6 крупни гафа в енергетиката за 5 г. начело с Плевнелиев

Доц. д-р инж. Станимир Калчевски*

Проблемите на енергетиката днес са проблеми на целия свят. Енергийната тематика е обхванала всички сфери на битието ни, т.е. спокойно може да се твърди, че "светът днес е енергетика"! Още повече, че за страни като България енергията е била винаги дефицит, болка и страдание. Поради това създадената световна енергийна обстановка, тази в Европа и особено на Балканите, за нас е важна, актуална и тревожна. Особено днес, след предстоящото сбогуване с президента Плевнелиев - като фактология, близко минало, пропуснати възможности, перспективи и т.н.
Най-високопоставена политическа личност заяви дословно по телевизията преди няколко месеца "...ние сега внасяме за 6,5 млрд. долара енергийни ресурси годишно. След сондирането на черноморския шелф ще открием залежи на нефт и газ, които ще изнасяме, и така вместо да плащаме тези 6,5 млрд. долара, те ще влизат в нашия годишен бюджет...". Такива бисери рядко може да се чуят по нашите масмедии.

Това не е словесна нелепост

това е крупен гаф! Да изкоментираме въпроса за газовия хъб. Тази идея ни беше подхвърлена отвън и се възприе доста сериозно. Само че на един доскорошен симпозиум стана ясно, че този "газов хъб" трябва да се пълни с органичен флуид - природен газ, предимно руски. Руснаците обаче въобще не уважиха това мероприятие и идеята за газовия хъб увисна в небитието. Друг е въпросът, че газов хъб, който разпределя определени количества газ, няма да носи онези стотици млн. долари, които носи магистрален газопровод (като мегапроект в енергетиката), пренасящ млрд. nm3 природен газ.
В момента сме свидетели как Русия и Турция подписват "Турски поток" - без факта, че Република Турция не е геополитически център на Балканския полуостров, ние сме! За да се изравни газовият хъб по икономическа значимост с трансмагистрален газопровод, например "Южен поток", трябва във всяка област на Р България да се построят по един, два или няколко газови хъба. Ще напомня, че проектът "Южен поток" със своите 65 млрд. nm3 щеше да ни носи печалба от около 400 млн. долара годишно само от транспортните такси. Ето ти за две-три години магистрала "Хемус"! Отсега нататък обаче Турция ще бъде газоразпределителен център на Балканите, а ние отново ще подсмърчаме. Пак крупен гаф! Вече втори!
Какво следва обаче, е най-интересно? След въвеждането на "Турски поток" в експлоатация след две години преминаващият сега газов поток от 13-14 млрд. nm3 през нашия транзитен газопровод за Турция, Гърция и Македония ще спре, т.е. ние няма да получаваме никакви долари от транзита на природния газ, които получаваме в момента. Целият приход от транзита на горното количество газ от "Булгартрансгаз" ЕАД за 2015 г. е около 206 млн. лв/год. Крупен гаф (вече трети!), който ни очаква!
Ето това вече е до болка познатото ни така нареченото "национално предателство", известно в нашата история от началото на ХХ век!
Когато се подновява въпросът за АЕЦ "Белене", най-високопоставени политически личности казват: "...този гьол край Белене..." Искам да напомня, че в началото на 70-те години от миналия век, преди пускането на първите 440 МВт блока в Козлодуй, там също имаше гьол. В началото на всяко изграждане на АЕЦ винаги има по един "гьол" - въпрос на технологична обстановка и инженерна грамотност. Само че се забравят някои подробности: когато се прави анкета с въпрос "...Откъде искате да купувате електроенергия?..." отговорът е от АЕЦ "Козлодуй", защото е най-евтина; колко млрд. долара ще влязат у нас, докато се построи централата?; колко хиляди души ще работят над 10 години, докато се построи тя?; още колко хиляди души от второешелонните предприятия, които обслужват цялостното строителство, ще бъдат заети?; още колко хиляди души и десетки малки и средни предприятия от третоешелонни структури ще бъдат ангажирани много години след завършването на строителството на централата по време на експлоатацията й?; има и други положителни последствия - зает персонал, авторитетът на българската атомна енергетика, ангажиране на научни кадри и специалисти, институции като ВУЗ-ове, БАН, институти, колежи, техникуми по енергетика и др. организации, и т.н.                                          
След закриването на 4х400 МВт блокове в АЕЦ "Козлодуй", като компенсация за приемането ни в ЕС, нещата добиха друго измерение. Удължаването на срока на експлоатация на 5 и 6 блокове с още 15 години няма да измени обстановката в нашата атомна енергетика. Тъкмо през тези години строителството на АЕЦ "Белене" може да бъде завършено. Конкурентното предложение за седми блок в АЕЦ "Козлодуй" с най-модерната технология на "Уестингхауз" според мен

