24 Август 2019събота03:27 ч.

Владимир Зеленски се снима с почитателка на фона на ръждясващото съветско наследство - бившия ракетен крайцер "Адмирал Лобов", наречен по-късно "Украйна". Това е и моментна снимка на състоянието на държавата и управлението - разруха и пиар

ИЗБОРИ

"95-и квартал" взе властта в Украйна*

Президентските и парламентарните избори показаха провала на майданната власт, но не проясниха бъдещето на страната

/ брой: 144

автор:Георги Георгиев

visibility 461

Една от най-коментираните личности в Украйна през последната седмица е 29-годишният сватбен фотограф от Запорожие Сергей Штепа. Новоизпеченият депутат от партията "Слуга на народа" победи в едномандатен избирателен район мастития собственик на един от най-големите заводи в света за авиационни двигатели "Мотор Сич" и миниолигарх по съвместителство - Вячеслав Богуслаев. Тази история затъмни дори мажоритарната победа на "слугата" пицар Алексей Леонов срещу водача на "Блока на Дарт Вейдър" в Одеса. 

Случаят "Штепа" се превърна в символ на триумфа на партията на президента Владимир Зеленски, която на отминалите парламентарни избори мина като валяк през украинската политическа система. Оказа се, че без да си бил в политиката, без дори един ден да си обикалял из избирателния си район, е напълно достатъчно, след като си закачиш марката "Слуга на народа", да влезеш в парламента. Така във Върховната рада се оказаха десетки и десетки случайни за политиката хора - зъболекари, ресторантьори, собственици на дребен бизнес, музиканти, момчета и момичета "от крайния квартал" в украинската им версия. Общо партията на Зеленски получи 253 мандата - 129 от едномандатните и 124 от многомандатните избирателни райони, като обра практически изцяло мажоритарния вот. 

Според някои това при всички положения е по-добре, отколкото предишната фашизоидна смес от крайни националисти, откровени нацисти, русофоби и просто бандити, вкарани в парламента от мътната вълна на Майдана и преврата от 2014 г. Действително едни от най-одиозните сили отсъстват от украинския парламент. Това са неофашистките партии "Свобода", "Десен сектор", "Национален корпус" и радикалните  "Самопомощ", "Сила и чест" и Радикалната партия на Олег Ляшко. 

Избирателите не пуснаха в Радата и "Движението на новите сили" на политическия авантюрист Михаил Саакашвили. С топлите кресла се разминаха и маса улични лидери от времето на Майдана като Мустафа Найем, с чийто призив за протест започна всичко, или пък казака Михаил Гаврилюк, който поведе хората срещу радата и провали мирното предаване на властта от президента Янукович. 

В пленарната зала няма да ги има и командирите на "национални батальони" и други такива персони от гражданската война като Героя на Украйна, носителя на полски и американски ордени, номинираната за наградата "Андрей Сахаров" Надежда Савченко, която е получила... осем гласа в Донецка област. А най-тежък погром претърпя партията "Европейска солидарност" на бившия президент Петро Порошенко, която падна от 107 на 25 места. Толкова има и партията "Баткившчина" на другия "динозавър" на украинската политика Юлия Тимошенко. 

В парламента обаче се оказаха други фигури, които са не по-малко радикално настроени. Такива има и в партията на Порошенко, и при Зеленски, някои от тях заеха банките от партията на рокпевеца Святослав Вакарчук "Голос", която се оказа най-популярната в Лвовска област. 

Фронтменът на групата "Океанът на Елза" вкара в радата 20 депутати благодарение на личната си популярност, а още преди години реагира на обвиненията, че е русофоб с апела, че дава 1 млн. рубли на всеки, който даде доказателство за русофобията му. Засега няма получил наградата. 

Вакарчук обаче, изглежда, има други грехове. Пред телевизия "Нюз Уан" бившият правосъден министър Елена Лукаш заяви, че партия "Голос" трябва да се нарича "Голос Сороса" ("Гласът на Сорос") и дори партийната централа в Киев била регистрирана на адрес, използван от една от украинските структури на американския олигарх и аферист. 

