БКП: Гоненията над еврейството са гонения над българския народ

Подготви Христо Георгиев

В последните седмици пак сме свидетели на разни телевизионни интервюта за спасяването на българските евреи - безогледна възхвала на цар Борис ІІІ, за чиято реална вина за депортациите на 11 000 македонски евреи и изселването на българските публикувахме документи в "Черно на бяло" на 18 август т.г. Гилотината на цензурата и мълчанието е спусната днес и върху дейността на Българската работническа партия (комунисти). Забранена по това време под заплаха от смъртно наказание, тя обаче е в основата на повечето протести и акции за спасяване на българските евреи. 
Хиляди и хиляди са протестите, позивите, възванията, изложенията, изказванията в Народното събрание срещу развихрилите се у нас гонения на евреите след 1940 г. Много от тях са публикувани в тогавашния в. "Работническо дело", звучат в предаванията на нелегалното радио "Христо Ботев". Зад тях стоят не само опозиционни политици, неколцина депутати, стопански деятели и видни творци на българската наука и култура, но и най-обикновени хора, и техните съсловни организации - търговци, земеделци, занаятчии, лекари, зъболекари, обущари, шивачи, сладкарски работници и т.н.
Това отношение на комунистите към българските евреи тогава не е инцидентна кампания, а е важна част от програмата и дейността на партията. Още от началото на миналия век (в Лом 1904 г., в Ямбол, в София през 1921-1923 г.) те защитават правата на българските евреи. През 1922 г. комунистическата партия започва дори да издава еврейския комунистически двуседмичник "Братство". В годините на Втората световна война, особено при приемането на фашисткия Закон за защита на нацията през декември  1940 г. и след това, БКП с всички свои сили се бори против преследването на евреите. И успява. Депортацията в лагерите на смъртта е отложена. Последвалите драматични събития през 1944 г. я отменят изцяло.
Текстовете, които публикуваме днес със съкращения, по категоричен начин показват дори на "слепите" и "глухите" кои герои от онова време заслужават "званието" спасители, а кои - палачи.
-----------------


XXV ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
- втора редовна сесия
Петък, 20 декември 1940 г.
Из стенограма от 31 заседание

Тодор Поляков (От трибуната): Г-да народни представители! Аз смятам, че заглавието, което е сложено на законопроекта, е твърде несполучливо, защото с този законопроект не може да се постигне целта, която сочите в заглавието му. Преди всичко аз отричам, че нашата нация е застрашена от еврейското малцинство в България и че, следователно, се налагат някои особени мерки тя да бъде защитена...
Днес в България живеят около 45 000 евреи. Може смело да се каже, че между българския народ и еврейското малцинство има пълно разбирателство по бит и култура. Раждани в България, те тук за пръв път са видели слънцето, чули са българска реч. Те обичат нашата земя, уважават законите и са привързани към народа и държавата. Начинът на живота им е същият като нашия: жилищата им, облеклото им, кухнята и отношенията им в нищо не се отличават от нашите. По-младите евреи, продукт на нашата среда, са напълно изравнени с българите. Те говорят и мислят на български, формират мирогледа и чувствата си по Ботева, Вазова, Пенчо Славейков, Яворова и др.; пеят български песни и разказват български приказки. Душите им се оединяват с нашите на улицата, на игрищата, в училището, в казармите, в работилниците и във фабриките, по балканите и полетата; те скърбят и се радват заедно с нас.
Един народен представител: Как не Ви е срам така да приказвате!
Иван Батембергски: Никога еврейският народ не може да се сравнява с българския народ. Какво е това, което се приказва.
Тодор Поляков: ...Трябва да отречем изцяло възходящия ръст на културата, за да законодателствуваме по този начин, за да се върнем към позорните Средни векове, когато на евреите туряха жълти петна по дрехите и когато ги притискаха и ограбваха за благото на феодали и властници...
Този въпрос смущава мнозина и ги кара да си задават въпроса: дали този закон не ни е наложен от чужди хора и от чужди интереси? За честта на България аз не вярвам това да е така. Но едно е безспорно: че този закон се явява като резултат на чуждата пропаганда... Вие, г-да народни представители, чухте как е в Германия. Чуйте сега как е в Русия. Там не делят хората на висши и нисши и не подпълват тая категория по дължината на черепа и цвета на очите...
Лазар Попов: Тогава иди в Русия да ги защищаваш!
Иван Батембергски: Ти си платен агент!
Тодор Поляков: Завършвам - недейте слага петно на българския народ с този законопроект, защото утре ще се срамувате от него. Аз предлагам да се измени заглавието така, както казах, защото в същност този законопроект не е законопроект за защита на нацията, а е законопроект за опозоряване на нацията.

