43% от тазгодишната пшеница става за хляб

България отчита най-високото си производство на пшеница от 1980 г. насам в размер на 5,64 млн. тона. Това заяви вчера министърът на земеделието и храните Десислава Танева след края на заседание на консултативния съвет по зърното. През миналата година са произведени 5,011 млн. тона. Средният добив за страната е 494 кг от дка. Най-висок среден добив е отчетен в област Силистра – 568 кг от дка. Качеството на пшеницата е по-добро от миналогодишното. 43% от общия добив в България е с много добри хлебопекарни качества. Заедно с преходния остатък от миналогодишната реколта България влиза в тази маркетингова година с наличност от 6,6 млн. пшеница.
За вътрешно потребление отиват по-малко от 2 млн. тона от тази реколта. Останалото количество от реколтата - което е близо 69%, България го изнася. Към днешна дата са изнесени 1,1 млн. тона, а над 3 млн. тона остават за търговия до следваща реколтна година.
Танева отчете, че на фона на тези изключително добри показатели, единственият по-лош показател, е този на средната цена, която по анализа за юли е средно с 15% по-ниска от юли 2015 г. Положителното е, че спрямо тенденциите по международните борси, е за покачване към края на годината, добави тя.
Отчетените резултати на съвета са обективни, а притеснителното е това, че цените са по-ниски, каза председателят на консултативния съвет Венцислав Върбанов. "Всички трябва да сме наясно, че България е една малка част от общия пазар и цените не се формират от страната, а са борсови. Хубавото е, че България се връща на някои пазари и отново изнася хлебна пшеница. Надеждите ни са, че й цената на хлебната пшеница ще се повиши", коментира Върбанов. Според Мартин Русев от Асоциацията на българските износители на зърно цените в момента са под голям натиск, тъй като има рекордно високи реколти на царевица и пшеница в световен мащаб.
Добивите на зърно са добри, но бяха съчетани с много производствени разходи. В момента българският зърнопроизводител не реализира печалба във всяко едно стопанство на територията на страната, съобщи председателят на Националната  асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов. Той посочи, че през последните 2 месеца сушата също е оказала негативното си влияние и върху пролетниците, като например слънчогледът в момента е с около 30-40% по-малки добиви спрямо миналата година.
    Хлебна криза няма да има, прогнозира председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Нашите действия ще бъдат насочени към намаляване на потребителската цена на хляба през една-единствена възможна мярка – диференцирана ДДС ставка на хляба, каза тя.