Според известния журналист Анатолий Шарий, който участва в изборите със своя партия и взе 2%, "Голос" представлява "гол и празен олигархически проект". Пред руското издание "Взгляд" Шарий се изказа не особено ласкаво за способностите на политика Вакарчук, който обаче и сам дава поводи за това. След изборите той обяви, че ще продължи да пее и да прави турнета, защото законът не му забранява да се занимава с творческа дейност, и освен това: "Бог ми забранява да не се занимавам с нея." Ако Бог и занапред говори на Вакарчук, може би е по-добре за Украйна той да прави концерти, а не закони. 

Съвкупният резултат на Порошенко, Тимошенко и Вакарчук дава около 20 на сто от гласувалите. Общо взето, може да се каже, че това е сегментът от украинското общество, който, без да изпада в откровен фашизъм и нацизъм, подкрепя националистическата риторика, курса към конфронтация с Русия, налагането на фалшиви идеологеми, които разделят обществото, като борбата с руския език, с Украинската православна църква към Московската патриаршия. Още десетина процента заедно вземат непопадналите в Радата радикални формации. Именно на тези хора, на условната "партия на войната", на тази майданна групировка 

бе нанесен политически разгром 

на парламентарните избори, отбелязват наблюдателите, като добавят, че от това не следва, че е победила партията на мира. Този разгром можеше да бъде и идеологически, ако "Слуга на народа" имаше изобщо някаква идеология. Липсата на такава прави впечатление и на западните журналисти. Алиса Бота от германския вестник "Ди Цайт" отбелязва, че Зеленски, а и партията му никога не са имали нищо общо с политиката, и добавя: "Отново украинците приравниха неопитността към непорочността." 

Истината е, че партия "Слуга на народа" реално няма. Има някаква марка, която сега е яхнала гребена на вълната на успеха, изцяло дължащ се на популярността и сценичния образ на Владимир Зеленски - учителя Голобородко от сериала "Слуга на народа", който става президент и спасява Украйна. Ако първото вече се е реализирало, с помощта на част от украинския олигархат в лицето на фамозния Игор Коломойски и подкрепата на САЩ, то за второто има голям скептицизъм, че ще стане възможно, защото досегашната практика показва, че има голямо разминаване между целите на олигархата, САЩ и обикновените украинци. 

Патриархът на украинската политология Михаил Погребински обяснява точно това в интервю за "Комсомолска правда": "Важно е екипът на Зеленски да разбере: украинският интерес и американският интерес са две различни неща. Ако той осъзнае това или ако му го обясни Коломойски, то тогава ще бъде по-умерен в критиката си към отбора на Медведчук-Бойко и ще го използва за своите цели. Това е нещото, от което се боят американците. Всеки компромис между Киев и Москва, който не е контролиран от САЩ, е загуба за САЩ." 

Политологът говори за блока "Опозиционна платформа-За живота", който е наричан "проруски" и има втори резултат на изборите. Тази формация, възникнала след поредното роене на наследника на бившата Партия на регионите "Опозиционния блок", получи малко над 13% от гласовете и общо 44 мандата. Коментатори от двете страни на границата обявиха, че  резултатът на блока, ръководен от Виктор Медведчук, Юрий Бойко и Вадим Рабинович, е 

таванът на проруския електорат 

в Украйна. Срещу тази коалиция обаче се водеше откровена кампания както от чужди, така и от свои. Например хората около донецкия олигарх Ринат Ахметов, явили се с "Опозиционния блок", взеха над 3% от гласовете, предполага се, че и други по-дребни формации са способствали за отцепването на още 2-3% от гласовете. Вероятно в момента т.нар. проруска част от украинското общество е в рамките на малко под 20 на сто, което е съотносимо с резултата на националистите. Така излиза, че Зеленски и "Слуга на народа" се явяват центристи, но дали наистина са такива и дали ще бъдат, е голям въпрос.

Откакто е встъпил в длъжност, Зеленски не е свършил нищо съществено по отношение на двете най-важни причини, заради които бе избран - спирането на войната в Донбас и намаляването на безбожните сметки за комунални разходи на хората. Икономическата му програма е стандартна за либерал - развитие на ИТ сектора, привличане на инвестиции чрез промяна на законодателството и "неизбежната" борба с корупцията, и приемането на закони, свързани с асоциацията с ЕС, която дава твърде спорни резултати за украинската икономика. 