ГОВОРИ РАДИОСТАНЦИЯ "ХРИСТО БОТЕВ"
Преследването на евреите у нас
6 май 1942 г.

Никога националното достойнство на българите не е било така силно оскърбявано и позорено, както това става сега. Никога българите не са имали за управници по-подла и по-отвратителна шайка от днешните цар-Борисовски блюдолизници. Те събират в себе си всичката подлост на някогашните боляри и чорбаджии - гръкомани и потурнаци - взети в квадрат и в куб.
Униженията и гаврите, на които тая презряна шайка подлага евреите у нас, за да покаже пред Хитлер, че тя прави всичко за насаждението у нас на фашисткия варваризъм, едно от дръзките нейни оскърбления към нашия свободолюбив, толерантен и честен народ. Нашата българска, народна история не знае подобно гнусно гонение против евреите, което ние виждаме да върши сега правителствената шайка...
Но нашият народ още с устата на Левски заяви, че в "Българско всички народи ще живеят дружно и равноправно - българи, турци, евреи..." Нашият народ винаги е бил верен на тоя завет на Левски. Нашият народ с всичка сила ненавижда проклетата шайка на хитлеристките агенти и се бори против нея, за да я сгромоляса и да се спаси от загиване. Заедно с това нашият народ ще тури край и на гнусните подигравки и насилия на хитлеристките агенти над евреите у нас.
Работници, занаятчии, служещи и хора на свободните професии - евреи! На обща борба против цар-Борисовите кърджалии! Българският народ е враг на всяка расова омраза. Ние се обръщаме към насила събираните евреи, които правителството се тъкми да използва като черноработници по поправката на железопътните линии: наши съграждани! Не падайте духом! Борете се заедно с нашия народ против хитлеристките лакеи! Денят на освобождението е близък!

Вътрешни известия
5 юни 1942 г.

Военните власти на Софийска област обнародваха неотдавна имената на 70 души евреи, които се търсят от полицията. Съобщението заплашваше роднините, че ако те не кажат къде се намират търсените, щели да бъдат наказани с всичката строгост на законите. Същото съобщение споменаваше и за трима българи, които се отклонили от мобилизацията и се търсели. Заплашванията по адрес роднините е типично гестаповска мярка. Тя само показва до какво падение са дошли българските слуги на германците.
Ние се обръщаме и към българите, и към евреите - наши съграждани: крийте, не издавайте укриващите се евреи и българи! Плюйте на заканите! Нищо не може да помогне, когато народът, без разлика на вяра, е сплотен и единодушен. Покажете, че дивашките гонения срещу евреите нямат нищо общо с българското народно свободолюбие и братство!


ДОЛУ РЪЦЕТЕ, ПАЛАЧИ!
В. "Работническо дело", бр. 5, април 1943 г.

Васил КОЛАРОВ
И в нашата страна фашизмът се готви да започне кървава вакханалия върху мирното еврейско население. Под натиска на хитлеристките джелати предателското правителство на Филов е взело съдбоносно решение за еврейското население в България. Девизът на побеснялото куче Хитлер: "да не остане жив нито един евреин в Европа" е трябвало да бъде проведен и в България.
Какво от това, че България не е Германия по географската карта? Но България е отдавна вече германска колония и играе под свирката на хитлеризма. Какво от това, че българският миролюбив народ е бил възпитан в духа на човечност и свобода от своите будители, национал-революционери и откърмен от демократическите принципи на Търновската конституция и идеология на марксизма, която е враждебна на всяка расова омраза и национално потисничество? Германецът Борис и неговите верни псета потъпкаха отдавна не само образа на Търновската конституция, но и следите от каквато и да било конституция, потъпкаха варварски всякакъв помен от демократизъм в управлението на България. Техният парламент е карикатура на парламентаризма. С бичове, с куршуми и бесилки те превърнаха нашата страна в долина на сълзите и страданията, в долина на смъртта.
В едно заседание четирима от господа министрите са гласували за поголовното избиване на еврейското население в България. Имената на тези изверги трябва да се запомнят. Това са: ФИЛОВ, ГАБРОВСКИ, ЗАХАРИЕВ И БОЖИЛОВ. Останалите министри са били само по-тактични: те са били за "по-внимателно", частично, а не масово избиване.
В резултат на тия зверски решения... в редица от големите български градове са били направени опити за такива избивания. Нещо като репетиция. Получили са се обаче обратни резултати за палачите. Оказа се, че фашизмът още не е успял да "озвери" българския народ; че кървавата фашистка лапа допря до неговия хамбар и неговото тяло, но тя не можа да оскверни душата му, не успя да опетни неговата борческа мисъл, неговата човешка съвест. Навсякъде населението спонтанно се е вдигнало и е  р е а г и р а л о  о с т р о срещу вандализма на средновековната Борисова глутница...
Но има и един куриозен случай. Шуменският представител на властта се явил пред Филов, извадил револвера си и го сложил на масата му с думите: "Ето ви моя револвер, господин министре. Вие можете да ме убиете, но аз да убивам тия в нищо невинни хора не мога."
Да бъдем нащрек!
...Евреите не трябва да напускат домовете си в никакъв случай и под никакъв предлог за изселване. При насилия да надават викове за помощ към своите съграждани и да търсят тяхната възможна защита. Да се обърнат с лични апели към ония общественици и честни български деятели, които биха могли да им помогнат в положението. Да образуват помежду си комитети за самопомощ и да намерят начин за по-широк контакт с широките народни маси; нека се влеят в редовете на Отечествения фронт...
Долу ръцете от невинното еврейско население!
Да живее свободата!

