01 Ноември 2020неделя04:14 ч.

41-ото Народно събрание - шест пъти вето

Парламентът с доминиращо присъствие на ГЕРБ произведе слаби закони, скандали и бетoнирано мнозинство заедно с "Атака", СДС и ДСБ

/ брой: 173

автор:Милена Николова

visibility 1964

Преди малко повече от година, едва влезли в парламента, депутатите на ГЕРБ по пионерски декларираха, че 41-ото НС ще се бори за палмата "най-висок рейтинг". Основните обещания бяха от дисциплиниране на избраници да ходят редовно на работа до прекратяване на практиката за гласуване с чужда карта и спиране "теча" на пари за командировките. Като емблематична промяна беше афиширано, че има начин лидерът на ДПС Ахмед Доган да бъде накаран да ходи всеки ден в парламента и да гласува. Идея, която се оказа непостижима и до днес. Сега парламентът, който стартира с рейтинг 45% от очакващите промени гласоподователи на ГЕРБ, събира заветните 18 на сто народна любов. При все безрезервната подкрепа на електоралните донори на управляващата партия от "Атака", СДС и ДСБ. Тези три малки партии обаче бетонираха мнозинството и макар с бегло присъствие в управлението, направиха възможно всяко безумие да бъде претворено в закон.

19 размишления на КС 

41-ото НС с шареното си мнозинство е рекордьор в способността да произвежда закони, дотолкова несинхронизирани с конституцията и общите нормативни уредби, че да се наложи шест пъти пъти президентът да наложи вето. За справка: в периода 2005-2009 г. държавният глава е налагал вето само пет пъти. В предишните парламенти подобни прецеденти бяха изключение. А ветото се тълкуваше по-скоро като политическа, а не като текуща процедура срещу лоши закони. Практиката отпреди години сочеше, че разумът надделяваше, когато се стигне до гласуване на закони, а партийните експерти се пресягаха да прелистят я конституция, я европейски закон или конвенция. Но при мнозинството на ГЕРБ подходът се оказа друг. Ако се направи проста аритметична сметка, ще се види, че благодарение на юридическия екип на ГЕРБ в 41-ото НС ветото на президента е било налагано на всеки месец-месец и половина.
С вето се сдобиха законите за отбраната, за събранията, митингите и манифестациите, за НПК, за Кодекса на труда, за радио и телевизия, за академичния състав. Това сочи статистиката от февруари насам. И тук не става въпрос за натиск от страна на една институция спрямо друга, а по-скоро за превръщане на ветото в апел юристите от мнозинството да произвеждат качествено законодателство.
Поправките в закона за отбраната орязваха всички социални продобиви на военните, като властта беше съсредоточена в ръцете на министъра. В закона за манифестациите, митингите и събранията властимащите ограничаваха правата на хората да протестират свободно. В НПК се въвеждаше назначаване на служебен защитник, който да се одобрява и от обвинението. ГЕРБ се докара до вето и заради опита да анулира отпуските на хората, които според законодателите нарочно не искали да почиват. По отношение на ветото върху Закона за академичния състав президентът изрази безпокойство заради липсата на ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. В Закона за радио и телевизия държавният глава категорично подчерта, че се правят персонални закони, които се отнасят до отделни лица. Също толкова спорно бе намаляването на състава на СЕМ, който няма да има капацитет да изпълнява регулаторните си функции. Тези спорни текстове бяха приемани със сляпо гласуване. Без вето, но с "особено мнение", премина Законът за електронните съобщения, на база на който всеки може да бъде подслушван и следен по всяко време чрез телефон или интернет.
Още по-тъжна е статистиката по отношение на тълкувателните решения, адресирани до КС, който сякаш поспиваше през последните години и се намесваше само при критични ситуации. Само Коалиция за България е била принудена 19 пъти да иска КС да подтикне управляващите да помислят, преди да натиснат копчето за гласуване. На ГЕРБ принадлежи ноу хауто да гласуваш влизане на закон със задна дата - Законът за националния архивен фонд. По принцип това по конституция е невъзможно, категоричен е юристът от КБ Любен Корнезов. Но за ГЕРБ няма невъзможни неща. Юристът и досега недоумява как е възможно да не се познава конституцията и да се налагат тълкувателни решения заради поредно недомислие. Точно по този повод е и последното искане за тълкувателно решение от КС, за да се коригира абсурдът с националния архив. Между първо и второ четене обаче са били уволнени 130 души, които вероятно ще осъдят държавата за стотици хиляди лева, онагледи юридическата некомпетентност на законодателите от ГЕРБ юристът-конституционалист. Подобен е подходът и по отношение на последните промени в КТ, противоречащи на Конвенция 52, която България е подписала. Именно в нея нашата страна се е съгласила с текст, в който е записано, че при неползване на отпуска, при прекратяване на трудовото правоотношение се дължи обезщетение - възнаграждение за неползвана отпуска. Тези два случая само онагледяват бъдещето на законодателните промени у нас.
Първото тълкувателно решение на КС беше заради прословутия казус с Румяна Желева, когато се наложи маститите юристи да се произнесат дали правилникът на парламента има задължителен характер като закон или не. Тогава ГЕРБ се опита да заобиколи законодателството по отношение на фирми, в които нашата тогавашна кандидатка за еврокомисар е участвала, въпреки изричната забрана.

