31 приоритетни направления във вузовете предлага МОН

Приоритетните професионални направления във висшето образование да са 31, предлага МОН в проект за постановление на МС за условията и реда, при които ще се извършва приемът на студенти и докторанти в държавните висши училища. В тези специалности приемът няма да бъде съществено ограничаван. В края на февруари т.г. парламентът направи поредните (47-ми поред) поправки в Закона за висшето образование (ЗВО), които влязоха в сила от 1 март т.г. Според тях средствата за издръжка на обучението ще се определят не само чрез диференцирани нормативи по професионални направления за един студент и броя на приетите студенти и докторанти, както е досега, но и въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда.
Освен това МС трябва да определи и приоритетни професионални направления, потребни в национален план, както и защитени специалности, за които обикновено кандидатите са малко, но те са важни за развитието на България. В проекта за постановление обаче са посочени само 31 приоритетни направления (вж. списъка), но за защитените специалности в него не става дума. Става ясно обаче, че общият размер на средствата, които държавата дава за висшето образование, няма да бъде увеличаван. Единствено в направленията "Математика", "Информатика и компютърни науки" и "Комуникационна и компютърна техника" през учебната 2016/2017 г. на държавните вузове ще бъдат отпуснати по 2000 лв. допълнително за всеки студент, който ще бъде приет в повече над приетите през сегашната учебна година. Допълнителните суми са целево предназначени за капиталови разходи. В тези три направления  бройката за прием няма да бъде ограничавана и всяко висше училище, което обучава в тези направления, ще може да приема първокурсници, докато достигне пълния обем на капацитета си в тях.
Прави впечатление, че новият начин на прием е предвиден с проекта за постановление единствено за държавните висши училища, докато частните остават извън широко рекламирания принцип да бъдат свити обучения, които са некачествени, а да се развиват само качествените специалности. В ЗВО обаче този принцип се отнася за всички висши училища, независимо от формата на собствеността им, та остава неясно ще бъде ли той въведен в частните вузове и как ще стане това. Или практиката в тях отново ще остане извън закона. Досега МС определя поне общата бройка за прием в частните вузове. 
Освен това, удовлетворявайки очевидно лобистки интереси на университетите, депутатите от мнозинството на фона на всички приказки за качество приеха текст, който всъщност работи в обратната посока. Те позволиха на висшите училища да приемат студенти и срещу заплащане - ако МС намали приема в някоя некачествена или несвойствена за профила му специалност (като например право в технически университет), държавното висше училище може да попълни това намаление чрез платен прием. Когато оценката от акредитацията е между 8 и 9, платените студенти може да са 5% от капацитета на съответния вуз, а ако оценката е между 9 и 10, платеният прием става 10%. Което ще рече, че висшето ни образование ще продължи да праща на пазара на труда некачествени специалисти и да бълва излишни висшисти, които не могат да си намерят работа и част от тях се устройват "с протекции". Разликата е, че за обучението си ще плащат те сами, а не държавата. Което обаче едва ли има значение за потребителя на тези кадри, когато установи, че те не стават за нищо.
За вузовете също няма особено значение кой плаща парите, така че законовото разрешаване на платено обучение няма да спре хаотичното разрастване на системата и вузовете няма да се ограничат единствено с професионалните направления, в които са силни. Факт е, че няколко вуза вече и в момента чакат разрешение да разкрият нови факултети... Други пък, дори без получена акредитация, обявяват прием на студенти от есента. Да не говорим, че в цивилизования свят такова нещо като платено образование в държавен вуз просто няма. Там висшите училища са или държавни и ги субсидира хазната, или са частни и в тях плащаш от джоба си.
