7 филма на Андрей Тарковски в Дома на киното

Домът на киното ще е домакин на панорама на цялото кинотворчество на Андрей Тарковски от днес до 20 октомври. Събитието е организирано съвместно с Руския културно-информационен център в София, киноконцерна "Мосфилм" и фирма "Вяст плюс" - България, научи ДУМА от "Арт фест".
По повод 80-ата годишнина от рождението на именития режисьор софийската публика ще може да се наслади на киношедьоврите "Иваново детство", "Сталкер", "Соларис", "Андрей Рубльов", "Огледало", "Носталгия" и "Жертвоприношение". Заедно със седемте игрални филма, заснети от Тарковски, Домът на киното ще покаже за първи път у нас два документални филма, посветени на режисьора - "Жертвоприношенията на Андрей Тарковски", създаден през 2012 г. от режисьора Денис Трофимов, и "Андрей Тарковски и Сергей Параджанов. Острови", създаден през 2003 г. - уникален документален експеримент в жанра на творческия портрет.
Андрей Тарковски е роден в село Завражие, близо до град Юревец на Волга, в семейството на известния поет Арсений Тарковски. Когато през 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството си, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето, а майка му издържа семейството, работейки като коректорка в печатница. Тарковски завършва художественото училище и постъпва в Московския институт за източни култури, където изучава арабски език. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турханския район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година, преосмисляйки бъдещето си, и решава да следва режисура.
През 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография, там се сближава с Андрей Кончаловски, който става съсценарист на дипломната работа на Тарковски "Валяк и цигулка" (1961).
Първият игрален филм на Тарковски "Иваново детство" печели "Златен лъв" от фестивала във Венеция, донася и известност на автора си. Следващият му филм - "Андрей Рубльов", участва в извънконкурсната програма на феситвала в Кан, стигнал полулегално там, и получава наградата на ФИПРЕССИ.
През 1974 г. на бял свят се появява дълго отлаганият автобиографичен филм "Огледало". Следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на "Сталкер". Филмът е завършен през 1979 г., а през 1980-а печели награди на фестивалите в Кан и Таормина ("Давид на Донатело").
След края на снимките на "Носталгия" през 1984 г. в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. През 1985 г. режисьорът започва работа по последния си филм - "Жертвоприношение". В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски - Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан "Жертвоприношение" печели наградата на журито.
Андрей Тарковски умира на 29 декември. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище "Сен Женевиев де Боа" край Париж.