27 Декември 2024петък11:33 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

На фокус

Ще има ли България природни паркове?

Много наглеци у нас на принципа "от вода пари прави" съсипаха уникални горски екосистеми

/ брой: 249

visibility 1347

Инж. Георги Петрушев

Ще има ли България природни паркове? Това е изключително важен въпрос, който от много дълго време чака отговор от ръководителите на горското ведомство. В момента у нас по смисъла на Закона за защитените територии има 11 природни парка. Те са във функциите и задачите на Изпълнителната агенция по горите. По различни поводи постоянно посещавам всички тези наши защитени територии. Личните ми наблюдения ми дават основание да твърдя, че те съществуват само формално, на хартия, без да изпълняват основните си функции. Ще посоча само няколко от основните причини, които са достатъчни за това твърдение.

Изключително важен проблем

който обезсмисля формалното съществуване на природните паркове у нас, е фактът, че половината от тях от много дълго време нямат утвърдени и влезли в изпълнение планове за управление. Законът за защитените територии е категоричен и разпорежда в срок до три години след обявяването на парка да бъде разработен план за управление, утвърден от МС и въведен в изпълнение. Понастоящем природните паркове "Странджа", "Българка", "Сините камъни", "Персина" и "Беласица" имат изработени, доколко са качествени, е отделен въпрос, планове за управление, но същите отлежават с години в бюрата на чиновниците на МОСВ и надали някога ще видят реализация. Впрочем те имат актуалност точно десет години и това умишлено бавене на тяхното утвърждаване по чисто бюрократични методи дава голямо основание за съмнение в корупция на чиновниците, които са длъжни да направят това.
Най-голямата беда за българските природни паркове е липсата на забранителни, ограничителни режими на някои видове стопанска дейност. В нормалните европейски и извъневропейски държави различните видове режими, налагани според специфичните условия за съществуване и развитие на екосистемите, се посочват категорично още в Закона за обявяването на природните паркове. В други държави като нашата обявяването на защитените територии е сведено на по-ниско ниво и това става със заповед на съответния министър. Въпреки ниското ниво, до което е сведено изработването, утвърждаването и прилагането на плановете за управление, както вече посочихме, половината от нашите паркове нямат такива основополагащи законни документи. Други, като ПП "Рилски манастир", имат планове за управление, но те не се прилагат. Това е причина в организацията и управлението на природните паркове да цари пълна анархия. Ръководствата на българските природни паркове, и преди всичко техните директори, нямат никаква вина за хаоса, който цари във функциите на този вид защитени територии. Те са поставени в безизходица, защото няма законови или подзаконови нормативни документи, на които да се обосновават в изпълнението си на защитници, на управители на защитената територия.

Липсата на ограничителни режими

в изпълнението на видовете сеч в природните паркове е в разрез с понятието "Защитена територия". Така например в ПП "Българка" и "Странджа" сега се добиват два пъти повече дървени материали в сравнение с периода преди обявяването им за защитени. В ПП "Беласица" средногодишно дърводобивът възлиза на 18 000 куб. м плътна дървесина, както това е било в продължение на много години преди обявяването на парка.
Липсата на ограничителни режими в природните паркове се отразява гибелно върху наличието и видовото разнообразие на дивеча в тях. В "Странджа", "Българка", "Сините камъни", "Рилски манастир" се ловува, както това е практикувано в продължение на десетки години. Върху повече от половината на територията на ПП "Витоша" действа ДЛС "Витошко-Студена". По южните склонове на планината са изградени значителен брой ловни чакала и автомобилни пътища до тях и български и чуждестранни ВИП персони се удоволстват в ловуването на елитни животни, популацията на които бързо се стопява. За да бъдем достатъчно коректни, ще посочим, че забрана за ловуване има само в ПП "Златни пясъци" и по северните склонове на Витоша, тъй като тези територии още от средата на XX век се стопанисваха и управляваха като зони за рекреация. Събирането на диворастящи плодове и билки в природните паркове също се извършва по един дивашки безконтролен начин. А настоятелните искания на бизнеса да няма ограничителни режими за строителство станаха причина редица планове да не видят реализация. Така например планът за управление на ПП "Персина" е стопиран в МОСВ поради искането на Министерството на териториалното развитие и благоустройството в него да няма ограничения за строителство.

