Името му раждаше легенди...

ПИ
Димо ТОДОРОВ

Осеникова поляна става известна след 1 април 1944 г. с жестокото убийство на 13-годишния Митко Палаузов, най-малкия партизанин от Габровско-Севлиевския отряд. Преките изпълнители на това жестоко престъпление са: "Именувам се Иван Дим. Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление...Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-ти дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево...Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево...Русчо Тончев, младши полицай при Севлиевското околийско управление. Палачите са изпратени от ръководителите за борба с партизаните: Марин Конов, кмет на Севлиево, Никола Попов - адвокат, Съби Кривошиев - архиерейски наместник. Заповедта гласи: "Откриване землянката на Осеникова поляна и ликвидиране на партизаните". Сутринта на 1 април от Севлиево тръгват с камион, ръководени от Близнаков и Дрончев, 10 полицаи и 30 войници и съкрушеният от 24-часови инквизиции партизанин Иван Данаилов-Доктора, който е ранен и заловен на 29 март в Балванската битка.

Само той знае къде е землянката...

Към групата се присъединяват и 7 полицаи от охраната на Барутната фабрика. При лесничейството Близнаков нарежда: "Момчета, имаме задача да отидем с военните на Балкана да претърсим едно скривалище, в което се намират болни нелегални и една жена с малко дете". И допълва: "Ако намерим болните нелегални, ще стреляме в тях, защото нямаме за цел да ги ловим живи, а да ги избиваме". По землянката се изсипва огън. Чува се молещият глас на майката Ганка: "Дете има, не стреляйте!". Тя подава ръце от землянката и при възгласа: "Детенцето ми!", пръв хвърля бомба в землянката Дрончев, последван от Близнаков и полицаи. Шест от бомбите експлоадират. Нареждат на Доктора и той изважда от землянката Ганка, Митко и труповете на още двама партизани. Вземат личните вещи, две пушки и 3 пистолета, дрехи, обувки и книжа. Товарят иззетите вещи на магарето и отиват в село Купен. Телата оставят на открито цяла седмица край землянката...
Марин Конов, кмет на Севлиево, и ръководителите за борба с партизаните, подчертават възхищението си, че задачата е изпълнена, нелегалните са открити и убити. По нареждане на Дочо Христов - министър на вътрешните работи, севлиевец, всички полицаи, участвали в акцията, получават

награда по 5000 лева

Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 г. в махала Енев рът - планинско гнездо в Севлиевско. Хората му еднакво обичат труда и  свободата. Родът Палаузови е издънка от здрав български корен. Дедите им, волни хайдути, кръстосвали дебрите на Предбалкана и Стара планина. Детството  на Митко минава при баба му Рада на село. Сладкодумната старица разказва на внучетата си за холерата, чумата, за непокорните им деди Палаузови, за хайдутите. Тя често им запявала песни за гората и хайдутите. Митко отива при родителите си Ганка и Трифон в Габрово през април 1938 г. Учи в училище "Неофит Рилски" заедно с децата на работници, на бедни хора от крайните квартали. Митко е ученик само 6 години. Родителите му построяват дом на склона на Бакойския баир през 1939 г. Положението рязко се променя след идването на немската армия през 1941 г. Въвежда се купонна система за хляб и хранителни продукти. Тогава директорът на училището изпраща писмо до Върховния комисар по снабдяването, София. "Донасям Ви, господин комисар, че в повереното ми училище...учениците са предимно деца на фабрични работници и бедни граждани. Голяма част от учениците са окъсани и боси. Родителите им са в невъзможност да намерят каквито и да било дрехи. Поради липса на обувки учениците отсъстват. Има случаи децата да се редуват да идват на училище, понеже си сменят дрехите". Писмото е от 11 декември 1943 г., когато Митко Палаузов е в землянката на Осеникова поляна и