В същото време Зеленски не говори за смяната на тарифите, за промяна на убийственото споразумение с МВФ, дори пълзят слухове, че смята да привлече външни пари, като свали мораториума за продажба на земя, нещо, което дори Порошенко не посмя на направи. 

Междувременно обстрелите и жертвите сред цивилните в Донбас зачестиха. На международното поле Зеленски продължава да иска усилване на антируските санкции, отказва да започне ключовите за мирния процес преки преговори с лидерите на бунтовния Донбас дори, когато бе публично подтикнат за това от френския президент Еманюел Макрон. 

Всъщност виждаме продължение на политиката на Порошенко в тази област, но в някакъв по-мек вариант. Това няма как да бъде и иначе. Малцина са тези, които смятат, че Зеленски е самостоятелна фигура. Неприятелите му го наричат 

марионетката на Коломойски

който бе един вид негов работодател. Ръководител на президентската администрация пък стана адвокатът на Коломойски Андрей Богдан. По странно съвпадение по същото време изпадналият в немилост при предишната власт олигарх бързо започна да печели дела и да си връща собственост и позиции. Според бившия депутат Олег Царьов Коломойски има поне 40-50 свои лица сред "слугите" в Радата. Това издава зависимости. В същото време е трудно да си представим, че САЩ, които реално управляват външната политика на Украйна, ще позволят на Зеленски да промени кардинално досегашния курс на остра конфронтация с Русия, балансираща на ръба на военния конфликт и оправдаваща американските действия по "завинтване на гайките" в Европа и нарастване на военното им присъствие. Така че президентът, въпреки че безпрецедентно за Украйна държи вече и законодателната власт, е силно ограничен в действията си от външни фактори. 

Зеленски освен на външни ще стане заложник и на вътрешни фактори. Той вече не може да се оправдава, че Радата и правителството го саботират. Те са негови. Според политолога Руслан Бортник гласуването на последните два избора е било в значителна степен протестно и тази протестност нараства. Ако Зеленски не съумее да извърши нещо, което да я намали, хората ще се обърнат скоро срещу него. Според Погребински това ще се случи до половин година, а аморфната му фракция в Радата ще се разпадне.

Гласуването за партията на Зеленски бившият журналист от радио "Свобода" Андрей Бабицки нарече

"философия на отчаянието"

Според него тази философия гласи, че всичко трябва да бъде унищожено, но не за да бъде създадено нещо ново, а просто за да го няма старото. "Отчаянието е достигнало такъв предел, че те гласуваха за господин Никой и за Нищото, защото дори празнината, вакуумът и липсата на какъвто и да било релеф са по-приемливи, отколкото сегашното съдържание, свързано с предишните поколения украински политици", писа той във "Взгляд". Към това може да добавим, че при избирателна активност под 50% на изборите Радата представя интересите едва на 12,5 млн. от официалните 30 млн. избиратели. Това също е залог за неустойчиво и несигурно бъдеще. 

Тоталната победа на Зеленски и неговите често случайни "слуги", базирана на протеста, на отхвърлянето, на отвращението от досегашната политика, не е здравословен процес, каквото и да говорят адептите на "пълната смяна на системата". То по-скоро свидетелства за продължаваща деградация на политическия живот, което вещае сложни времена и нови изпитания за Украйна и украинците. 

* "95-и квартал" (по името на район в Кривой рог) е името на хумористичната студия, с която Зеленски завоюва популярност в Украйна и ОНД. Редица негови колеги от шоуто заеха водещи позиции във властта. Изпълнителният продуцент Сергей Трофимов и сценаристът Юрий Костюк станаха зам.-ръководители на президентската администрация. Партньорът на студията Сергей Шафир пък е първи помощник на президента. Ръководителят на студията Иван Баканов стана първи зам.-началник на Службата за безопасност за Украйна. Старият приятел на лидерите на "95-и квартал" Владислав Бухарев, който вече е бил депутат от "Бакившчина", пък оглави Службата за външно разузнаване. 

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 23

Пожар край Бегово

автор:Дума

visibility 79

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 162

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 473

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 244

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 311

/ брой: 162

Датата

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