няма да може да удържи

на конкуренцията по сравнение с един блок от АЕЦ "Белене". Тази година се навършват 32 години от първата копка в Белене, което е единствена по рода си ситуация в света и достойно за книгата на Гинес! Да вземем 40-годишния период, откакто работи АЕЦ "Козлодуй". Какво даде тя на общината?
Козлодуй е едно българско градче с развита топлофикационна мрежа, с висок жизнен стандарт (да им видите само колите, които карат!), с развита инфраструктура, с модерен плувен басейн, с изградена великолепна спортно-техническа база, т.е. днес гр. Козлодуй е напълно приемливо място за живеене. Защо и Белене да не стане такова?
Главно поради тези причини отдавам по-приоритетно значение на АЕЦ "Белене" по сравнение със 7 блок в АЕЦ "Козлодуй". Най-евтината еленергия у нас ще получи ново попълнение. Въпросът за проведения преди години референдум за атомната енергетика у нас и резултатите от него оставям настрана - там всичко е ясно!
 Повече от 40 години се занимавам с въпросите на енергийната ефективност и ВЕИ (един от основателите на тези направления в българската енергетика съм). Никога не съм бил от лобито на ядрената енергетика, но когато се говори за нея, нещата трябва да се казват с истинските им имена. Без АЕЦ "Белене" българската енергетика ще остане осиротяло дете.
Каква е ситуацията днес: осъдени от Арбитражния съд в Женева да заплатим 620 млн. И заради спирането на строителството на централата и бездействието си, негативни отношения с "Росатом" като последствие от цялостната ни няколкогодишна враждебна политика към Русия.    

Докога? Четвърти крупен гаф!

Рождената дата на българската енергийна ефективност и възобновяемите енергийни източници е  май 1979 г. Още тогава българското правителство прие две Постановления (23/18 май 1979 г., Разпореждане 147 на МС/05.08.1979 г. и РМС № П-48/30.07.1979 г.) за "...допълнителни икономии на енергия и горива, създаване на научно-производствен комбинат (НПК "Промишлена енергетика") и научно-производствен стопански комбинат (НПСК "Нови енергийни източници")". Сега, 37 години по-късно, когато младите експерти от ЕС, които идват да ни "пропагандират и проповядват" енергийна ефективност, ми изглеждат смешни и дори наивно елементарни.
Не бива също да се забравя, че целият потенциал на ВЕИ у нас не е много голям, а инсталациите за тяхното оползотворяване, особено хибридните, са много сложни в технологично отношение и едновременно с това са много скъпи. Всяка от тях трябва да се резервира със съответните равностойни мощности от националната енергийна система. Сега енергийната ефективност в областта на санирането на сгради предоставя около 10-20 санирани жилищни кооперации годишно в столицата. А останалите хиляди? Да чакаме столетия? В провинцията има още десетки хиляди подобни, с тях какво? А да не забравяме, че санирането на сградите е само една стотна част от националната енергийна ефективност. Пети крупен гаф!
Защо по въпроса за нефтопровода "Бургас-Александруполис" се мълчи? Днес се знае, че екологичните проблеми по цял свят при строителството на подобни нефтопроводи са изведени в "култ"! Така че резултатът от референдума у нас по този въпрос изисква ново, категорично преразглеждане.
Гръбнакът на нашата енергетика е бил, е и ще бъде комплексът "Марица-Изток". Рудодобивът и електрическите централи още дълги години ще определят облика на енергийната ни система, нивото на ценообразуването, екологията в региона и диалога с "големите в световната енергетика" (САЩ, Русия и Германия). Договорените през 2001 г. цени за електрическа енергия в МИ-1 и МИ-3 са съответно до 2025 и 2014 г. Те са високи, по-високи от пазарните, и имат трайно негативно отражение върху пазара на еленергията у нас. Затова е необходимо (по подобие на практиките в Полша и Унгария) прекратяването им чрез Закон за прекратяване на неизгодните договори, съгласувано с ЕК! Шести крупен гаф! Докога?
На проблемите в минното дело, хидроенергетиката, топлоснабдяването, няма да се спирам.

Там нещата са не по-малко трагични!

Обобщавайки енергийната ситуацията у нас, стигаме да няколко извода за състоянието на българската енергетика:
- Енергетиката ни е в труден застой за следващите 10-20 години!
- Почти безвъзмездно са пропиляни възможностите за изграждането на крупни структуроопределящи енергийни обекти (магистралният газопровод "Южен поток", АЕЦ "Белене", нефтопроводът "Бургас-Александруполис") за десетки млрд. долари, преразглеждане на договорите с американската страна за цената на еленергията от маришките централи и много други инициативи;
- Несъстоятелност за изграждането на газов хъб в България;
- Силно изоставане на Програмите по енергийна ефективност (в частност като цялостното разглеждане на въпроса за санирането им в близките години);
- Изброените шест крупни политически гафа в енергетиката ни са само една малка част от цялостната загуба на руския пазар за нас, което засяга не само икономиката ни, но и застрашава по-нататъшното развитие въобще на пазарната икономика у нас. Поради тази причина смея да твърдя, че от Руско-турската освободителна война до наши дни сега е построен най-големият паметник на русофобството у нас, т.е. между русофобство и национални интереси се поставя знакът за равенство. Това е резултатът от петгодишното президентстване на Плевнелиев. Ето каква енергийна ситуация ще посрещне новия български президент у нас! Да му е честито!


*Авторът е бил народен представител в 37 и 38 НС, 8-и Добрички ИР, член на комисията по енергетика в 37 НС