Външно управление

Румънският премиер Виктор Понта подаде оставка след многохилядни протести миналата вечер в редица румънски градове срещу корупцията. Причината за изблика на народното недоволство беше трагедията в нощен клуб в Букурещ, където при пожар загинаха над 30 души. Разследването показа, че собствениците на заведението са дали подкуп на длъжностни лица, за да палят фойерверки в затвореното пространство.
Подобни инциденти не са рядкост за съжаление. Такива случаи имаше през последните години и в Русия, и в Аржентина, и в Сърбия - все при аналогични ситуации. Министър-председателите на тези държави обаче не са подавали оставка заради инцидентите. В Румъния обаче нещата стоят по-иначе. Понта отдавна е обект на разследване за корупция в предишни години и вече подаде оставка като лидер на местната социалдемократическа партия. Протестиращите граждани и вероятно стоящите зад тях партии и организации просто използваха случая, за да поставят за пореден път искането за оставка на Виктор Понта. Този път успешно.
Румъния отдавна е сочена, поне на България, като пример как трябва да се борим с корупцията. Десетки са вече арестуваните, разследваните и дори осъдените чиновници, депутати, министри и т.н. Най-важният въпрос обаче е за ефективността на тази борба. Намаляла ли е корупцията в Румъния след поредицата от гръмки разследвания? Чувства ли обществото някаква промяна? Дали оставката на Понта ще доведе до спиране на инцидентите в нощните клубове и изобщо в местата, където има масово струпване на граждани? Отговорът на последния въпрос е най-лесен - едва ли. Тези неща просто ще се случат някъде някога във времето поради струпването на фатални обстоятелства. Обаче е очевидно, че политическите опоненти на Понта и партията му ще извлекат политически дивиденти от трагедията. Това е отвратително, но е често срещано в политиката.
Борбата с корупцията е интересна с това, че нейният край е като хоризонта - винаги е недостижим. Смисълът от нея се крие единствено в подобряването на икономическото положение на хората. Според най-известната антикорупционна организация "Трансперанси интернешънъл" България, Италия, Румъния и Гърция са сред най-корумпираните в ЕС. В икономическо отношение тези държави много се различават. Италия, в която местната мафия е с вековни корени и правителствата се сменят през година, е най-богатата от тази "корумпирана квадрига". Беше най-богатата преди известната операция "Чисти ръце" и остана най-богата и след нейния противоречив финал. Гърция, след всички икономически и политически катаклизми, продължава да има по-висок стандарт от балканските си съседи. Пък и там има корупция, и то каква.
Преди години в обширна статия за корупцията политологът Иван Кръстев написа: "Съвременното убеждение, че корупцията пречи на развитието, е нов феномен". Той посочва, че въпреки че са с високо ниво на корупция, т.нар. азиатски икономически тигри показват много високи резултати в своето развитие. Като се огледаме, можем да кажем, че България и Румъния след членството в ЕС са горе-долу на един хал - заемат последното и предпоследното място в редица класации на съюза. И интензивността на борбата с корупцията, която в северната ни съседка е много голяма, а у нас - никаква (самият премиер Бойко Борисов каза да не обръщаме внимание на румънците), не се забелязва да оказва отражение върху начина ни на живот. Но затова пък корупцията и корумпираните политици са действително масово явление, което произтича от характера на режимите, които управляват не само в нашите две страни. Чудесно определение е дал украинският политически анализатор Иван Зацарин по повод ситуацията в собствената му страна: "Корупцията е само производна на несамостоятелността, на властта на олигарсите и външното управление. Всичко това, за разлика от правителствата, никъде не си отива."
Ако се поведем по това определение, можем да заключим, че отстраняването на външното управление дава повече възможности за развитие, отколкото "борбата с корупцията". Която често се води от организации, продукт на същото това външно управление.