" на Георги Карасловов, Златил и Васил Ваклин в "Боряна" и Кокичков в "Милионерът" на Йордан Йовков, Свистиков в "Сенки" от Салтиков-Шчедрин... и още много, много образи (над 300), разкриващи яркото му сценично майсторство.
Десетилетия Петър Василев живееше, потопен с цялото си същество в проблемите на театъра, литературата, живописта. За него бе характерен непрестанният стремеж към духовно обогатяване и трупане на нови знания. Задълбочените му познания за нашата и световната литература, изкуство и култура бе стабилната основа, върху която той градеше уникалните за един актьор приятелства със Симеон Радев, акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Дуйчев, акад. Николай Лилиев... И всички те го приемаха като равностоен и желан събеседник, респектирани от богатата му ерудиция.
През своя дълъг творчески път Петър Василев работи с няколко поколения актьори, режисьори, драматурзи, сценографи. Сред тях блестят имената на Сарафов, Бъчваров, Георги Стаматов, Петя Герганова, Зорка Йорданова, Владимир Трандафилов, Иван Димов, Николай Лилиев, Масалитинов, Николай Фол, Петко Атанасов, Никола Попов, Никола Балабанов. Десетилетия Петър Василев бе живата връзка с онова знаменито актьорско поколение, което идва още отпреди Втората световна война и предава на следващото правилата на изключителното актьорско присъствие на сцената и в живота. Петър Василев владееше до съвършенство изкуството на пълното превъплъщение. Играта му е ярка, характерна, запомняща се за дълго, независимо дали ролята е малка или голяма.
Петър Василев е от малкото актьори, притежаващи огромна библиотека от над шест хиляди тома. Непрекъснатото му общуване, до последния ден от неговия 98-годишен живот, с велики автори от българската, руската класическа и европейска литература, допринася изключително за изграждането на голяма духовна култура, въз основа на която се оформят безкомпромисните му критерии за голямо театрално изкуство.
Две години след смъртта му, на 6 август 2009 г., издателство "Сиела" пусна от печат луксозната книга-албум "Със сърце и душа", придружена от DVD. Книга, чието ядро са спомените на Петър Василев за някои от най-крупните представители на българската култура от ХХ век - близки негови приятели - Симеон Радев, Михаил Арнаудов, Николай Лилиев, както и за знаменити артисти на Народния театър. Книга, достоен завършек на един достойно изминат творчески път и достойно изживян живот.
 

Цървенака в "Снаха" на Георги Караславов

Петранов в "Големанов" от Ст. Л. Костов, пост. Моис Бениеш (с Магда Колчакова)
1706 - Мавроди в "Хъшове" от Иван Вазов, пост. Кр. Мирски

Константин-Деян във филма "Цар Иван Шишман", реж. Юрий Арнаудов (със Стефан Гецов)