Вълшебникът Минчо Минчев на 65 години

Йосиф РАДИОНОВ

 Слушали ли сте истински голям цигулар?... Ето го - пристъпва на сцената съсредоточен, напрегнат, подобно струните на инструмента. При повечко въображение може да откриете даже прилика между лъка и цигулката в ръцете му и меча и щита у някой легендарен рицар. В тишината като че се прокрадва предчувствие за нечовешка схватка, но... врагът отсъства. Рицарят няма кого да побеждава, нито от кого да се защитава. Звуците изпод лъка ви повличат нанякъде, срещу земното притегляне в свят неподозиран, невидим, но действителен. Сякаш Царството Божие е на крачка!... Не. Какъв ти рицар! Това е по-скоро вълшебник. Погледнете пак ръцете му: и най-изтънченият бижутер би им завидял. Но нима има нещо общо между движенията на сръчен занаятчия и приказния свят, където сте озовали?...                                                      
 Вълшебството на възвишената музика като творчество и изпълнителство е може би едно от най-изразителните доказателства за Божествената същност на човека. Европейската цивилизация, трупала векове духовно усъвършенстване, чрез творенията на великите музиканти достига неподозирано етическо и естетическо въздействие. Малка България се включва в универсалния духовен подем едва след Освобождението - 1878 г. Това закъснение не пречи още в началото на XX век културна Европа да се възхищава на изключителните музикални дарования на композитора и пианист Панчо Владигеров и цигуларя Саша Попов (и двамата родени в 1899 г.). Културата ни набира мощно скорост и след Първата световна война - въпреки разрухата, у нас се утвърждават композиторска и инструментална школа. След Саша Попов (основател и диригент и на Царския симфоничен оркестър през 1929 г.) редица цигулари-виртуози разнасят по цял свят българския музикален дух. По време на Втората световна война забележителните Недялка Симеонова и Васко Абаджиев (детето-чудо, лауреат и концертант) попадат сред пожарите на Дрезден и Берлин, а Васил Чернаев през 1944 г. е въдворен даже в концлагер в Германия. Същата година проф. Христо Обрешков загива на 34-годишна възраст под развалините на дома си при бомбардировките над София. От класовете на талантливите педагози професорите Ханс Кох, Саша Попов, Никола Абаджиев излизат нови таланти: Владимир Аврамов, Леон Суружон, Петър Христосков (виртуоз и композитор), Боян Лечев и редица други. Емил Камиларов през 1961 г. печели първа награда на конкурса "Паганини" в Генуа и е единственият българин, свирил на любимата цигулка на великия гений. Могъщият Георги Бадев, с когото, уви, се разделихме наскоро, е лауреат от Брюксел и Монреал. Стойка Миланова учи при Давид Ойстрах в Москва и печели конкурси в Брюксел и Лондон.
 Така през втората половина на миналия век се оформя внушителна група лауреати и концертиращи цигулари, сред които особен любимец на публика, колеги и критици става Минчо Минчев. Родил се преди 65 години в Габрово (кв. Бичкиня), той продължава да прославя по цял свят огромния си музикален талант. Щастливата му звезда го довежда в столицата, след като започва да учи цигулка при габровския педагог Петър Чаракчиев. В софийското средно музикално училище и Консерваторията му преподава професор Емил Камиларов. Не малко за професионалното му формиране повлияват и проф. Леон Суружон, Панчо и Любен Владигерови, Дина Шнайдерман (видна ленинградска цигуларка - съпруга на Камиларов). Още като ученик Минчо Минчев става лауреат на три общобългарски състезания и на конкурса "Виенявски" в Познан. Първенец е и на конкурсите "Паганини" в Генуа 1970 г., "Карл Флеш" 1974 г. в Лондон, където специализира при проф. Ифра Нийман. Държавата му осигурява великолепен инструмент Страдивари.
 Минчо Минчев съчетава заразяващо виртуозно присъствие на сцената, огнен темперамент, красив звук - ту могъщ, ту ефирно нежен, с магнетичен личен чар. Артистичната му отговорност е винаги на максимални градуси независимо дали ще музицира в Карнеги хол или във физкултурния салон на някой провинциален градец. Репертоарът му включва всички стилове, като върхови са изпълненията му на романтичните шедьоври: концертите от Паганини No5 (записан с Пловдивската филхармония под палката на Добрин Петков), Виенявски-No1, Чайковски, Брамс, Панчо Владигеров-No1... Изящно изпълняваните Моцарт и Хайдн са записани с Емил Чакъров. Виртуозът интерпретира неповторимо и редица други цигулкови шедьоври, участва в разнообразни камерни ансамбли. Маестро Минчев осъществява и забележителни премиери на концерти от изтъкнати съвременни български автори: Александър Райчев, Милко Коларов, Емил Табаков. Педагогическото му дело е свързано с поста професор във Фолкванг-академия в Есен, Германия, и с редовни майсторски класове у нас и по света.
Сред студентите му ще срещнем таланти от всички раси, разбира се, и немалко наши сънародници. Талантливият му син Николай също е блестящ цигулар и професор в Германия. Двамата концертират заедно с голям успех. Успоредно с изпълнителската си и преподавателска активност проф. Минчо Минчев е и отличен организатор, допринасящ много за процъфтяването на Международния конкурс "П. Владигеров",  музикалния фестивал "Варненско лято" и пр.                                                    
По случай рождения ден на виртуозния Майстор на цигулката и приятел от сърце  пожелаваме крепко здраве и артистично дълголетие, за прослава на високото изкуство и България.


Баща и син цигулари

Минчо Минчев в разговор с Емил Табаков