70 години безсмъртие

Ана Божанкова

1941-1944 година. В разгара на Втората световна война в Европа се разгръща мощна антифашистка борба срещу мракобесните хитлерофашистки сили и техните сателити. Българското правителство присъединява България към фашистка Германия и предоставя пристанища, летища, жп транспорт, храни и всичко друго, необходимо за нацистките завоеватели на Източния фронт, където се водят тежки боеве. Това правителство приема по хитлеристки образец Закона за защита на държавата, който дава право на властите да убиват безмилостно и да изпращат в затворите без съд и присъда инакомислещите, борците срещу фашизма. Разраства се партизанското движение, което е солидарно с антифашистката европейска съпротива. С мощното контранастъпление на Съветската армия съюзниците на Хитлер в България стават все по-жестоки. Полицейските хрътки слухтят навсякъде - арестуват, изтезават, разстрелват и беснеят в безсилието си пред неуловимите партизани.
20 февруари 1944 година. Байлово, родното село на Елин Пелин, осъмва в блокада. На входа на някои от къщите са разположени картечници. Полиция и жандармерия извършват обиски и претърсване на къщи и стопански сгради. Блокадата се извършва под наблюдението и с участието на немски офицер от ГЕСТАПО. Започват арестите, като отначало отвеждат задържаните в кметството, а след това ги откарват в Околийското полицейско управление в с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин). Там са подложени на страшни, жестоки, чудовищни инквизиции.

40 дена в ада на палачите!

40 дена кървава разправа! Баща ми, учителят Иван Спасов, три пъти е хвърлян в безсъзнание в килията. Особено жестоко са инквизирани Димитър Йончев и Георги Спасов, едни от най-дейните и предани борци от съпротивителната група в с. Байлово.
Първата жертва на палачите е Димитър Йончев (Митрето). Животът му е една героична поема. Изключен завинаги от всички гимназии, минал няколко пъти през затвора, през 1943 г. той е изпратен в концлагера "Еникьой". Веднага след завръщането си Митрето се хвърля в борбата срещу фашисткото мракобесие. Един от най-организираните сектори на Околийския комитет на БРП (к) е с. Байлово. Негов секретар и член на ОК на партията е Димитър Йончев. Изключителен човек, отзивчив, добър организатор. В една тъмна и студена февруарска нощ на път за София агентът фашист насочва пистолет към главата му и го застрелва.
На 29 февруари в местността Три могили загива в неравна битка с полицията Богдан Атанасов Спасов (Станко), партизанин от отряда "Чавдар" - командир на чета. Избягал от казармата на инженерната школа в София, кандидат-подофицерът Богдан Атанасов се присъединява към отряда "Чавдар". От лятото на 1943 г. с малка група партизани провежда дръзки акции в селата край Стара планина, въпреки близостта на столицата и гъмжилото от полицаи. Богдан и другарите му вървят през блокирани от полицията места, сред засади и постове. Групата oтсяда в една кошара в местността Три могили. По следите им дебне полиция. Разкриват ги, обграждат кошарата и откриват огън. Смел, винаги пръв, Богдан изскача от кошарата, но пада пронизан в гърдите от куршумите. Загиват още трима партизани, а двама успяват да разкъсат засадата и потъват в гората. Труповете на загиналите партизани са докарани и захвърлени на площада пред кметството.

За назидание!

Следващите жертви на озверелите фашисти са прекрасните младежи Захари Петров Захариев и Никола Иванов Цанков. Захари постъпва редовен войник в Гвардейския полк, но не прекъсва връзката с другарите си от РМС в селото, а своята дейност продължава и в казармата. По искане на полицията той е арестуван и отведен в с. Новоселци на разпит.
Никола Ив. Цанков по време на февруарските разк
рития е войник в 25-ти пехотен полк. Вярата му в победата над фашизма е непоклатима. Като ученик на Митрето, той най-много е взел от неговия ентусиазъм, вяра и вдъхновение. Кольо също е арестуван и откаран в Новоселското полицейско управление. И двамата младежи, попаднали в лапите на палачите, са жестоко инквизирани, но се държат твърдо като истински борци. На 15 март, след връщането му в казармата в София, Захари е изведен през нощта от ареста и застрелян на улицата пред казармата. Пада върху трмвайните релси.
Никола Цанков е изпратен в град Радомир с друга група, където е екзекутиран.
На 28.03.1944 г. от килиите на ареста в полицейското управление в Новоселци са изведени и натоварени в камионетки братята Иван и Георги Спасови Иванови, Иван Димитров Пандуров, Иван Ангелов Ганчев, Боне Лазаров Бонев и Георги Димитров Василев от с. Байлово; Кирил Димитров Петров, Георги Захариев Христов, Иван Димитров Комитски и Кирил Стефанов Николов от с. Саранци; Атанас Спасов Боджов и Лазар Атанасов Боджов - баща и син, и Ангел. Ал. Божилов от Богданлия; Теофил Спасов Ганев от Голяма Раковица.
Премазани от инквизициите, те едвам се движат, някои са подкрепяни от другарите си. Камионетките потеглят по пътя към Саранци. Не след дълго спират. Недостигнал до лобното си място, по пътя издъхва Георги Алексиев от Богданлия. Полицаите изхвърлят трупа му и камионетките продължават. В Гълъбец разделят групата - едната поема по склона към върха, а другата навътре под пътя. Подреждат ги до готовите ями. В тъмната, студена, мартенска нощ отекват зловещи изстрели.

