39% от младите жени у нас и само 23% от младите мъже са висшисти

От българките на възраст 30-34 г. с висше образование са 39%, докато от мъжете на същата възраст висшистите са едва 23,4%. Средно от младите българи до 34 г. с висше образование са 30,9%, докато в ЕС същият показател е 37,9%. Това показват данните от Мониторинговия доклад на Еврокомисията за образованието в България през 2015 г., който вчера бе представен в рамките на международното изложение "Образование без граници" в НДК.
Половината от студентите в страната се обучават в 6 от общо 52 професионални направления, но само 74,5 на сто от завършилите намират работа, за която обаче често не се изисква висше образование, напомня докладът. България има един от най-високите проценти в ЕС на младежите на възраст 15-24 г., които нито учат, нито работят - 20,2%.  
България е предпоследна в ЕС по финансиране на образованието, посочва Еврокомисията. Ние инвестираме в сектора 3,8% от БВП при средно 5% за ЕС. Като дял от публичните разходи това представлява 9,8% при средно 10,3% за общността. На този фон най-голям дял от българските ученици на 15 години са на най-ниското ниво на знания в ЕС, както сочи международното изследване PISA. На най-ниското първо ниво и под него по четене са 39,4% от българчетата при средно 17,8% за ЕС. По математика на най-ниското ниво на грамотност са 43,8% от нашите ученици при 22,1% средно за ЕС, а по природни науки - 36,9% от българските ученици при 16,6% средно за ЕС.
Страната ни е на средно ниво в ЕС по процент на рано отпадналите от училище деца - у нас те са 12,9% при средно 11,1% за ЕС. Зле е положението с ромчетата обаче - 12% от тях не ходят на училище, 9% от достигналите 16-годишна възраст не са стъпвали изобщо в училище. В задължителна забавачка в България са обхванати 87,8% от децата, докато в ЕС средното е 93,9%. Нисък е и делът на учащите българи, обучаващи се на чужди езици. Интересно е, че в професионално обучение у нас са обхванати 52,4% от учениците, докато в ЕС средният дял е 48,9%. Най-зле сме по обхват на възрастното население (25-64 г.), което се включва в някаква форма на обучение през целия живот - у нас едва 1,8% от хората, докато в ЕС средно 10,7%. Нисък е и делът на учителите ни, които се обучават и квалифицират - едва 55,6% при средно 85% за ЕС.
Подобни данни се сочат и в Доклада на ЕК за България за 2016 г. в частта "Образование", които бяха представени също вчера. Като основни проблеми за България са посочени силната зависимост на образованието у нас от имуществения ценз на родителите, социалното разслоение на децата и демографската криза. Около 26% от ромчетата се образоват де факто в сегрегирани училища, а заедно с децата от бедни семейства и в риск от бедност те нямат равен достъп до образование. 93% от ромите не са завършили гимназия срещу 30 процента сред етническите българи и почти една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години остават извън образователната система като цяло. Преждевременното напускане на училище се е увеличило от 11,8% през 2011 г. на 12,9% през 2014 г., се казва в този доклад. Делът на редовните потребители на интернет в ЕС е почти най-малък в България - 55% спрямо 76% в ЕС, а 35% от населението никога не са използвали интернет (16% в ЕС).


Процент отпадащи ученици по региони

Северозападен - 20,8%
Североизточен - 17,9%
Югоизточен - 16,8%
Южен централен - 13%
Северен централен - 15,6%
Югозападен и София - 5,9%