8162 абитуриенти остават без диплома и с двойка на матурите

От общо 53 250 абитуриенти 8162-ма няма да получат диплома за средно образование заради получена двойка на една от двете задължителни матури тази година. Пропадналите на изпитите са с над 3100 души повече, отколкото миналата година. Двойките на изпита по български език, който е задължителен за всички ученици, са 3394. Получилите слаба оценка пропускат редовните сесии за прием във вузовете и ще трябва да разчитат да се явят повторно на матура наесен и евентуално да се вместят в допълнителните класирания, които всяка есен правят университетите поради невъзможност да запълнят обявените места за прием.
Тревожна тенденция бележат знанията на учениците по основни предмети, изучавани в гимназията. Най-ниски за последните три години са получените средни оценки по български език и литература (БЕЛ), по математика, история и цивилизация, география и икономика, биология, по френски и по италиански език. По БЕЛ например миналата година средният резултат е бил 54,92 от максимум 100 точки, а сега е спаднал на 53,5. Двойките също са се увеличили - от 2608 на 3394, а отличните оценки са се свили от 7891 на 7057. В основния предмет БЕЛ най-много са оценките за "добър" (3,50-4,49) - те са една трета от всички резултати (32,49%). Изключително тревожен факт е, че същият випуск, който сега се явява на матура, през 2010 г. е бил в VІІ клас и тогава учениците в него са имали средна постижимост на материала по БЕЛ 61,29 от двата модула на изпита за гимназиите. Докато в момента средният резултат на същите ученици по БЕЛ е 53,5. Като се има предвид, че сегашните седмокласници пък показаха небивал срив в знанието си по време на прогимназията, следва изводът, че след началното образование - от V до ХІІ клас знанията на учениците намаляват поголовно надолу спрямо онова, което трябва да са научили.  
Съществено увеличение има при двойките по история - цели 17,17 на сто от явилите се на този изпит не са успели да "хванат" тройка. Двойките и по предмета испански език са се увеличили, но пък при него и отличните оценки са най-много - 67,37%. Интересно е, че както и при седмокласниците, така и при абитуриентите, има ръст в средния резултат по физика и астрономия, по химия, във философския цикъл, в английския и руския език. По всички предмети, с изключение на руския, момичетата показват по-висок резултат от момчетата - само при руския е обратното.

По-ниски резултати заради осуетеното преписване

Взетите от МОН мерки за контрол в процеса на матурите, камерите във всички изпитни зали, строгостта на квесторите тази година са довели до намаляване на преписването и поради това - до по-ниски резултати, смятат в министерството. Освен Кърджали, където спадът на резултатите по БЕЛ е съществен, особено в училището в Ардино, подобна картина има и в Ихтиман, където резултатът е намален с около две точки. Известно е, че там имаше скандал заради сведения, че учители от града са изпращали на своите питомци верните отговори с есемеси. По предмета БЕЛ най-добри резултати са показали учениците в София-град, следвани от тези в Смолян и Варна. А най-слаби знания, ако се съди по оценките, имат абитуриентите в Ямбол, Силистра и Разград. От МОНН отчитат подобрение в резултатите, постигнати от децата във Варна, Велико Търново, Разград, Русе, Сливен, Търговище, Хасково и Шумен. А спад, който тревожи, се наблюдава освен в Кърджали, също в Силистра, Благоевград, Враца, Габрово, Ловеч, Сливен и др.

Повече абитуриенти са писали текст

Положителен факт в тазгодишните матури по български език и литература е, че 67,57 на сто от абитуриентите са работили по прословутата задача номер 41 - писане на есе или интерпретативно съчинение. Тези, които не са написали и ред обаче са 32,43 на сто. Това означава, че една трета от младите българи, завършващи средно образование, не умеят да изразят писмено собствена мисъл и изобщо да напишат изречение. Депутатът Лютви Местан отдавна предлага писането на текст да стане задължително в матурата по БЕЛ (сега ученикът може и да не пише по 41-ва задача, но да си вземе матурата). Неизвестно защо при обсъждането на текстовете за новия училищен закон, което тече в просветната комисия, депутатите от ГЕРБ отхвърлиха това предложение. Това е неразбираемо, защото е нонсенс у нас да се признава зрелост на напълно неграмотни хора, да им се "дава" матурата и да бъдат те пускани към вузовете или към практиката.
  От учениците, които са писали текст на матурата по БЕЛ, над половината - 53,35%, са избрали жанра есе, 46,65 на сто са предпочели интерпретативното съчинение. В МОН отчитат, че има подобрение спрямо минали години в усвояването на пунктуацията и граматиката. Затова пък са влошени резултатите в областта на лексиката и особено в областта на литературата, където вече едва 59% от абитуриентите показват, че са усвоили материала.   
 
Професионалните и спортните училища - традиционно най-зле

Неизменна традиция, откакто са въведени матурите през 2008 г., е най-ниски резултати на матурите да постигат учениците от професионалните и спортните училища. Ако профилираните гимназии водят класацията със среден успех 5,08, то учениците от професионалните гимназии постигат едва 3,85, а тези от спортните училища - 3,71. Тази картина се очертава ясно вече осма година, но никакви мерки за повишаване на качеството в т.нар. техникуми не се наблюдават. В същото време всички анализи за образованието в ЕС сочат, че в рамките на съюза стават все по-необходими квалифицираните работници с добро образование, готови да се справят с нова техника и с навлизането на висши технологии в практиката. 

Нито един ученик от Семинарията не е приел въпроса за "йога" като религиозен

По повод на писмото на Светия синод, че включването в тестовете на въпрос за "йога" е в нарушение на православието и на религиозната ориентация на учениците, от МОНТ съобщиха, че специално са проверили всички писмени работи на учениците от Духовната семинария. Нито един от тях не е разчел "йога" като религиозно учение и нито един ученик не е написал, че е православен и че въпросът го накърнява. Един-единствен от семинаристите не е дал отговори на нито една от задачите в теста. Синодът обаче използва и този повод от матурите, за да си поиска отново задължителна религия в училище, възприемана като отделен и конфесионален предмет. Сред парламентарните среди обаче няма такива, които да подкрепят подобно искане при второто четене на новия училищен закон, който ще замени сегашния Закон за народната просвета.