Разстрел! Без съд и присъда!
 
А те безмерно обичаха живота, близките и децата си, родината си.
Иван и Георги Спасови Иванови са синове на един от основателите на Работническата партия в с. Байлово. В бащиния дом на Иван и Георги зимуват и се лекуват партизани от отряда "Чавдар". Там се укриват архивът, циклостилът и необходимите материали на съпротивителната борба в Новоселския край. Дома им посещава и командирът на отряда Добри Джуров.
Особено обаятелен младеж е Иван Димитров Пандуров. Близък приятел на Богдан Атанасов, след завършване на военната си служба Иван е куриер и с коня си Сивчо се свързва с партизаните. Когато е приготвил всичко, за да отиде с група младежи в Балкана, селото се оказва в блокада.
Иван Ангелов Ганчев е син на един от основателите на Земеделската дружба преди 9 юни 1923 г. През деветоюнските събития с оръжие в ръка баща му отива да брани народната власт на Александър Стамболийски от фашистките превратаджии. Не много след това умира. Иван следва борческия път на баща си. През 1931 г. под ръководството на Димитър Йончев той навлиза в нелегалната младежка организация и взема дейно участие в нейния живот. По-късно става член на БРП(к) и е един от верните й синове. Демобилизиран, той се връща от казармата през декември 1943 г. и веднага се среща с партизаните, които до този момент живеят в изоставената мина в селото.
Прибира ги в своята плевня, където в сламата приготвя скривалище. На 19 февруари те излизат от скривалището и поемат към Балкана. При претърсване на плевнята полицията намира радиоапарат, пишеща машина и одеяла. Иван Ангелов също е арестуван.
В ръцете на полицията попадат и 18-годишният Георги Димитров Василев, секретар на ремсова група в Байлово, и 22-годишният Лазар Бонев Лазаров. Както и останалите техни другари, те се включват активно в съпротивителното движение.

Дванадесет дена след гибелта

на антифашистите от Байлово, семействата им - майки, бащи, съпруги, деца и други близки, са арестувани и откарани в Околийското полицейско управление в с. Новоселци. А там вече се намират и близки на загиналите от други села на околията.
На следващия ден, натъпкани в конски вагони побелели старци, малки дечица и техните майки потеглят с охраняваната влакова композиция на север. Най-малкото момиченце Ленчето от Байлово е само на 40 дена, дъщерята на Димитър Йончев на 2 години, Ангел и Ганчо (децата на Иван Ангелов) на 3 и 4 години, аз на 3 и половина, братовчедка ми на 7. Крайната спирка е град Видин. Оттам ни разпределят в различни села. Нашето шестчленно семейство е настанено в с. Неговановци. Възрастните са длъжни да се подписват сутрин и вечер в кметството, напускането на селото е забранено.
 След  9-ти септември 1944 г., убийците посочват лобното място на разстреляните от тях мъже и младежи на връх Гълъбец. Разкрити са общите гробове, където са нахвърляни полуразложените им тела. Писъците и риданията на почернените им майки, съпруги, бащи, близки, отекват зловещо и разтърсват гората и всичко наоколо. Невъзможно е да бъдат описани мъката, болката, страданието и отчаянието им. Половината от жертвите на палачите са на възраст от 18 до 23 години.
В онези съдбоносни години в Байлово има и доносници, и предатели, и въоръжени сътрудници на полицията, които непрекъснато следят и шпионират, но след 9-ти септември няма арестувани и съдени от Народния съд.
Изминаха 70 години от гибелта на героите от с. Байлово! Поклонението на връх Гълъбец ще се състои на 30 март 2014 г.
Поклон, дълбок поклон пред светлата им памет!
"И никой не е забравен, и нищо не е забравено!"