Съдебната реформа е битка за политическо надмощие

Адвокат ИРЕН САВОВА ръководи адвокатска къща "Савова и сие", в която работят специалисти в различни правни сфери. Самата тя има и юридическо, и икономическо образование, и натрупаният богат опит в двете области я прави предпочитан адвокат. Ирен Савова е известна с битките си с монополисти, частни енергийни дружества и др. Знакови дела на държавата - тези за "царските имоти", бяха възложени на адв. Савова и тя вече спечели съдебната битка за дворците "Бистрица" и "Ситняково". Преди време името й нашумя с делото "Филип Златанов" и мистериозно изчезналите тефтерчета. Експертизата й се търси и по нашумели казуси с остър социален отзвук в редица общини - от малките като Ракитово, Септември, Сопот и др., до Столичната община.


"Колкото по-голям опит трупам, толкова по-неверни са прогнозите ми относно съдебните актове"


- Адвокат Савова, слушаме всеки ден политиците за реформата в съдебната система, но някак не се чува гласът на експертите, на работещите в системата. Вие какво мислите?
- Знаете ли, мисля, че политиците се гаврят с нас, но ние също имаме вина, защото им го позволяваме. А и ние като че ли с времето свикнахме върху нас да се упражняват хора случайно попаднали в политиката и облечени с много власт.
- Кого имате предвид?
- Интересен въпрос, но и аз да ви попитам, тези хора, които от сутрин до вечер са по телевизонните екрани и се произнасят толкова "компетентно" по реформите в съдебната власт, да сте чували техните имена? Да са известни като хора, упражняващи юридическата си професия - било като адвокат или магистрат. Не, нали! Е, и аз не ги бях чувала допреди да станат политици и мисля, че с тази констатация изчерпахме темата.
- Не, това съвсем не изчерпва темата. Ето аз ви питам вие какво мислите за съдебната реформа и разгорелите се разисквания около нея, защото обикновеният човек се обърква?
- Мисля, че зад така наречената съдебна реформа се крие люта битка за политическо надмощие над съдебната система. Това е моят прочит. Реформа, на която и да е система, още повече на съдебната, трябва да се прави, след като има ясна представа за съществуващите проблемни елементи и за резултата, който трябва да се постигне. Засега ние не сме чули нищо като анализ на конкретни проблеми, а единствено общи приказки в стила на политическото говорене. Това е само прах в очите на хората и симулация на реформа. Предлагат се промени, преди да са решени принципни въпроси за съдебната система.
- Какви въпроси имате предвид?
- Те са много. Един пример може да онагледи идеята ми. Най-големият скандал в момента се разразява във връзка с предложението за промяна в структурата на Висшия съдебен съвет и по-специално разделянето му на две квоти - съдийска и прокурорска. За прокуратурата най-големият страх в последните години е свързан с непрекъснатото подновяване на дискусията за мястото й - във или извън съдебната система. Този спор така и не намери принципно разрешение и няма ясна представа къде ще се ситуира прокуратурата занапред. Установи се трайно едно положение, при което, образно казано, столът на прокуратурата да е непрекъснато клатещ се и прокурорите да работят при постоянно напрежение дали и кога политиците ще решат да им отнемат магистратския статут. Явно на политиците това им харесва, защото с някакъв вид перверзно задоволство периодично подновяват дискусията и никога не поставят въпроса за решаване. Изведнъж се предлага промяна в Конституцията, с която да се обособи отделна прокурорска квота във Висшия съдебен съвет, с което да се разграничи кадруването в прокуратурата и в съда. Е, не е ли логично първо да се реши принципно въпросът за мястото на прокуратурата и да се стабилизира веднъж и завинаги прокурорският статут и ако се реши, че прокуратурата трябва да е в съдебната система, тогава да се преценява как да се преструктурира Висшият съдебен съвет? Иначе със сигурност трябва да се предприемат мерки за осигуряване на независимостта на съдиите - не само от политиците, но и от прокурорското влияние.
Има едно принципно положение, което никой не желае да изрече на глас, а то е от решаващо значение. Прокурорът в съдебната фаза на процеса е страна по делото, както подсъдимия, както адвокатите - защитници и т.н. Съдът е арбитърът - този, който трябва да реши безпристрастно, справедливо и в съответствие със закона. Той трябва да е еднакво независим от всички страни. Ако прокуратурата участва в кадруването в съда и влияе на решенията на Висшия съдебен съвет кой съдия да се повиши, кой да се назначи, кой да бъде наказан и кой да бъде отстранен, колко точно да е независим съдът? Но предлаганата реформа не се мотивира с подобни принципни аргументи, не се търсят действителните проблеми.