"Стани да седна"

С твърдението, че пестят пари, депутатите от ГЕРБ подмениха шефове на важни регулаторни органи. За броени месеци бяха обезкървени последователно Комисията за финансов надзор, Съветът за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, като подходът беше в стил "стани да седна". Позиции запазиха онези, които буквално предекларираха лоялност в посока на ГЕРБ и за чиито места нямаше кандидати от мнозинството. Междувременно съставът на тези органи бе сведен до 5 души, мандатите им станаха за по пет години, а не за 7, както беше досега. В тази връзка се очаква поредното тълкувателно решение от КС, защото промяната на мандатите на тези органи противоречи на основния закон. Депутати с повече стаж са категорични, че 7-годишният мандат е бил замислен, за да се даде шанс на тези комисии и съвети да не се съобразяват в решенията си с политическата конюнктура и за да "надживеят" мандата на парламента, който ги е избрал.

Човекът от кафявата будка

Едно от основните обещания на председателя на НС Цецка Цачева в началото на мандата й беше да ликвидира практиката на гласуване с чужди карти. Според нея само така Народното събрание ще задържи заветния рейтинг. Това заклинание струваше на българския данъкоплатец около 300 000 лв. Само за ден то бе развенчано от съвестни депутати от партията на Яне Янев. За няколко чака системата се обезсмисли, след като парламентарист натисна пулта със своя поредица от пръсти от името на Янев. Оказа се, че и в този парламент може да се натисне чуждо копче. След като системата беше бламирана, гръмна новината, че контролът не се осъществява от система, а от човек, който стои в кафява будка в пленарната зала и следи поименно при гласуванията кой депутат е в зала и кой не. Този човек коригира всяко гласуване и свежда функциите си до ролята на пъдаря. На него председателят на парламента разчита да види кой чий бутон натиска. Оказа се, че днешната система на НС е напълно излишна, при положение, че депутатите се броят на ръка, с лист и молив, от човека в кафявата будка.
И в това НС мнозинството сътвори хитрини, за да се гласуват закони, без да се налага присъствие в зала. Напук на Цецка Цачева, а може би и с нейно знание. Вместо гласуване с чужда карта, вече има нова методология - при поддържане на намален кворум законите се приемат от около 70-80 народни представители от мнозинството, стоящи в залата като дежурни. Така вместо 200 управляващите поддържат присъствие наполовина. Гласуват и прегласуват каквото си поискат.

