37% от българите не свързват двата края

37 на сто от българите не са могли да свържат двата края през последното тримесечие на миналата година. Това показва най-новото изследване на "Евростат" за въздействието на пандемията върху 11 страни от ЕС. По този показател страната ни е на дъното в ЕС. Във Финландия процентът на хората, които или не могат, или трудно свързват двата края, е 9,2%.
През последното тримесечие на 2021 г. поне 20 на сто от всички жители на страните в ЕС, за които фигурират налични данни (България, Белгия, Ирландия, Франция, Австрия, Словения и Финландия), биха могли да свържат двата края лесно или много лесно. Единствено в България сред посочените от ЕС страни делът на гражданите, които не са изпитвали никакви или почти никакви затруднения да посрещат разходите си за живот, е едва 4,4% през четвъртото тримесечие на миналата година. Най-висок е показателят във Финландия, като 43,7 на сто от финландците не са имали затруднения при посрещане на разходите си.
Разразилата се пандемия от коронавирус през 2020 г., продължила и през 2021 г., повлия на условията на живот сред всички страни членки на Европейския съюз. Макар и в различна степен, всички граждани на страните от ЕС бяха засегнати от намаления на доходи, съкратено работно време и тежки правила за социално дистанциране.
Икономиката на България е изложена на нови рискове, преди всичко поради нарастващите цени на енергията и транспорта, отчита Агенцията за икономическо развитие на Германия в публикацията си "Икономически перспективи - България (юни 2022)", съобщиха от Германо-българската индустриално-търговска камара.
Икономическият растеж на страната се забавя главно поради инфлацията и проблемите във веригата на доставки. Нарастващите разходи в световен мащаб, особено за енергия, суровини и храни, влошава търсенето в България. Съответно вносът е подложен на натиск. Нарастващите разходи за енергия натоварват частните домакинства в България. Делът на енергийните разходи на домакинство в страната е 20 на сто. Това поставя разходите под средните за ЕС от 25%. Покупателната способност на българските домакинства обаче е почти наполовина от средната покупателна способност в ЕС.
ЕС прогнозира ръст на реалния БВП от 2,1 на сто за 2022 г. и 3,1 на сто за 2023 г. Частното потребление ще расте по-умерено. Една от причините за това е, че реалните доходи на голяма част от населението се очаква да спаднат рязко през 2022 г. Ръстът на заплатите в частния и публичния сектор ще остане под нивото на инфлацията. Номиналните месечни брутни доходи вероятно ще се увеличат средно със 7% през 2022 г. За разлика от тях се очаква инфлацията да бъде 14%, изчислява Виенският институт за международни икономически сравнения.