БЕСНИЯТ ПОХОД СРЕЩУ ЕВРЕИТЕ
В. "Работническо дело" бр. 7, юли 1943 г.

Изселването на еврейското население от София е вече към привършване. Над 50 хиляди софийски граждани - евреи, родени и отраснали в София, бяха заставени насила да напуснат домовете си, имота си, работата си и да заминат по разните краища на страната, а след това, на малки групички, разединени и обезсилени да бъдат изгонени вън от пределите на България и отправени към страшната еврейска гробница - Полша, или някъде другаде на убийствена фашистка каторга.
През изтеклия месец софиянци бяха свидетели на жестокости, на каквито само фашистките варвари са способни. Непрекъснато полицаи и бранници обхождаха еврейските квартали и разнасяха злокобните съобщения за изселване. Мирните жители евреи, в огромното си болшинство трудещи се, трябваше в срок от 3 дни да напуснат София, без даже да им се даде време и възможност да продадат имуществото и покъщнината си и без позволение да вземат със себе си поне най-необходимите неща, нужни за преживяване.
София настръхна от незапомнен ужас. Покъртителните сцени, преживени през тези дни, не ще се забравят дълги години. Знаейки добре какво означават тези изселвания, хората предпочитаха да умрат по домовете си, преди да бъдат поведени като стадо овце на кланицата. Така един баща застреля жена си, двете си деца, най-после себе си, а една майка хвърли от прозореца детето си и го уби, след което се отрови. Такива факти не бяха единични. Сърцераздирателни писъци се носеха от всяка еврейска къща...
На 24 май повече от 10 хиляди евреи в София излязоха масово на улицата, за да защитят своето право на живот. Жените със своите деца в ръце застанаха начело на многохилядната демонстрация. Те отиваха да искат да бъдат оставени да живеят, да работят и да умират в родината си. Но срещу тази дълбоко справедлива проява, продаденото на Хитлера правителство изпрати полицията. Разярени полицейски орди се втурнаха от всички страни срещу еврейската маса. Тези бесни кучета мачкаха жестоко и безразборно невръстни деца, беловласи старци и бременни жени. Те превърнаха еврейския квартал в истинско бойно поле. Стотици полицаи с картечници и автоматически пушки заеха улиците. Като глутница вълци те нахлуха в домовете, биеха жените и децата, арестуваха мъжете...
Вярното Хитлерово правителство у нас реши да изпревари своите колеги от други приятелски на Хитлер страни. Това, което у нас направиха по отношение на евреите, не е направено още нито в Италия, нито в Унгария. Унгарският министър-председател и в последната си реч заяви, че техните мерки против еврейството се считат и ще се считат със законите на хуманността...
...Тези факти станаха възможни тогава, когато на българския народ бяха отнети и последните остатъци от права и свободи, когато последният бе превърнат в гладен, безправен роб. Затова и борбата в защита на еврейството е борба за свобода на българския народ. Тази борба трябва да се усили и разгори. Германо-фашистките поробители и техните български слуги могат да бъдат изгонени само чрез смела и упорита борба на целия български народ.
Български граждани и общественици!
Мълчаливото недоволство и тихият протест не са достатъчни... Организирането на една мощна кампания в защита на еврейството, която да заангажира всички демократични и патриотични сили в страната и да провали престъпните намерения на царя, правителството и останалите Хитлерови агенти у нас, групирани около познатите касапи на народа - Цанков, Жеков, е отечествен дълг на всеки българин.




Необикновената 24-майска манифестация преди 70 години
Проф. Искра Баева, в. "Сега", 19 май, 2013 г.
 
