81 000 българи никога не са посещавали училище

81 000 българи (1,2 на сто от населението на възраст над 7 години) никога не са посещавали училище. Данните са на НСИ от 2011 г. и са посочени в пореден проект за стратегия, изработен ударно от служебния екип на МОН - Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020). Неграмотните у нас са 112 778 (1,5 на сто от населението над 9 години). При самоопределилите се като българи 0,5% са неграмотни, при турската етническа група - 4,7%, и при ромската - 11,8%. Отделно са други 12,5 на сто, които са отпаднали или преждевременно напуснали училище.
По данни от международното изследване PISA (2012) 39,4% от българските ученици на 15 години имат резултати под критичното второ равнище (от общо шест). Макар резултатите да са леко подобрени спрямо 2006 и 2009 г., страната ни е на "опашката" в ЕС и е твърде далеч от очакваните 15% средно за ЕС през 2020 г., отчита МОН. Данните от PISA показват, че върху резултатите на учениците влияят социално-икономическата среда, в частност семейното благосъстояние, а в по-малка степен образователната система. Влияние оказват и професионалният и образователният статут на родителите, структурата на семейството, езикът, който се говори в него. В документа на МОН е записано: "Няколко са застрашените групи у нас - бедните, при които ниските доходи ограничават възможностите и намаляват мотивацията; билингвите, при които езикът е съществена пречка за образоването; ромите, при които бедността и езикът увеличават преградите в придобиването на образование".
В проекта са разграничени три вида грамотност:
- базова грамотност - умение за четене и писане (в края на ІV клас);
- функционална грамотност - умение за използване на четенето и писането за пълноценна реализация в обществото (в края на VІІІ клас);
- комплексна грамотност - компетентност за създаване, разбиране, тълкуване и критическа оценка на писмена информация (компетентности на лицата в рамките на обучението им за придобиване на средно и по-високо образование).
В проекта за стратегия се поставя стратегическата цел да се постигне равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие и ще спомогне за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката. След описаните доста пожелателно в проекта дейности за повишаване на грамотността е посочено, че до 2020 г. в детска градина трябва да бъдат обхванати 90% от децата на 4-7-годишна възраст и да се повиши делът на малчуганите, които при постъпването си в І клас имат добра езикова подготовка. А също - да се увеличи делът на възрастните, завършили курсове за ограмотяване. Предвижда се още повишен дял на учениците от ІV, от VІІ и от ХІІ клас с постижения над средните за страната по български език и литература.
Проектът поставя твърде неамбициозната цел до 2020 г. делът на 15-годишните с постижения под критичния праг в PISA да се намали от сегашните 39,4 на 30% - т.е. МОН предвижда почти една трета от българчетата да са на практика неграмотни и след второто десетилетие на ХХІ век!