Бедността и мизерията озверяват хората

ЦВЕТЕСЛАВА ГЪЛЪБОВА е родена през 1966 г. в София. Възпитаник e на Медицинския университет (1992) и на Университета за национално и световно стопанство (2006). От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", започвайки от ниво ординатор и преминавайки през началник на отделение за мъже с остри психози. В момента е директор на лечебното заведение. От 2003 г. работи и амбулаторна психиатрия.


"Животът е кратък миг между две вечности, нека го запълним с добро"

- Д-р Гълъбова, в последните дни станахме свидетели на драстични прояви на агресия. В Бургас възрастен мъж бе пребит в автобус от тийнейджър заради забележка, а във Враца двама млади мъже убиха момче, защото натиснал клаксон, докато те пресичали.
- Ние сме в непрекъснат процес, който се обогатява с нови и нови случаи на все по-нелепа и жестока агресия. Трябва да спрем да измисляме някакви сложни наименования, оправдания на това, което става. Истината е, че голяма част от българите са изключително емоционално прости хора. Казвам го с огромно съжаление, защото и аз съм българка. Те не познават собствения си емоционален свят, не са научени да контролират изявата на емоциите си. Според мен в основата на случващото се е тежкият разпад на семейните отношения.
- Вие смятате, че семейството е виновно?
- Като казвам семейни отношения, имам предвид отношенията, средата, в която едно дете израства, независимо дали майка му и баща му имат брак. Пълен разпад цари там.
- Това не са ли децата, които се родиха след 1989 г.?
- Да. Преди 1990 г. семейството беше основна клетка на обществото. Разградихме тази клетка. Нищо ново не се предложи. То няма и какво да се предложи, защото по божия закон дете се създава от мъж и жена и трябва да бъде отглеждано от тях двамата. Независимо дали живеят заедно или не, те трябва да бъдат в партньорски отношения. Една двойка може да не е в брак, но задължително, ако има дете, трябва да остане добра родителска двойка, което в България не се случва.
- Тук има драстични примери в това отношение.
- Наистина са такива. Става въпрос за глупави войни между партньорите, в които големите губещи и плащащи са децата. Но това разбиране го няма. Те си натриват носовете един на друг по всевъзможен начин и ето го резултатът. Разбира се, за агресията, на която сме свидетели, имат значение и факторите на средата, обществените фактори. Но това общество се формира от нас. То не е от Марс.
- Да, но как да си обясним, че на реплика се реагира с побой, стигащ до убийство?
- Това означава, че този, който го прави, е обсебен от чувството за безнаказаност.
- Кое е повече в тези случаи - комплексите,  желанието за себедоказване?
- Всичко е вътре. Няма как да разделим нещата. Когато човек постъпва по някакъв начин, той участва цялостно - с възпитанието, с манталитета, с миналия си опит, с характера си. Няма такова разделение, че да кажем кое е водещо. Този човек е лошо формиран. За случая във Враца веднага възниква въпросът какво правят двама млади мъже на улицата, а не са на работа? Вторият въпрос е, какво означава криминално проявен или известен на полицията?
- Мълчаливите свидетели на агресията са не по-малко зловещи, не мислите ли?
- Това ме потресе толкова, колкото и убийството. Толкова много хора са гледали и правили снимки. Онемявам, нямам думи. И тук не става въпрос за еднократен удар. Това е бил побой, продължил минути, и тези хора са се събрали и са снимали. И са виждали как единият държи младежа, а другият го млати. Как никой не се намеси? Не приемам категорично позицията "Ами, било ги е страх". Не може да те е страх толкова много, защото, когато теб те е страх и стоиш настрана, утре твоето дете или ти ще си на това място. Трябва да дадем мощен отпор на тази агресия.
Същото се е случило и в Бургас. Възрастният мъж прави забележка на младежа и той го смила от бой. И цял автобус, включително и шофьорът, разбират, че нещо се случва и не реагира. Какво е това нещо? И в джунглата го няма.
След всеки такъв случай си мисля, че сме стигнали до дъното на социума и сме станали единствено биологични единици, но после идва следващ случай, който ме опровергава и доказва, че има и още. Накъде повече? Какво още трябва да направим, за да потънем съвсем? Няма да тръгнем напред. "Всяка коза за свой крак" - не става!
Ние седим и казваме: "държавата трябва", "на телефон 112 не реагираха веднага". Аз питам не защо от 112 са реагирали след 15 минути, а вие къде бяхте? Това са много хора, които са присъствали. Не мога да повярвам, че толкова много хора са били, снимали са... Това пък е такова извращение. За какво снимаш? Каква своя вътрешна потребност задоволяваш?
