30% от българите искат по-строги мерки срещу COVID-19

Едва 30% от българите одобряват въвеждането на по-строги мерки срещу разпространението на коронавируса. Това показват данните от проучване на социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на в.“24 часа“.

Близо половината от анкетираните са на мнение, че мерките са достатъчни. Задължителното носене на маски на обществени места среща най-голяма подкрепа. През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места отколкото през пролетта. Регистрират се по-ниски нива на опасения сред българите от недостиг на хранителни продукти, консумативи за дома, лекарства и горива спрямо месец април. Отчита се повишаване на делa на хората, които остават без спестявания, допълват социолозите.

Впечатление прави, че 39% са тези, които през май месец смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15% споделят това мнение.

Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през месец ноември спрямо април тази година – 93% към 92%. През ноември месец се отчита повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски – 88% към 70% през месец април.

82% е делът на българите, които посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хората, а 14% посочват, че не спазват такава. 79% от хората посочват, че избягват събирането с много хора. Като предпазна мярка срещу коронавируса, 37% от хората пият витамини/ хранителни добавки, а 70% използват дезинфектанти по-често.

Делът на работещите от вкъщи през месец ноември е по-нисък от този спрямо април – 18% спрямо 35%.

Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски – 76% през ноември спрямо 64% през месец април. Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от хората подкрепят тази мярка през месец ноември, докато през април този дял е 82%.

По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети, то 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1 до 12-ти клас среща подкрепа от 28%, а 57% не споделят това мнение. Детските градини и тяхното затваряне са съответно с 25% обществена подкрепа.

Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.

Спад в опасенията спрямо месец април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през месец април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април). По отношение на лекарствата, то 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.

През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места спрямо април. Липса на опасения за работните си места имат 35% от хората през ноември, докато през април делът е 25%.

Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.

Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през месец ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.

Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят – 30% спрямо 9% през май. За 28% от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.