8 месеца в лапите на ислямистите

DW

Какво изживява една жена, която е била осем месеца в лапите на джихадистите от "Ислямска държава"? 18-годишната Салвах Дервиш от малцинството на язидите разказва за своя погубен живот.
Цели осем месеца Салвах е била изложена на бруталното насилие на джихадистите от "Ислямска държава". Но в крайна сметка успява да се спаси. Днес тя живее заедно с родителите си в бежанския лагер "Берсиве" в Северен Ирак. Салвах вече е в сигурност, но нощем, когато сънува мъчителите си, отново преживява целия кошмар.
18-годишната иракчанка е от малцинството на язидите, които спадат към кюрдската народностна група. Язидите обаче не са мюсюлмани - имат си собствена религиозна общност. Поне 800 000 души изповядват вярата на язидите. Повечето от тях живеят в Северен Ирак. Именно там, северно от милионния град Мосул, се намира и религиозната светиня на язидите - Лалиш.

Бяха много. И бяха жестоки

"Ако можех, щях да се самоубия", споделя Салвах и разказва, че първоначално в лапите на ислямистите попаднали около 700 момичета и жени. Всички те били заключени в един физкултурен салон, където били държани само на хляб и вода.
Подобно на другите иракски язиди, Салвах също искала да се добере до спасителните дебри на планината Синджар. Но не успяла. Край един патрулен пост тя и останалите пътници в колата били свалени насилствено. Разделили ги на няколко групи - в зависимост от възрастта и пола. Мъжете и по-възрастните жени били откарани в Шингал, а младите жени - в Мосул. Първите 15 дни прекарали във физкултурния салон. "Там беше толкова тъмно, че не знаехме кога е ден и кога - нощ", разказва Салвах, след което описва мъчителите си: "Сред тях имаше иракчани, турци и туркмени. Бяха на най-различна възраст. И бяха много, страшно много. Идваха винаги нощем. В началото се правеха на любезни, но после се започна... Най-жестоки бяха туркмените. След бруталните изнасилвания много от момичетата се самоубиха. На живота си посегна и една от моите приятелки", разказва 18-годишната Салвах.

Хиляди пъти умирах

Жените постоянно били местени от едно място на друго, а с всяко местене броят им намалявал. От първоначалните 700 жени и момичета впоследствие останали едва 70. "Само онези, които се съгласяваха да приемат исляма, можеха да се надяват, че няма да бъдат убити", казва Салвах. Самата тя оцелява, защото успява да избяга. Но животът й е погубен: "Хиляди пъти умирах през тези осем месеца", казва 18-годишното момиче.
В бежанския лагер "Берсиве" Салвах може да разчита на помощта на психолози. Но те едва ли ще успеят да заличат кошмарния спомен за жестокостите, причинени й от ислямистите.