Христо Ботев - безсмъртният български герой

Вяра Дянкова

Няма друг народ, освен българския, който да е родил колос като Ботев! Неговата биография е позната до болка на всеки истински българин -  къде е роден, кога, кои са неговите родители, къде се е учил, по кой път и защо стигна до Околчица като легендарен син на българския народ.
Сам по свой усет и по свой разум прозрял същността на живота, той лично пое страшните пътища на революционната борба за свободата на народа -

неустрашим и смел до безумие

добър познавач на народа, условията, вещ организатор, сладкодумен и убедителен оратор и поет, делови и разпален бунтовник срещу потисниците на народа. За тях той пише: "Мрачна и жалостна е нашата история от падането ни под турците, дори и до наши времена. Тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ. Страшен хомот тежи на врата му, тежки вериги, в които и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри - злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница. Свирепстват кърджалии, фанариоти, чорбаджии, черкези и татари, с една дума - зло, варварско зло, което само едно азиатско въображение може да създаде, зло от завоевателя Мурада до реформатора Азиза - това са страниците на тази история, на това наше време. Кървави страници." Така обрекъл живота си за Отечеството, свободата и истината, той вярваше в успеха на организираното общо въстание и ни остави един велик пример

и една горда, честна мисъл

с която са пропити неговите писма и стихове.
Христо Ботев на 3 (15) май издава единствения излязъл под негова редакция брой на в. "Млада България", в уводната си статия на който пише: "Захваща се вече драмата на Балканския полуостров..." "Съ една дума, българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала съ всичката своя отчаеностъ. Касапницата ще бъде страшна и отвратителна, жертвите ще бъдат безбройни и от двете страни. Но треперете тирани! Полудейте дипломати!" Според Ботев: "Европа" ще може да се намеси със своите "човеколюбиви" (кавичките ги поставя самият той) предложения само "дотогава", додето силата на гладиаторите добие почтителностъ както пред своите врагове, така и предъ своите приятели."
И с вярата, че е настъпила отдавна очакваната и тъй желана ера, Ботев се втурва на бой с готовите да тръгнат въстаници, разпалени и чакащи на няколко пристанища на Дунава като работници-градинари - стъпил в Гюргево на австрийския кораб "Радецки"! След него всички въстанически групи се качват на кораба, а на пристанището Пикетъ, където е главният склад на приготвените пушки, са натоварени и сандъците с тях. На 17 май 1876 г. Христо Ботев и четниците целуват българската земя при с. Козлодуй!
През своя

неимоверно кратък живот

той развива твърде значима просветителска дейност - учител, издател на вестници, писател, преводач и най-после войвода на чета. Безсмъртната слава на Христо Ботев и неговата чета започва от Козлодуй, минава през Милин камък и остава завинаги при Околчица във Врачанския балкан, пред който благоговее всеки българин. Те тръгват, без да знаят, че във Враца - център на революционния окръг, който трябва да въстане, са навлезли многобройни турски войски, които осуетяват въстанието в града. И съдбата на четата е предрешена! От избухването на въстанието на 20 април до 16 май турското правителство бе сполучило да се справи с главния център на въстанието, като включват и нередовна турска войска. Башибозуците предприемат кланета, грабежи, изнасилвания, изгаряне на села, хиляди избити жени, деца, старци... Ето защо за три дни и три нощи, без сън и отдих, Ботев с четата си бързат да стигнат по-скоро до Стара планина, отблъскват няколко башибозушки атаки, и изправен до скалите на девствения Балкан, за да вземе решение кой път да бъде избран - навътре към Балкана или на запад, към сръбската граница, както и разположението на противника,

пада безмълвен, пронизан в сърцето...

България скланя признателно глава пред делото и саможертвата на Христо Ботев, превърнал се в съкровен паметник на великото безсмъртие, гордо носен в душата на всеки българин. Истинското величие на революционера Ботев, могъществото на неговия дух и същината на неговите песни са символът на Ботевия дълг към род и родина, който трябва да пазим дълбоко в себе си, защото само на този, който е готов да пази свободата с цената на живота си, никой никога с нищо не може да му устои! И когато стигнем до тази истина, осветена от вековете, ще почувстваме значението на думите "ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е..."!
Гениалният син на България е най-яркият изразител на своята епоха, най-големият български поет и пламенен патриот, пожертвал се за свободата на Отечеството. От неговото неголямо литературно наследство - само 22 стихотворения,  светът е смаян от:

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!

Европа не трябва да забравя, че в Сорбоната, сред бюстовете на четиримата най-велики световни поети, един от тях е на Христо Ботев с преведено на френски език това недостижимо четиристишие.

Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!

В. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.

Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ... Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга - и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.

В. "Независимост", бр. 34, 8 юни, 1874