Защо държавните служители не си плащат осигуровките?

Издръжката на държавната администрация струва на данъкоплатците средно 3,5 млрд. лева на година, сочат неотдавнашни данни на Министерството на финансите. В това число не влизат заплатите. По официални данни на МФ към края на 2014 г. ангажираните в структурите на администрацията са 140 768 души. Някъде се споменава цифрата 400 000 чиновници в държавната администрация, вкл. тези със статут на държавен слружител, но май никъде не се среща точна статистика.
Държавен служител е човек, който по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Така гласи, макар и малко витиевато, Законът за държавния служител. И още - държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване. Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези служители по сметките на ДОО и ДЗПО, тъй като това се извършва централизирано чрез Министерството на финансите и са за сметка на държавния бюджет. За държавните служители не се определят минимални осигурителни доходи, както е при работниците и служителите, наети другаде по трудови правоотношения.
От КНСБ смятат, че няма пречка държавните служители

сами да поемат осигуровките си

коментира Чавдар Христов, вицепрезидент на конфедерацията. По това от синдиката имат дори общо становище с работодателите. Мотивът е, че няма логика да се правят изключения от солидарната система и осигуровките на държавните служители да се заместват от джоба на държавата, сиреч от всички нас. Още по Дянково време бе поставен този въпрос, но поради финансови пречки не се задейства идеята. Щяла да натовари възнагражденията им. Заплатите им и без това са високи, но, видите ли, трябвало да се увеличат още, за да можели тези чиновници да са плащат сами осигуровките. В крайна сметка се запази старото положение като преимущество за държавните служители. В същото време един безработен например плаща като поп по 16 лв. на месец за здравно осигуряване, срещу което получава котка в чувал. Къде е логиката? "Невнасянето на осигуровки от страна на служителите в публичния сектор създава неравноправно конкуриране между работодателите от частния сектор и публичните институции", обяснява председателят на БТПП Цветан Симеонов. 
Трябва ли държавните служители да внасят лични осигурителни вноски? Този въпрос се поставя не от вчера, но досега нищо не се е променило. Според анкета на Българската стопанска камара 93% от участвалите одобряват идеята държавните служители да внасят лични осигурителни вноски, 6% са против, а 1% се затрудняват да отговорят. Проучването потвърждава състоятелността на направеното от камарата предложение за реформа в пенсионното осигуряване, така че всички да имат действително солидарно участие в социалноосигурителната система. Защото пенсионната ни система е изградена на т.нар. солидарен принцип - от осигурителните вноски на работещите се изплащат пенсиите и всякакви други обезщетения и социални плащания на пенсионери, хора в неравностойно положение и пр.


Дали системата е действително солидарна

щом ерозията в нея продължава, питат се с основание мнозинството българи. Всеки месец частният работодател внася в НОИ осигуровките за своите работници. Работещите в частния сектор всеки месец внасят в НОИ лични осигурителни и здравни вноски. Обаче държавният бюджет внася в НОИ веднъж на три месеца дължимите за работещите в администрацията осигуровки. И ако осигуровките за всеки зает се разпределят в съотношение 60:40 между работодател и работник, осигуровките за държавните служители са в съотношение 100:0 - 100% се поемат от държавата, т.е. от данъкоплатеца. Така един обикновен трудещ се с 400 лв. заплата де факто плаща осигуровките на хора, чието възнаграждение е примерно 2000 лв.  
В интернет форумите човек може да види мнозинството мнения, обобщени чрез едно от тях: "Много отдавна тези промени трябваше да се въведат, стига сме ги "дундуркали" тези господа, които в по-голямата си част нямат нито необходимото образование, нито стажа да бъдат на тези позиции. Шуробаджанащина, партийни и роднински връзки са в основата на тези благи службици. Тези господа не се и "морят" много-много на работата си, единствено гледат да са коректни към тези, които са им помогнали за назначението". 
Още през 2014 г. от НАП предложиха държавните служители сами да си плащат осигуровките, доходите им го позволяват. Мярката би засегнала около 150 000 души, чиито вноски за пенсия и здравни осигуровки се поемат изцяло от държавата. Оказва се, че НАП, както обясниха от пресцентъра на агенцията, няма отношение към осигуряването на държавните служители. И парите за това не минават през нея. От пресцентъра обясниха още, че идеята отпреди година не е за коментар, тъй като НАП няма законодателна инициатива. Препратиха ни към Министерството на финансите. Чрез пресофиса на МФ зададох възможно най-безобидните въпроси: колко и кои държавни чиновници се осигуряват от държавата? Каква е сумата, която се отделя за това и какъв дял е тя от общите приходи по това "перо"? Обсъждана ли е възможността държавните чиновници сами да поемат своите осигуровки и ако да, докъде е стигнала идеята? Повече от седмица след това все още очакваме отговор от финансовото министерство. Както се казва:

не дразнете чиновниците, те са ваши...

