Кой баща, кой - далечен роднина...

Проф. Живко Миланов

След настъпилите промени от 10 ноември 1989 г. се взе курс към провеждане на избори за Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция. Периодът, когато се разработваха правилата на бъдещата Конституция, беше наситен с важни политически събития, които се отразиха на нейните цели и съдържание.
Конституцията на Република България беше приета на 12 юли 1991 г. Оттогава изминаха 25 години, които потвърдиха, че това е зрял основен закон, който внесе подреденост и увереност в развитието на страната. Тя утвърди авторитета си както вътре в страната, така и навън. В последно време обаче се появиха някои

странни претенции за авторство

на основния закон. Така през 2004 г. Александър Маринов ни сюрпризира с твърдението, че проектът за Конституция на Република България е написан от г-н Георги Близнашки. Това е повече от несериозно. Материята на проекта е обемна и сложна, което изискваше усилието на солиден екип от високоерудирани специалисти, както и доста време за подготовка. Именно поради това още в началото на Великото Народно събрание председателят на събранието акад. Николай Тодоров назначи с нарочна заповед работна група от хабилитирани преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет и научни сътрудници от Института за държавата и правото към Българската академия на науките. В този екип бяха включени: проф. Живко Миланов - за ръководител, и членове - проф. Евгени Танчев, проф. Кино Лазаров, доц. Снежана Начева, ст.н.с. Емилия Друмева, ст.н.с. Любен Кулишев и ст.н.с. Красен Стойчев. Към групата бяха предвидени и проф. Стефан Стойчев и проф. Виталий Таджер. Влошаване на здравословното им състояние обаче не позволи те да участват пълноценно в работата по проекта.

Главният принцип

който работната група положи в основите на дейността си, беше да не се стреми да създава нови, неизвестни досега конституционни решения, а да следва достиженията на европейската конституционна теория и практика, както и българските конституционни традиции. След изясняване на структурата на проекта материята беше разделена между членовете на екипа за подготовка на отделните глави за първия вариант. Така на мен се падна да подготвя глава първа "Основни начала" и глава "Местно самоуправление", на проф. Кино Лазаров - "Министерски съвет", на доц. Снежана Начева - "Народно събрание" и т.н. Готовите проекти бяха обсъждани от цялата група на отделни заседания, след което се връщаха за нова доработка. В случаите, когато сложността на материята налагаше, в помощ на отделните автори се включваха и други членове на групата. По някои решения се правеха и външни консултации.
Накрая проектът неведнъж беше обсъждан като цяло, за да се балансира като основен нормативен акт на страната, който обхваща принципите, върху които се изгражда държавната организация на обществото, основните права и свободи на гражданите, системата на държавните органи. Проектът беше продукт на няколкомесечен упорит творчески труд на членовете на работната група. Те показаха високо чувство за обществена отговорност и висок професионализъм. Екипът никога не е имал потребности да търси помощ от младши научни сътрудници и асистенти.
Наскоро г-н Александър Джеров предяви претенции за причастност към проекта за Конституция на Република България.

Навярно става въпрос за недоразумение

Г-н Джеров може би е участвал в дебатите по внесения проект като народен представител, но към подготовката на проекта той не е имал отношение. Още повече, че той е специалист по вещно право и групата не е имала нужда в това отношение.
През последните години на няколко пъти отделни журналисти обявиха г-н Гиньо Ганев за баща на българската Конституция. Това е доста свободна интерпретация. Той твърдо не е баща, в най-добрия случай е далечен роднина. Същият беше избран за председател на конституционната комисия в парламента. Отначало заработи добре и с желание, като започна провеждането на интересни дискусии по проблемите на бъдещия основен закон. Постепенно обаче се увлече в политическите борби, които се разгоряха във Великото Народно събрание. Той загуби интерес по конституционния проект и дейността на конституционната комисия замря. Стигна се дотам, че когато първият вариант на проекта беше завършен, аз го занесох да му го връча, но той отказа да го приеме и ми заяви, че с този проект ние му създаваме политически проблеми. Бях шокиран от тази позиция. В резултат на политическото противопоставяне в Събранието бяха се очертали две направления на действие - едното начело с д-р Дертлиев беше за приемането на нова Конституция без условности и отлагане във времето, а второто за разпускане на Великото Народно събрание, като приемането на новата Конституция се отлагаше за бъдещи времена. Явно г-н Гиньо Ганев беше променил първоначалното си поведение и възгледи. За случая уведомих акад. Николай Тодоров и с негово съгласие предадох ръкописа на проекта за публикуване във вестник "Дебати", който се издаваше във Великото Народно събрание. Проектът е публикуван в четири броя на вестника от 19 и 26 март и 2 и 9 април 1991 г. Преди това обаче проф. Петър Пашов направи прецизна езикова редакция на текста. По-нататък проектът беше внесен по съответния ред за обсъждане на първо четене от Събранието. Подготовката му за второ четене се извърши преимуществено от група депутати като Любен Корнезов, Янаки Стоилов, проф. Велко Вълканов и с наше участие.


Това е истината

за разработването на проекта за Конституция на Република България. Всички новопоявили се претенции са закъснели амбиции или спекулации.
Написах тази статия не да споря с когото и да било, защото събитията са документирани, а за да защитя труда и достойнството на моите колеги от работната група и да изразя публично признание и благодарност за благородното дело, което сътвориха в полза на българския народ.