Журналистът издател Рашко Блъсков

Проф. д-р Николай ДИМКОВ

Не винаги съдбата е била благосклонна към заслужилите личности. Ще причислим Рашко Блъсков към тях. Има и друго. Той остава в сянката на своя син Илия Блъсков, който е в центъра на литературния живот през втората половина на ХIХ век. Няма да подкачаме въпроса за авторството на "Изгубена Станка", една от най-четените повести през Възраждането, че и след това. Ще вметнем само, че първите две издания от 1865 г. и 1867 г., колкото и странно да е, излизат с името на Рашко Блъсков, а не с името на Илия Блъсков! До разрешаването, ако е възможно въобще, на този  въпрос би било най-добре да носи авторските имена и на двамата: Рашко Блъсков и Илия Блъсков. Това е друга тема, която се нуждае от сериозен анализ и доказателствен материал.
На въпроса. Рашко Блъсков макар да е бил учител в с. Дивдядово, е принадлежал към шуменските интелектуалци и към шуменската интелигенция и в частност, към шуменските книжовници. През 1863 г. посещава Болград, Одеса и други селища, населени с наши емигранти, за да събира средства за строежа на църквата в Долната махала в Шумен. По-рано, като учител в с. Черковна, Провадийско, пътува до Шумен да се среща със Сава Филаретов, който го запознава с тънкостите на учителството. Ето какво пише за това в автобиографията си: "До това време, т.е. до времето, в което аз бях честит да се сприкажа няколко пъти надълго и широко с Филаретова, до това време, думам, аз считах учителството просто като един занаят, чрез когото си печелех прехраната. Оттогава насетне аз захванах да гледам на учителството по-другояче". После, като емигрант, пак е свързан с Шумен. Тук е за известно време и в самия край на живота си. 
Още няколко щриха, които дооформят портрета на Рашко Блъсков. Той оставя след себе си четири новопостроени училищни сгради - в с. Черковна, в Провадия, в с. Калипетрово и в с. Дивдядово. Както и да разглеждаме това, както и да го оценяваме, то си остава един феномен в нашата история.
След 1863 г. започва един нов период в живота на Рашко Блъсков, свързан с журналистиката. Но успоредно с нея, активно се занимава с печатане на книги - негови и преводни. През 1865-1867 г. е учител в българското училище в Плоещ, а през следващата учебна година - в Букурещкото българско училище. От книгите, които отпечатва, заслужава внимание "Въведение във всеобщата история с кратко прибавление от старобългарската история ". После следват "Буквар за първоначалните ученици" и неговото второ и поправено издание със заглавие "Буквар за първоначалните ученици по най-нов и лесен способ, който се нарича звучна метода "...
Рашко Блъсков започва журналистическата си дейност през 1852 г. с дописка в "Цариградски вестник". После сътрудничи на "Българска дневница" на Г. Раковски, "Българска пчела" на Хр. Ваклидов, "Народност" на Ив. Богоров, "Дунавска зора" на Д. Войников, "Отечество" на П. Кисимов и др. Първото периодично издание, което печата, е сп. "Духовни книжки за поучение на всяк християнин". То излиза в Болград от месец март 1864 до юли 1868 г. в общо 20 книжки. Като религиозно и нравоучително списание, "главний предмет ще е укрепване и утвърдение в прадядовата ни вяра, развитие и просвещение народно". Печата черковни проповеди, жития, черковна история и др. Според Р. Блъсков свещеникът трябва да бъде учен и с добро възпитание. "Невежеството или неучението - казва той - е било всякога извор на безчетни злини."
Освен чисто религиозни статии, списанието публикува стихотворения, статии за възпитанието, за празниците и т.н. Че то е било посрещнато добре, личи от преценката на Петко Славейков във в. "Гайда":  "Радуваме ся за подновението на това престанало патриотическо списание... Призоваваме и умоляваме нашите съотечественици да не останат равнодушни към това толкоз полезно списание." Когато "Духовни книжки" престава да излиза поради липса на средства, Рашко Блъсков отваря през 1868 г. малка книжарничка в Болград, после учителства в Плоещ и накрая отново поглежда към журналистиката.
 През 1870 г. на бял свят се появява списание "Училище". С него Рашко Блъсков си поставя много по-широки задачи. Както пише в програмната статия: "Училище - да бъде училище в ръката на секиго, и училище не само за деца, но и за всяк любочитател... Ще има и йоще като пръв задаток да дава сведения за състоянието, за напредването или... отпадение на народните ни училища, отметки за училищни и ученически успехи и др." Списанието помества статии по възпитание,  политическа икономия, нравоучителни разкази, стихотворения и диалози, както и текстове за упражнения по граматика, народни песни и т.н. Между сътрудниците са П. Славейков, Д. Хранов, Д. Войников, В. Радославов, Ил. и Д. Блъскови, Ц. Гинчев, Ст. Попов и Кр. Пишурка.