- Вие имате ли конкретни предложения?
- Вижте, аз познавам системата от един ъгъл - на работещия адвокат. От тази гледна точка имам своите виждания и мога да изкажа становище, но да се дават конкретни предложения за реформа на съдебната система, означава задълбочен анализ от всички гледни точки, не само от гледна точка на адвокатите, но и на съдии, прокурори, следователи. Без задълбочено проучване и експертиза на високо професионално ниво никой не бива да си позволява да "реформира", защото това е не само опасно, то може да бъде пагубно.
- Пагубно за кого?
- Пагубно за системата, за обществото ни, за нас, за нашите деца. Никой не мисли за хората, за това как всеки един от нас да има повече доверие в съдебната система. Какви конкретни мерки да се предприемат както за професионалната подготовка на магистратите, така и специални програми и тестове за моралните ценности, които имат в немалко случаи и първостепенна роля, и значение.
- Нали за магистратите има залегнало конкурсно начало и съответните комисии трябва да съблюдават всичко това?
- А да сте чували нещо за корупционни практики в нашата държава?! Или според вас тези конкурси са защитени и са извън обхвата на това явление? Едва ли някой се заблуждава, но страхът явно е по-голям от глада.
- Вие от какво се страхувате?
- От това, че колкото по-голям опит трупам, толкова по-неверни са прогнозите ми относно съдебните актове.
- Това е лоша тенденция.
- Да, но ви казвам истината.
- Какво стои зад това?
- Корупция, лоша професионална подготовка, политически зависимости.
- В други интервюта досега сте били много дипломатична?
- Бях, наистина бях, но всеки има някаква граница на търпимост. А и вие, журналистите, също имате своята вина.
- А тя е?
- Тя е в това, че правите значими хора, които са познати с това, че до вчера са били известни само с посредствеността си. А днес попаднали по неведоми пътища случайно в политиката и вече диктуват дневния ред на моя, на вашия живот.
- И все пак, "за" или "против" реформата в съдебната система, необходимостта от която не се отрича от нито една политическа сила, но както предупредиха от Съюза на съдиите, безпринципните компромиси може да доведат пълна симулация на съдебна реформа?
- Реформата не трябва да бъде самоцел или цел на нечии политически амбиции. Това, което се прави, е абсурдно. То е необмислено, неподредено, няма система, цел, задачи и най-важното - всичко това трябва да бъде подчинено само и единствено в полза на обществото. За съжаление аз такова нещо не виждам.
Винаги съм твърдяла, че независимостта на съдебната система е задължителна предпоставка, за да има справедливо правосъдие. Реформите трябва да се правят разумно и внимателно от хора, които добре познават системата. Опасно е заиграването на политици с реформи и стратегии. Трябва да се разработват практически правила, а не да се приемат абстрактни политически декларации. 
Спомнете си само "грандиозните" реформи в досъдебното производство от 2000 година, с които разследването се прехвърли от следователите към полицията. Полицейското разследване има смисъл, когато разследващите са подготвени за това и наказателният процес е съобразен с това. При нашия формализиран процес се изисква значителна юридическа подготовка и това не се промени, но задачата се иззе от подготвените юристи следователи, за да се извади от независимата съдебна система и се пренесе към МВР, което е в изпълнителната власт и в пълна зависимост от политическата конюнктура. Погледнато с днешна дата какво бихме казали за тези промени. Само едно - грандиозен провал. Е, докога?
- Адвокат Савова, обръщат ли се към вас политиците за съвет?
- Да, обаче само когато даден проблем ги засяга лично, тогава са изключително мотивирани и изпълнителни.
- Не мога съвсем да се съглася с това, та нали вие сте адвокат на държавата за така наречените царски имоти?
- В едно правило винаги има изключения, за да се затвърди правилото.
- С личните дела на политиците едва ли ще останете в историята, но със сигурност с делата за царските имоти вашето име няма да бъде забравено. И в тази връзка да ви попитам какво е развитието със специалния закон за царските имоти?
- Доколкото съм информирана, развитие няма, а трябваше да има. Нали затова Народното събрание прие мораториум, а защо не се продължи работата в тази насока за мен е загадка. Но аз никога не съм била политик, никога не съм членувала, в която и да било партия, и отговор по тези въпроси нямам. Старая се да си върша професионално и отговорно работата и да се надявам на по-добри времена за всички нас.