Някои са на мнение, че след като държавният бюджет плаща и заплатите, и осигуровките на наетите и парите отиват в (държавните) осигурителни фондове и Здравната каса, за общото състояние на финансите това няма особена разлика. Местене от единия джоб в другия. За което се грижи българският Фуше - финансовият министър, който и преценява кога точно да направи това. Проблемът е, че местят нашите пари за облага на най-високодоходните чиновници.
Всъщност възприетият до момента подход поражда противопоставяне на различни групи от населението. Става дума да се предприемат стъпки за повече справедливост и за спиране на практиката от парите на всички осигурени да се толерират хора, които не са в категорията на бедните и заплашените от социално изключване българи. Нещо повече, определенията за тях често стигат и до крайности и до фантастични ДМС, които също говорят за реалностите в това толериране. Кабинетът все се чуди как да увеличи приходите в хазната. Сметките са прости - ако примерно 147 000 държавни чиновници от администрацията вкарват в касата по 100 лева, това прави над 14 милиона лева. Работещият е този, които издържа и себе си, и държавата, и работодателя си. Стара истина, която се забравя, когато определящ е частният, а не държавният интерес. Регулатор на различните интереси в България обаче е държавата. В момента 1,8 млн. българи, които си плащат здравните осигуровки, издържат още 1,2 милиона. А трябва да добавим и това, че държавата не плаща редовно и навреме осигуровките на своите чиновници. Така на практика в момента държавата взема от приходите от данъците на здравноосигурените българи,

за да покрива осигуровките на "нашите"

Едва неотдавна се заговори за някаква промяна - в срок от 10 години държавата ще започне да заплаща 100% от минималния осигурителен доход на деца до 18-годишна възраст, студенти, държавни служители, енергийно бедни, затворници, бежанци и др., реши НС. Преди дни министър Москов най-сетне лансира идея държавните чиновници, които получават над 720 лева заплата, да си плащат сами осигуровките за здраве. Това би могло да се разпростре и върху социалните осигуровки, според Хасан Адемов, председател на комисията по труда, социалната политика и демографията към НС. Няма логика чиновниците да си внасят осигуровките, отсече обаче "социалният" вицепремиер Ивайло Калфин. Явно справедливост едва ли ще дочакаме. 

Какво предлага БСК?

Ведомствата да превеждат в НОИ дължимите осигуровки всеки месец (както правят това частните работодатели!). В противен случай да дължат наказателни лихви.
Държавните служители да започнат да внасят лични осигурителни вноски, както го правят всички останали заети. За целта еднократно да им се увеличат възнагражденията, така че да не почувстват спад в доходите (горките)! В резултат от това бюджетът няма да увеличи разходите си; заетите в обществения сектор ще запазят размера на доходите си; НОИ ще получава редовно приходи от личните осигуровки на бюджетните служители и от по-ритмичните плащания (всеки месец, а не веднъж на тримесечие) от всяко ведомство. Освен това ведомствата ще бъдат дисциплинирани и ще излязат на светло реалните им разходи (реалната им издръжка от страна на данъкоплатеца); субсидията от републиканския бюджет към бюджета на НОИ ще се намали чувствително; пенсионната система ще се стабилизира.


Без коментар

Евродепутатът и лидер на "България без цензура" Николай Бареков е успял да спечели почти 4 милиона лева през миналата година, става ясно от публикуваните имотни декларации на висшите държавни чиновници. Това на практика го прави висшия чиновник с най-солидни финансови възможности. На евродепутатите осигуровките им плаща техният работодател за свършената работа в страната, в която са. Друг е въпросът, че не се знае къде отиват тези осигуровки и в какъв размер са. На нашите народни представители осигуровките им плаща държавата през бюджета на Народното събрание.