50 милиона - за кое по-напред?

Атентат след  атентата - в Париж, Брюксел, Ница, Лондон... Траурни церемонии, възпоменателни шествия, полагане на цветя, съболезнователни послания... И нито дума за понесените, неизбежно, материални щети, за това колко евро и паунда ще отидат за възстановяване на унищоженото, за десетките милиони обезщетения, които ще бъдат изплатени за човешките жертви, разрушенията, изпепеленото имущество. Абе, тези хора, май, наистина я карат без сметка.
Мине не мине месец и госпожа Меркел попада в мечешката прегръдка на своя приятел българския премиер. Те само за функциите му на пощальон до Анкара ли си хортуват! Германската канцлерка, а и не само тя - и Юнкер, и новоизбраният френски президент Макрон, е добре да се поучат от изключителните му качества на счетоводител при изчисляването на понесени щети от всякакви бедствия. Тях трябва да ги стресне хладнокръвието му, дори в моменти на трагедия, да не изпуска от вниманието си сметчицата - какво е загубата в евро, в лева. Защото човещината си е човещина, ще се отчетем със съболезнователна телеграмка, може дори да пратим букетче цветя за сметка на бюджета, но сиренето е с пари, както обича да се изразява здравомислещият българин.
И що ли толкова го увъртам, ами направо не си кажа, че ме сърби езикът и аз да поразчепкам инцидента с катастрофиралия хеликоптер и гибелта на пилота му. През изминалите дни доста се понаписа, но по-малко се поговори по главните телевизии за неуместната сметчица, която премиерът направи за едни 50 милиона, които потънали в морето барабар с хеликоптера. Паметливите припомниха, че не му е сефте да бърка мястото и времето на приказките си при трагични обстоятелства: не беше ли се разпоредил на Цецо Цветанов да награди с две пържолки кучето, което  "изровило" една убита девойка! Е, така се действа  - със замах, с комплексен подход: ще уважим близките с телеграмка, но сметката, сметчицата няма да ни се изплъзва от вниманието: тук ще отпуснем три лева за пържолки на кучето, там ще натрием носа на пенсионерите: "Дадох ви за Великден едни 50 милиона, ама кешки да не ги бях давал, че сега таман щяха да покрият загубата на катастрофиралия хеликоптер".
Юнкер, Меркел и компания ги притесняват някакви морални и етични задръжки, произтичащи от разните му там европейски ценности, които се опитват да ни ги пробутват и на нас, да ни възпитават демек в благородство, съпричастност, човещина и добро възпитание. Не нам. От еврофондовете няма да се отказваме, но благоприличието, разните му там нравствени норми - мерси, да си ги чуват дома. Тия на нас, дето сме нагъвали филии с мас, докато те са закусвали кроасани, да не ни ги пробутват.
Имаше една чудесна руска песен: "Каким ты был, таким и остался". Ако може сам да си сложи диагнозата - а симптомите са: недодялан, груб и безцеремонен, изчисляващ всичко в пари - от цената на пържолата, до цената на хеликоптера. И на човешкия живот.
А колко полезно би било да се спазва древната мъдрост "Dans le doute abstiens toi!" ("Когато се съмняваш - въздържай се!"). Нея я няма във "Винету". А и не е човек да вземе да се съмнява. Затова девизът е "Карай смело през просото". Има един милион "и вие прости като мене", които го харесват точно такъв!