Както виждаме, историята продължава да бъде не учителка, а слугиня на политиците. Те неизменно я използват, за да се представят в колкото се може по-добра светлина и да затвърдят властта си... Но и недългият ни демократичен опит ни дава достатъчно примери за политическа употреба на историята. Какво излезе от дългото, широкото и високото говорене за спасяването на българските евреи? Че цар Борис ІІІ, подпредседателят на Народното събрание и представител на управляващото мнозинство Димитър Пешев, чиновничката от Комисарството по еврейските въпроси Лиляна Паница са основните герои, а другите имат само помощна, тоест незначителна роля.
Вярно е, че изброените играят роля при спирането на депортацията на българските евреи през 1943 г. Но е вярно и това, че преди това са били съгласни с дискриминирането на евреите в България, че са предложили, обсъдили и подкрепили пронацисткия Закон за защита на нацията, че са осъществили изземването на имуществото на евреите, допълнителното им облагане, изселването им от големите градове и изпращането им в трудови лагери. Можем само да се чудим кое божествено провидение промени така внезапно техните позиции, че да се превърнат от гонители в спасители на българските евреи. И едва ли можем да намерим смислен отговор, ако не се вгледаме в историята, за да видим кои личности останаха извън сегашните чествания заради новия политически императив.
...Може би не е политически коректно, но тогава, през 40-те години, най-последователни защитници на съгражданите си евреи са българските комунисти, действащи по онова време в Работническата партия. Те се обявяват срещу всички дискриминационни правила и практики. Първата причина за това е обикновено пренебрегваният факт, че по-голямата част от 48-те хиляди евреи са бедни, живеят в работническите квартали и изкарват трудно прехраната си, което ги прави съмишленици на комунистическата идеология...
Споровете за съдбата на българските евреи продължават и след като през март 1943 г.
 временно е отменено депортирането на осемте хиляди евреи, които трябвало да допълнят бройката от 20 хил., обещани на германците. Започналата подготовка за изселване на евреите от големите градове се възприема като подготовка за тяхното депортиране и комунистите решават да се противопоставят.
Операцията за защита на евреите се ръководи от Методи Шаторов, а непосредствената организация е осъществена от Вълка Горанова, която е нелегална и вече има издадени три смъртни присъди. В Ючбунар, където живеят много евреи, тя търси нелегални квартири... Заедно с тях Вълка Горанова започва подготовката на масовата протестна демонстрация в Деня на славянската писменост и култура 24 май 1943 г. Акцията е замислена като мирна, тя трябва да мине през софийските улици, да потърси подкрепата на софийското гражданство и да достигне до двореца, където да поиска отмяна на депортацията.
Настъпва празничният ден. Сутринта на 24 май се събират много хора - жени, деца, възрастни (повечето мъже вече са в трудови лагери). Събралите се изслушват словото на равин Даниел Цион в малката ючбунарска синагога (голямата е заключена), а Соломон Левиев ги призовава да се отправят към двореца. Начело на еврейската демонстрация се развява българското знаме, носено от Жак Нисим Меламед (известен по-късно като Драгомир Асенов). По пътя към центъра множеството се разраства, но на излизане на площад "Възраждане" върху демонстрантите се нахвърлят жандармеристи и конни полицаи...
И дотук - демонстрацията не достига до двореца, на място, а по-късно и по домовете им са арестувани повече от 400 души, 120 от които са изпратени в Сомовитския лагер край Дунав (за да се улесни евентуалното им натоварване на шлепове). Независимо че не достига целта си, еврейската 24-майска манифестация не остава без резултат. Още същия ден Елин Пелин отива на мястото и изразява възмущението си от насилието, последвано от протестно писмо до царя на 63 политици и общественици. С други думи, необикновената манифестация разтърсва българското общество. Нещо повече, тя има и международен отзвук, защото вечерта на 24 май 1943 г. за нея съобщава и радио Лондон.
Акцията на 24 май 1943 г. е един от незаслужено забравените епизоди от спасяването на българските евреи. Но не от всички - Организацията на евреите в България "Шалом" удостоява с най-високото си отличие "Шофар" Вълка Горанова, за да покаже, че някой помни стореното добро. Наградата получават още Екзарх Стефан, Митрополит Кирил и Димитър Пешев, които заедно със забравената българска защитничка имат най-големи заслуги за спасяването на преследваните преди 70 години евреи.


Искане на Тодор Поляков и още 10 депутати Законът за защита на нацията да се гласува поименно


Протестната демонстрация в София срещу изселването на евреите, 24 май 1943 г.


Вълка Горанова и Митка Гръбчева в партизанския отряд "Дядо Вълко", март 1944 г.


Позиви, разпространявани от комунистите, с призиви към населението да спасява евреите