 Как ще се осъществява приемът в държавните вузове според проекта? Освен капацитета за обучение на брой студенти във всяко професионално направление в даден вуз (който се определя от Националната агенция за оценяване и акредитация - НАОА), се въвежда и ново понятие - максимален допустим брой за прием на студенти, определян всяка година от МС. Този максимален брой ще зависи от комплексна оценка за качество, която включва оценката от акредитацията в НАОА, както и показатели за научната дейност на вуза и за реализацията и безработицата при завършилите студенти. За последните два компонента се вземат данните от Рейтинговата система на висшите училища, които се обновяват всяка година. Рейтингите отчитат научната дейност според броя на статиите и цитиранията на преподавателите от дадения вуз, отчетени в международните бази данни Scopus и Web of science. Освен това има и наредба, приета през 2015 г., за това как се прави комплексната оценка за научната дейност на вузовете и институтите на БАН. Финансирането съответно ще бъде според базов норматив за издръжка на един студент, умножен по коефициент, който ще зависи от трите цитирани компонента - акредитация, научна дейност и реализация.    
Методиката, по която ще се определя приемът за всеки вуз, е описана подробно в проекта. Максимално допустимият прием ще се определя, като броят на приетите в последната година студенти по направления се умножи по коефициента, изчислен по трите показателя за качество. Ако максимално допустимият прием е по-нисък от заявката на вуза, самият вуз решава как да си  редуцира заявката. Когато приемът в дадено направление тази година е спаднал с над 10% спрямо този за миналата учебна година, за изчисляване на максимално допустимия брой се взема предвид средноаритметичният брой на приетите в двете години студенти. Ако висшето училище е създало нови специалности и данни за реализацията на завършилите още няма, приемът ще се определя от експертна комисия "според потребностите на пазара на труда". Комисията е към МТСП, откъдето са трима от членовете й, а освен тях е включен по един представител от МОН и съответното на специалността ресорно министерство. При положителна оценка от комисията висшето училище ще приеме толкова студенти, колкото е заявило, а при отрицателна прием не му се разрешава.
Ако се разгледа внимателно методиката в проекта, се вижда, че най-силно ще бъде орязан приемът за онези специалности, които имат оценка от акредитацията под 6,5, безработицата при завършилите е над 6% и от тях по специалността си работят под 30%. Ако човек проследи данните от рейтинговата система, се вижда, че такива ниски оценки ще има примерно специалността икономика в Габровския технически университет. Всъщност, всяко висше училище предварително може да изчисли какъв прием да иска, като по таблиците в методиката съпостави показателите си за трите компонента за качество.  
Не става дума обаче само за рязане на приема. За тези 31 направления, които са в приоритетния списък, вузовете с ниски оценки за качество ще имат намаление с 40 на сто, но пък тези, които са силни в правото, имат оценка от програмната акредитация над 9, научна оценка над 60 и безработица сред завършилите под 2%, ще имат висок коефициент за качество и могат да искат дори съществено увеличен прием. Въпреки че пазарът на труда е пренаситен с икономисти, онези вузове, които имат високи оценки за специалността икономика, ще могат да поискат в рамките на капацитета си също по-голям прием. И т.н.
За 2015 г. делът на субсидията, определена въз основа на комплексната оценка, е 12,8 на сто от субсидията за издръжка на обучението, отчитат от МОН. В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование за 2014-2020 г. е предвидено този дял да се увеличи на 40 на сто през 2017 г. и на 60 на сто през 2020 г. Правителството освен това е поело ангажимент до края на мандата си през 2018 г. да обвърже поетапно с качеството поне 50% от субсидията за висшето образование. Тази година до 10 април висшите училища трябва да депозират в МОН заявките си за прием, а министерството се ангажира до 20 април да внесе окончателния вариант в МС. Дали ще стигнат 10 дни да се направят всички изчисления предстои да видим.
 

Приоритетните направления

Теория и управление на образованието
Педагогика
Педагогика на обучението по...
Физически науки
Химически науки
Биологически науки
Науки за земята
Математика
Информатика и компютърни науки
Машинно инженерство
Електроника, електроника и автоматика
Комуникационна и компютърна техника
Енергетика
Транспорт, корабоплаване, авиация
Материали и материалознание
Архитектура, строителство и геодезия
Проучване, добив и обработка на полезни
изкопаеми
Металургия
Химични технологии
Биотехнологии
Хранителни технологии
Общо инженерство
Растениевъдство
Растителна защита
Животновъдство
Ветеринарна медицина
Горско стопанство
Теория на изкуствата
Изобразително изкуство
Музикално и танцово изкуство
Театрално и филмово изкуство