През втората половина на ХIХ век "Училище" си остава най-значимото периодично издание, свързано с възпитанието, просветата, образованието и състоянието на нашите училища. То е и първото педагогическо списание за учители, родители и ученици. Блъсков се осланя преди всичко на многогодишния си опит, на преживяното и най-сетне, на своя верен усет накъде трябва да отива българското училище. В този смисъл той запознава читателите си със заслугите и живота на такива видни педагози като Песталоци, Коменски и др. И още нещо не трябва да се забравя: горещата молба към образованите сънародници за снизхождение, понеже неговите читатели са ученици, недоучени и накрая - "съвсем прости" хора.
Рашко Блъсков посвещава и статия на семейството ("Към родителите"). Изтъква се неговото огромно значение и особено това - на майката. Тя може да насочи детето в правия път или да го отклони по лошия. Както беше писал В. Друмев, от майката зависи "щастието или нещастието на народите", а оттук и на човечеството. Публикуват се още редица статии от различни автори по такива важни и наболели въпроси, като "Ползата от учението", "По възпитанието", "Правила за нравственост", "Детски инат и твърдоглавие" и др. Блъсков отива и по-далече, като заклеймява всички, които са забравили своята народност: "Само недостатъкът на истинското просвещение, или на лъжовното славолюбие, може да направи човека да не чувства и да не милее за своята народност."
Интересно е, че след гибелта на Ботев на 2 юни 1876 г. издаването на неговия вестник  "Нова България" е продължено от Стефан Стамболов и Рашко Блъсков, които от пети май 1876 до 22 април 1877 г. издават общо 75 броя.
Още с поемането на "Нова България" Рашко Блъсков променя подзаглавието на вестника и от вестник "политически и книжевен", става "вестник за политика и народно свестяване". В него особено място заемат информациите за хода на въстанието в Първи революционен окръг, четата на поп Харитон и Бачо Киро и подвизите на Ботевата чета, както и за погрома на въстанието и отзивите в Европа.
Списание "Славянско братство" започва да излиза в Букурещ от октомври 1877 г. до края на декември 1878 г. Появяват се общо 15 книжки. Списанието стои на границата между възрожденската и следосвобожденската журналистика. В уводната статия Блъсков обещава да помества статии "според вървежа на войната", да публикува очерци за "народни дейци и труженици", да издирва писаното за "славянството и за славянските интереси". Списанието е с русофилска насоченост и славянофилски настроения. Публицистиката засяга също общообразователни и филологически проблеми - за училищата и новата им подредба, както и за женското образование.
Поезията в "Славянско братство" е застъпена широко. Трябва да кажем, че в почти всички издания, които редактира Рашко Блъсков, тя заема едно впечатляващо място. Макар да не е поет, в списанието излизат повече от 20 стихотворения от Иван Вазов, Петко Славейков, Стефан Стамболов и др.
Последното периодично издание, което Рашко Блъсков редактира, е "Наставник за учители и родители". То започва като седмично списание на 15 юли 1880 г., но после излиза два пъти в месеца. Издава се във Варна, където се и печата. През февруари 1882 г., на 23-та книжка, списанието спира. Рашко Блъсков като издател, а после и като отговорен редактор, иска да подпомогне учителите и родителите с едно ново педагогическо списание, което личи още от заглавието. "Наставник за учители и родители" е първото подобно издание след Освобождението. В много отношения то се родее с "Училище". Сега, на гребена на две епохи, на важни социално-икономически промени, Рашко Блъсков се връща към проблемите, които го вълнуват и тревожат. "Наставник" трябва да служи на учителите и да тласка "народа към полезно четене".
Както винаги, Рашко Блъсков изпитва остра нужда от средства и нормално било да се обърне за помощ към Министерството на народното просвещение. И той се обръща. Но не би. Отказът бил последното разочарование, последният удар за стария труженик и "Наставник за учители и родители" спира. Така приключва журналистиката на Рашко Блъсков. Той напуска Варна, сякаш да сложи край на всичко. Навърта се известно време при сина си в Шумен и оттам отива в Русе - последният негов пристан на отчаяние и безнадеждност. На 16 декември 1884 г. смъртта го прибира и успокоява веднъж завинаги безпокойната му натура.


Рашко Блъсков, рисунка на Д. Панайотов


Факсимиле от корицата на сп. "Духовни книжки за поучение на всяк християнин", което излиза в Болград от март 1864 до юли 1868 г.