562 лева трябват на човек за приличен живот

За нормален живот на домакинство с двама възрастни и две деца в края на юни са били необходими 2248 лв., или по 561,90 лв. Това съобщиха от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Издръжката на живот е намаляла с 1,31 лв. в сравнение с предходното тримесечие. От синдиката коментират, че е обичайно през второто тримесечие да има задържане или дори спад в издръжката на живот, тъй като зеленчуците поевтиняват. С 13,9%  са намалели разходите ни за зеленчуци, с 0,8% за месо. От КНСБ припомнят, че имаше намаление на цените на топлоенергията средно с около 6,2% от 1 април т.г., след като м.г. имаше ръст от 4,5%.
Около 2 460 000 българи (34%) живеят с доход на човек от домакинството до 295 лв. месечно, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той е категоричен, че това е тревожна тенденция. За три месеца с около 2,60 лв. е намаляла издръжката на човек от нискодоходните групи и за второто тримесечие е стигнала 294,52 лв., но за 1 година тя се е увеличила с около 5,50 лв. (1,9%). Независимо че тези социални групи намаляват, делът им продължава да е почти 2 пъти по-голям от високодоходните, коментират от синдиката. Въпреки тенденцията на движение от нискодоходните групи към среднодоходните, вероятността близо половината от тези домакинства да изпаднат в бедност е много голяма, ако някой се разболее или при други непредвидени обстоятелства. В бедните домакинства над 43% от парите си българинът дава за храна, а това е около 127 лв. месечно.
Домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живот (561,90 лв.) са 19,2%, т.е. това са около 577 хил. домакинства.
С общ доход на човек от домакинството от 295 лв. до 562 лв. са 46,7%. Тази група е нараснала с 9,1% спрямо същия период на 2014 г. Това се  обуславя от динамиката на минималната заплата, обясняват от КНСБ.
Макар заетостта да се увеличава, заетите в момента са с 235 хил. (10%) по-малко от 2008 г.


Близо 250 хил. души работят на минимална заплата

11,5% от всички наети у нас работят за 380 лв. Това означава, че 248 019 души са на минимална заплата, съобщи Виолета Иванова от Института за социални изследвания към КНСБ. Въпреки увеличението в България минималната заплата остана под 200 евро. Ниското й равнище е предпоставка за най-ниската покупателна способност в ЕС. В Полша например, с една минимална заплата може да се купи 3,5 пъти повече мляко и над 2 пъти повече картофи, отколкото у нас.  
Около 14,5% (58 хил. души) от наетите в бюджетната сфера у нас попадат в групата на нископлатените работници със средна заплата 75% под общата средна за бюджетните организации.
Синдикатът настоява за постепенно ежегодно увеличаване на минималната заплата, за да може тя да достигне 50% от средната до края на 2018 г., заяви Димитров. КНСБ настоява през есента да се възстанови практиката за договаряне на нарастването на минимални заплати по сектори, както бе през 2008 г., което би довело до плавно повишаване на доходите. Димитров прогнозира, че поне 4-5 системи са недофинансирани и няма да има заплати за ноември и декември. Той е категоричен, че са необходими между 100 и 120 млн. лв., за да бъдат увеличени заплатите в най-изоставащите структури като АСП, АЗ, агенции в системата на МЗХ.