По билото на Стара планина

непосредствено около границите на  природните паркове "Българка" и "Сините камъни", са изградени десетки вятърни електрогенератори. Това е в пълно противоречие със статута на защитената територия и този на Европейската екологична мрежа "Натура 2000" като местообитание и гнездене на редки и застрашени от изчезване видове птици. За изграждането на тези вятърни електрогенератори се прокараха стотици км стабилни пътища, по които се движеха тежки бетоновози. Унищожен е един уникален за България ландшафт. На територията на ПП "Беласица" върху държавния горски фонд над петричкото с. Габрене един местен "лидер" пресуши една от Беласишките рекички "Габренски дол" и в продължение на повече от 1 км вкара водите й в грозни метални тръби, висящи високо над терена, за да задвижват собствената му ВЕЦ "Габрене". Заради тази нищо не представляваща като енергопроизводител - 250 киловата мини-ВЕЦ, е унищожена уникална горска екосистема. Строителството е извършено през 2011 г., три години след обявяването на ПП "Беласица". Собственикът развява разрешителни за това строителство от всички възможни институции. Те всички са в противоречие със статута на защитената територия. Интересно защо прокуратурата и компетентните институции, имащи отношение към този проблем, не са отговорили на писмените жалби и сигнали, отправяни от кмета на селото Евтим Николов. Този наглец, който, както казват местните хора, "от вода прави пари", е знаел, че деянието му е неморално и затова е регистрирал тази мини-ВЕЦ на името на 80-годишната си тъща.

Недостатъчният кадрови потенциал

в природните паркове е основна причина, която обезсмисля тяхното формално съществуване. За всичките 11 парка от Изпълнителната агенция по горите са отпуснати едва 90 щатни бройки. С 18 от тях разполага "Витоша". От останалите 72 двадесет са заети от счетоводители, домакини, касиери, шофьори и т.н. В половината от парковете щатовете са от по 3-4 души. В тези смехотворно малочислени щатове по една бройка се заема от счетоводител. Останалите 3-4 бройки са директор и двама-трима експерти. Те изпълняват с изключително умение и над човешките си възможности разнообразни функции по опазване на биологичното разнообразие; обзавеждане и поддържане на посетителски центрове; изпълнение на разнообразни образователни програми с учащи се и други групи от населението; направа и поддържане на туристическа маркировка, информационни и указателни табели, заслони и места за краткотраен отдих; поддържане на връзки с обществеността... Трябва веднага да се подчертае, че почти всички директори на природните паркове са много добри специалисти и с голяма любов и всеотдайност изпълняват непосилните задачи, без да получават помощ отникъде. Такива директори са Юлия Тумбаркова от ПП "Златни пясъци", Добриел Радев от ПП "Беласица", Николай Ненчев от ПП "Врачански балкан".    Поради достойното им поведение да бъдат истински защитници на управляваните от тях природни паркове и в угода на нагли в печалбарските си интереси олигарси най-изявените ръководители и еколози станаха жертва в "борбата" между интересите на бизнеса и природозащитното дело. Обществеността все още очаква да получи обяснение от ИАГ относно причините за уволнението на инж. Тома Белев, инж. Мая Радева, инж. Иван Иванов, инж. Стефан Златаров. Неотложно е откриването на достатъчни щатни бройки за "Паркова охрана". Дирекциите на природните паркове ползват недостатъчни на брой и напълно износени автомобили "Нива". Природните паркове не разполагат с никакви финансови средства, за 2015 г. до настоящия момент ИАГ не им е превела никакви пари.
Необходимо е незабавно да се изиска от МОСВ одобрените от Висшия екологичен експертен съвет планове за управление на ПП да бъдат предложени в МС за утвърждаване. Това министерство е длъжно да даде обяснение защо в продължение на много години бави обявяването на нови защитени територии, в това число и природни паркове. Не е ли негова вината, че сега България е на едно от последните места в Европа по защитени територии. През 2015 г. у нас

само 5,5% от площта на страната

са защитените територии, докато средният процент за страните на Европейския съюз е 16. След нас са само Кипър, Ирландия и Люксембург, една държава без територия. Основна вина за това има МОСВ, което се превърна от защитник на защитените територии в техен противник. Ще припомним, че през 1990 г. в Европа се зароди едно екологично движение "24 екологични тухли". То предвиждаше да бъдат обхванати някогашните гранични райони между страните, членуващи във Варшавския договор, и натовските страни. Поради строгия граничен режим там природата бе оставена в своя автентичен, неповлиян от стопанска дейност вид и състав. Вдигането на Желязната завеса даде възможност в тези девствени райони, поне що се отнася до България, да се развихри необуздана стопанска дейност в лесоползването, в презастрояването на всичко, което се предполага, че представлява зони за почивка. Ще минат години и бъдещите поколения на България и на Европа ще съдят за интелектуалното и професионалното ниво на днешните горски кадри по това какво са оставили в наследство от красотите и богатото видово разнообразие на бъдещето!


Безмилостна сеч в Странджа

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 35134

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 33113

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 36320

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 37231

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 34525

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 34152

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 31503

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 31068

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 48473

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 41045

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 35106

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 34693

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