В омайната зеленина на един хубав летен ден изкачвам горска пътека. Раницата изправя гърба ми, който се опитва да се приведе от пълзящата нагоре височина. Ето го билото - открива се хоризонтът!
Сядам за отдих на слънчева полянка. Около мен ухаят пъстри планински цветя със сладостен дъх. Навярно то...
Дотам сме стигнали - да се жалваме на нашите писатели и поети в отвъдното. Защото няма оправия, няма кой да ни чуе. Все се надявахме и все излъгани оставахме. Някога бащата Петко Славейков написа "Опак свят":
"Опак станал този свят -
само който е богат,
той е личен и познат,
той е...
Малко късче от Земята е нашата България, но си имаме и планини зелени, и реки живописни, и голяма плавателна Дунав река, и морска чудна ивица! Щедра е била природата майка към нас! Но дали оценяваме тези природни дадености, това неизмеримо богатство, с което сме дарени? Не, ние не сме достатъчно при...
Да се чудиш и маеш как сме останали още живи! По дяволска случайност или с луд късмет оцеляваме в това невероятно опасно време. Какво става с нас? Защо така се разпасахме? Защо така безотговорни станахме към всичко около нас, та даже и към себе си? Няма миг, в който да не научаваме за катастрофи, за...
Нашият народ има такава приказка: "По дрехите те посрещат, по приказките и по делата те изпращат." Вярно е, че първите впечатления са важни - от раз се разбира дали човекът живее хубав живот. Как изглеждаме, създава убеждение за нашия "социален статус", както казват социоло...
Основателни са тревогите ни за отношението на младите към четенето. Все повече се уверяваме, че децата, младежта у нас се отдръпна от книгите. Мнозина са тези, които въобще не четат. Затова и се увеличава "армията" на учените-недоучени!
Когато излязоха резултатите от тазгодишната матура п...
Всеки от нас си има име - с него го назовават, с него се подписва под делата си, с него отговаря, с него си върви по света. Той си отива, а името му остава - с неговите дела! Остава и тогава, когато е наследено от потомците му.
Казват, че някои хора идват с името си - раждат се на деня...
Вълшебната омая на липите е превзела въздуха около нас. Тя ме пренася в детството, когато сутрин цялото семейство сядаше около голямата маса за закуска. Баба е препекла във фурната хрупкави филийки. Намазваме ги леко с масло и поръсваме отгоре чубричка. Мама налива в чашите ни дъхав червеникав липов...
Изложбата "Памет за признанието", посветена на 85-годишнината на първия литературен музей у нас - дома на Патриарха на българската литература Иван Вазов, бе открита в арт галерията на Националния дворец на културата, както ДУМА писа. Организатори са Националният литературен музей и къщата-...
Колкото и да не искат да си признаят, сегашните ни управници знаят - българската баба ще реши кои ще управляват България. Макар че тя е отричана, непризнавана, неуважавана, оставена с мизерна пенсия да оцелява трудно в това вълчо време, ясно е, че армията й е многобройна. Тя с решителна сила щ...
Каспичан си избрал "президент на хумора, който обещал: "Всяко село с пет МОЛ-а и пет магистрали!"
Настани се в родината ни тази нова чужда дума "МОЛ", влезе активно в живота ни. Настаниха се и се увеличат и МОЛ-овете по градовете ни. Хубави, стъклени и красиви големи ...
Сякаш изведнъж дойде лятото. Топлите пролетни дъждове напоиха земята, раззелени се полето, листнаха се дърветата по нашите гори. Разхубави се природата ни българска. Пътувам из страната ни и очите ми жадно се вглеждат в хубостите на родината ни. Навсякъде танцува красота ненагледна! Кому да бл...
Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.