Скандали, прекурсори и председатели

Година след старта си НС подмени председатели в комисии и един зам.-председател на НС. Нищо, че ГЕРБ с желание обявяваше корупционни схеми на бившите управляващи, властта застигна и тяхната парламентарна група и партия. Наскоро поста сдаде зам.-шефът на НС и председател на здравната комисия Лъчезар Иванов, лобирал за приятел-митничар. Безславно бе сменен и председателят на комисията по еврофондовете Светлин Танчев, който по незнайни причини се оказа свързан с подправяне на текст в "Държавен вестник". Статистиката е категорична, че това е първият случай на пренаписване на закон в историята на НС. Вината на Танчев и на бившия вече зам.-шеф на здравната комисия Пламен Цеков се изяснява от прокуратурата. Според запознати създаденият законодателен вакуум с "наркотичната поправка" е дал възможност да се реализират продажби на алкохолна напитка, на чиято опаковка се кипри образ на прекурсор на наркотично вещество.
Словесните дуели в парламента винаги тръгват обаче от "Атака". Парламентът бе втрещен от грозен скандал между лидерите на "Атака" и РЗС - Волен Сидеров и Яне Янев. В набора от обиди бяха включени думи като "хомосексуалист", "ксенофоб", "боклук", "малоумник". Подобен диалог се разрази през 2005-а, този път между Волен Сидеров и Филип Димитров. Думите пак бяха "отявлен хомосексуалист", а предисловието на Димитров - "фашизоиди". През 2009-а, пак в емоционален изблик, Сидеров нарече депутатите в НС "чакали", "стадо грухтящи прасета" и "безчувствени топки лой".
Преди ваканцията цъкат следващите две законодателни бомби. Чака се да гръмнат до септември. Първата е законът за специализирания съд, а втората - избирателният кодекс. И ако ГЕРБ продължи с политиката на гласуване без замисляне, президентът и неговият екип, както и КС, се очертава сериозно да запретнат ръкави. И нищо няма да спре похода на посредствеността, белязала законодателния екип на управляващата партия. А блаженството на незнаещия е, че не подозира колко грешна е посоката му на движение. И така, докато гафовете прехвърлят националните граници.


Ангел Найденов:

Дискусията е на най-ниско равнище

- Г-н Найденов, как оценявате първата година на 41-ото НС?
- Сред характеристиките на този парламент трябва да наредим на първо място лошото законодателство. Няма как да пропусна факта, че част от аргументите за тази оценка са лобистките закони - текстовете, чрез които се обслужват корпоративни или частни интереси. Именно в тях се съдържат на практика предпоставки за корупция. Ветото на президента и сезирането на КС са друга част от качествените и количествените измерители на констатацията за лошо законодателство. Като друга характеристика може да се добави некачествения дебат. Не че дебатите в различните издания на НС са се отличавали с особено качество, но имаме всички основания да кажем, че сега парламентарната дискусия се намира на най-ниското ниво от всички досегашни парламенти. И трето, не можем да пропуснем неефективният парламентарен контрол, който допълнително се затруднява от опитите на председателя на НС да отклонява или да стопира всеки въпрос от страна на опозицията.
- Какъв процент от вашите въпроси не намират отговор?
- Около 17%, но когато говорим за  законодателната дейност, не бива да пропускаме, че сегашното НС, а и съответно законите, страдат от лошото качество и заради още няколко причини. Отсъства експертизата за обществената потребност на законопроектите или на законите, които се внасят. Сравнение показва, че от всички закони, приети до момента, само 4 са новите в рамките на това НС, срещу 32 за предишния парламент. Няма я оценката за икономическата целесъобразност, т.е. какво ще струва на българските данъкоплатци въвеждането на едни или други текстове. И не на последно място, трябва да добавим нещо, което е характерно, особено за промените в законите, свързани със силовите структури, със сектора за сигурност - отсъствието на експертиза за съответствието с правните стандарти, а това касае правата на гражданите. Тук може веднага да бъде посочена поредица от законопроекти - за изменение и допълнение на Закона за МВР, за ДАНС, за електронните съобщения, специалните разузнавателни средства, НК и НПК.
- Нали управляващите искаха да въдворят ред в държавата?
- Разбира се, но това не може и не бива да става за сметка на накърняването или нарушаването на правата на гражданите. Вярно, че е деликатен балансът в тази област, но когато като цел и приоритет се извежда борбата с престъпността, това не бива да е за сметка на правата на всеки българин.

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 201

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 347

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 197

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 196

Датата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