- Когато се случват тези инциденти, дали някъде в съзнанието на насилниците се появява мисъл за наказуемост?
- Моля?!! Не, вижте, няма как в състояние на афект човек да мисли, че ще бъде наказан. Тази мисъл я има у хората, които са с нормално личностно развитие, които не са психопати. Те имат много силни задръжни процеси в мозъците си и много висок самоконтрол. Насилниците не зачитат обществените норми на поведение. Те така са структурирани, така са възпитани, така са се оформили в средата, в която се движат, и няма как да очакваме от такъв човек в изблик на ярост да се сети за наказанието.
- Значи няма удържаща сила?
- Няма. Агресията е нещо, което всеки от нас носи. Тя е биологична характеристика. Проблемът при нас, говоря за това, което се случва в последните години, е, че самоконтролът е много лош. Този модел се налага от най-високите обществени върхове. Причините за проявите на агресия са много. Никога не е само една. От факторите на средата за мен най-сериозен е този, свързан с опростачването на обществените отношения. Вижте изказа, начина, по който се говори, имам предвид публичните личности.  Безпардонно, арогантно, настъпателно, неуважително към другия, нетолерантно, нелоялно. И, разбира се, това намира проявление в личните отношения. Пак ще се върна на семейството. Вижте там какви са конфликтите, какви са междуродителските войни.
- Вероятно и усещането за безнаказаност играе роля в случващото се?
- Значи нашата съдебна система има голям проблем.
- Политиците се ограничават с това да критикуват полицията, прокуратурата, съда и толкова.
- Те няма защо да спират дотам, защото правят регулацията на тези институти.
- Те обаче не коментират агресията. Това не е тяхна тема.
- Да, защото не живеят в нашия свят. Те живеят в друг свят, който няма общо с нас. 
- Увеличава ли се степента на тревожност в обществото, защото от телевизора ни внушават, че сме остров на стабилност?
- Много е завишена тревожността, което е свързано с обществените отношения, с обществения климат - несигурност, бедност. Бедността и мизерията са нещото, което в най-голяма степен озверява и деморализира хората. И духовната, и материалната нищета водят до деморализация. Нещата са свързани. Не можем да кажем само материалното или само духовното, защото, ако сутрин нямаш да дадеш на детето си 2 лева за училище, а разчиташ само на духа, не става. А духовна нищета има и сред много богатите хора. Нещата по всеки един показател у нас не са добри. Повече ме притеснява фактът, че нищо не правим те да се подобрят. Ние се занимаваме епизодично с нещо. Всеки гледа да дограби някакъв кокал и се забравя основното - че животът е много кратък миг между две вечности. Нека го запълним с нещо добро.
- Какво ще се случи с тези двама братя  побойници от Враца? Сигурно ще повикат някого като вас (не персонално, разбира се), който ще убеждава съда, че деянието е извършено в състояние на афект и временна невменяемост?
- Вероятно ще се случи това, което се случи с младежа, който уби момчето от Враца преди години пред дискотека, или каквото се случи с убиеца, дето праща послания от чужбина по скайп и се подиграва на съд, полиция, прокуратура и близки на жертвата. Трябва родителите на тези хора да се скрият и да не се показват, защото те са създали тези изроди. Няма какво да обвиняваме училището. Ние създаваме децата си.
- Що за родители трябва да са това?
- Безхаберни. В българското семейство се мълчи. Купуват се маркови парцали. Купуват се айфони и таблети. Какво прави детето, какви приятели има, с кого общува в мрежата - нищо не се знае. Мълчи се. Мълчанието ражда агресия. Децата, израснали в атмосфера на нелюбов, на необич, на неласка, стават личностно нестабилни и много по-често проявяват агресия. Стабилната личност израства от дете, което е обичано, погалено, което не е било свидетел на скандали или домашно насилие. Децата са много биологични същества. Те интуитивно усещат напрежението, затова трябва да бъдем изключително внимателни като родители. Защото късните последствия са ето тези - двама нискочели "юнаци" пребиват до смърт момче, което им подсвирнало. Сега, ако имахме работеща съдебна система, тези младежи трябва да останат в затвора 40 години. Ние сме стигнали до положение, при което не знам дали и Крумовите закони ще са в състояние да ни помогнат.
- Ако няма санкция на закона, има опасност от саморазправа и раздаване на друго правосъдие?
- Да, и влизаме в порочен кръг.