Домакинствата ни са на дъното по спестявания в ЕС

Българските домакинства имат най-малко спестявания в сравнение с останалите 28 страни членки на ЕС, но и най-малко финансови задължения сред страните на Евросъюза, показва анализ на европейската статистическа служба "Евростат" за процента на финансовите спестявания през 2014 г. Домакинствата у нас отчитат отрицателен процент на спестявания - минус 0,2 на сто, като зад нас по този показател са само Латвия - минус 0,8%, и Кипър - минус 10,8 на сто. Сред страните членки на ЕС в седем се отчитат спестявания на домакинствата, които са били по-високи от средния показател за ЕС, където той е бил 10,3 на сто.
Страните с най-високи показатели на спестявания на домакинствата са Германия, Словения, Франция, Австрия, Холандия, Белгия и Италия. В Германия процентът на спестявания на домакинствата е бил 16,9, в Словения и Франция - по 14,1, в Австрия и Холандия - по 13,3, в Белгия - 12,6 и в Италия - 10,6 на сто.
В същото време е много висока финансовата задлъжнялост в някои страни на ЕС по показателя "дългове-приходи". Близо над 200 процента са дълговете на семействата към приходите в Холандия, Дания и Кипър. В страни като България, Литва, Латвия, Словения и Чехия задлъжнялостта по този показател стига едва 50 на сто и това прави финансовото бреме на семейните разходи по-поносимо, отчита "Евростат". Според европейската статистика домакинствата в страните в ЕС с най-висока задлъжнялост ще имат и най-продължителен период от време (2-3 години), докато успеят да изплатят дълговете си с разполагаемите доходи в семейството. Най-големите увеличения на съотношението дългове към приходи са отбелязани в Кипър и Дания, докато през 2014 г. по този показател в страните на еврозоната е отчетено намаление с 0,8 на сто в сравнение с предходната година.
По данни на "Евростат" от същата 2014 г. над 3,4 млн. българи, или близо 50% от населението у нас, са преживявали около или под линията на бедност, която за периода е била 286 лева месечно. Останалите обаче са били заплашени от бедност - за такива се смятат хората, които преживявали с не повече от 60% от средния доход за страната. Статистиката показва, че над 192 хил. българи между 15 г. и 64 г. са били обезкуражени - без работа, но и без да търсят, защото не вярвали, че ще намерят, а нивото на безработицата за периода е било 11 на сто. Заради здравословни проблеми без работа за 2014 г. са били 210 хил. души.