седем месеца партизанин

Бащата Трифон Палаузов е партизанин от март 1943 г. с партизанско име Манол. Месец по-късно сестра му Русана също минава в отряда с ново име Милка. Митко е партизанин от 22 май 1943 г. преди празника на просветата 24 май. Вместо да завърши първи прогимназиален клас, сам си затваря вратите на училището, заменя молива и тетрадките с пистолета, учебната стая и чина с безконечните походи и акции по партизанските пътеки в хайдушкия Балкан, бедняшката постеля с нощуване на открито. Митко Палаузов проявява морални сили и издръжливост и с чест понася трудностите и несгодите на партизанския живот.  През май 1943 г. партизанското движение в Габровско се масовизира. Фашистката власт не прощава дързостта на ученика партизанин. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище "Неофит Рилски" на 19.ІХ.1943 г. предлага изключването му. Тогава Митко е вече четвърти месец партизанин. През юни партизани с баща му правят землянката на Осеникова поляна. Митко участва в направата на лобното си място... Вълнуващи моменти за него са акциите в с. Зелено дърво и  особено в Бериево. Там, пред селяните, декламира стихотворението "Работник" от Чичо Стоян:                   
Защо съм нещастен
защо съм аз роб
изхвърлен в мъка
от люлка до гроб?
След акция в с. Химитлии (Ясеново), Казанлъшко, партизаните се изтеглят по река Лешница в Шипченския дял на Стара планина. Настигнати, те влизат в бой с полицията. В битката участва и Митко с пистолет в ръка. Щабът на отряда решава да оставят ранен и трима болни партизани в землянката на близката Осеникова поляна. Митко с майка си Ганка отиват да ги обслужват. Шестимата партизани остават в землянката на Осеникова поляна четири зимни месеца до 1 април 1944 г. Житиеписецът на отряда, партизанинът гимназист Митко Яворски, пише, че

землянката е и болница

Тя е вкопана в склон, правоъгълна, с черни стени и пезулче за газена лампа. Леглото нар е от букачки. На пода - протрита рогозка. Магда Гинова - Роза, с навехнат крак преседява в землянката до 28 декември. Според нея землянката е била добре замаскирана, в нея шестимата не могли да стоят прави. Свещ палели рядко, огън - само за приготвяне на храна. Митко с винтяжка, голфче и шапка се измъквал през тесния отвор на землянката и през дълбокия сняг слизал до извора, в зимните бури чупел леда, пълнел  манерките, перял кървавите бинтове в ледената вода. Случвало се по няколко дена да останат без храна. Положението било тягостно. Влагата в землянката била страшна. Васил Хубанов починал през февруари. Другарите му го погребали близко до землянката. Раната на крака на Минчо Андреев - Младен е почерняла. Превързват го, но краят му бил очевиден. Зле бил Иван Илиев - Гошо. Ганка, майката на Митко, била с разклатено здраве. Не бил добре и Митко. Влагата, студът и застоялият живот омръзнали на всички и с нетърпение очакват да дойде пролетта. Но

вместо пролет идват полицаите убийци

През декември се предава Стойчо Шилаков-Школника и съобщава, че в землянка в Балкана има болни партизани. Така се стига до акцията в събота - 1 април 1944 г.
Животът на палавия, умен и любознателен Митко Палаузов е героичен подвиг и саможертва в името на светлия идеал - социализма. Той не е единственото дете, участник в борбата против фашизма, но е най-изявеният. Затова беше знаме на пионерите. Той наистина е идеализиран, но въз основа на делата му, на героичния му подвиг. Това е почувствал добре пребиваващият у нас от 2006 г. англичанин Джонатан Тейлър, бивш радиоводещ от Уелс. На среща в Енев рът, родното село на Митко Палаузов, научава, че някои  габровци чрез подписка настояват да се премахне паметникът му, защото бил с пистолет в ръка. През 2013 г. той създава "Песен за Митко Палаузов" и пише в имейл: "Докато цяла Европа празнува 70 години от освобождението от фашизма, България отрича приноса на собствените си антифашисти. Най-срамно е, че Митко Палаузов е просто едно дете на 13 години, а не партизански боец, той е дете, жертва на фашизма." Коментарите са излишни.