3. Българските научни школи

(продължение от броя на 23.09.2014)

В първите години след 1945-а Българската академия на науките и изкуствата преживява нелек и драматичен период в историята си. Идеологическото преустройство на науката и поставянето й "в служба на народното стопанство и народната култура" (Г. Димитров) не става нито веднага, нито лесно. Наред с прочистването на профашистки настроените членове на академията (изключени са 8 от 49-те редовни и дописни членове - вж. част 2 от поредицата), БАНИ трябва да преживее сталинските извращения и лисенковщината, довела през 1949 г. до трагични събития като тежкото преследване на световноизвестния генетик Дончо Костов (академик от 1946 г.).
През 1946 г., когато председател на БАНИ е акад. Димитър Михалчев (последовател на немския философ идеалист Ремке), виден дипломат и общественик, събранието на академиците изготвя проект за научни институти в структурата на академията. Тяхното създаване е предвидено още в чл. 40 на Устава на БАНИ от 1940 г. През 1947 г. се подготвя нов закон за академията, който е приет в VІ Велико народно събрание на 11 февруари. Този закон

отнема за пръв път автономията

на академията, затова дебатите при приемането му са драматични и силно политизирани. Законът връща старото име на академията, преименува БАНИ отново в Българска академия на науките, определя я като най-висшето научно учреждение в страната, но я поставя "под ведомството" на Министерския съвет, "който утвърждава нейния общ научен план и следи за неговото изпълнение". И в този закон остава текстът, че БАН се освобождава от всякакви държавни и общински данъци, такси, мита и пр. В закона е записано, че освен членовете си, академията има в структурата си и институти. В него за пръв път не се уточнява годишният бюджет на БАН, но същата година субсидията й е увеличена 10 пъти спрямо 1940 г.    
Основен двигател на закона и на новата идеология е акад. Тодор Павлов, който определя и демаркационната линия: "Творческа свобода - да, но не за прокарване на фашистки идеи и на великобългарски шовинизъм". По настояване на Георги Димитров в закона е записано: "Лица реабилитирани, дали доказателства, че са променили своите фашистки и противонародни схващания, могат да бъдат приети отново по решение на УС на академията в нейния личен състав". Броят на академиците се увеличава до 72-ма и за тях се постановява пожизнено допълнително месечно възнаграждение. Тодор Павлов става председател на БАН през 1947 г. и я ръководи до 1962 г., когато го сменя акад. Любомир Кръстанов.
Вярно е, че за модел на преустройството на БАН служи Съветската академия на науките, но този модел е по-скоро в политическата ориентация, а не в това, че се създават институти. Още през 1940 г. академиците са решили, че за развитието на науката в страната е необходимо в академията да бъдат създавани и институти по науки и са го заложили в Устава на институцията. Трябва да се има предвид, че в годините непосредствено след Втората световна война в големите европейски държави също се създават научни центрове, състоящи се едновременно от избрани членове и от институти от различни области на знанието - още през 1939 г. във Франция е създаден Националният център за научни изследвания (СНРС); през 1943 г. Шведската и Австрийската академии на науките наред с общите събрания на членовете си формират в състава си комплекс от институти; в Германия през 1948 г. са създадени институтите "Макс Планк", а през 1949 г. - институтите "Франхофер". Голяма група от институти развива по това време Националният съвет за научни изследвания на Италия и т.н. Да не говорим, че във всички държави от новия социалистически лагер също се развиват академии на науките, които продължават да са водещи научни центрове и днес. Така че коректно е да се каже, че след 1944 г. академията следва традициите от своето 75-годишно съществуване дотогава, както и европейските процеси след войната за изграждане на комплексни научни центрове. В този обективен исторически контекст следва да се разглежда и бързото развитие на науката у нас след 1947 г.    
* * *
Тук се налага едно необходимо отклонение. Законът от 1947 г. в чл. 2 казва изрично, че "БАНИ се преименува на БАН", а чл. 6 гласи дословно: "Заварените почетни и действителни членове си запазват местата, а извънредните и дописните членове стават членове-кореспонденти". Цитатът се налага, понеже през 2004 г. се намери човек - проф. Григор Велев, който лансира откровената лъжа, че през 1947 г. БАНИ е закрита, членовете й са разгонени и тя е прекратила дейността си. Така Велев същата година регистрира сдружение "БАНИ" на домашния си адрес в Хасково, обяви, че то възстановява БАНИ от 1947 г. и е приемник на 78 години история на БКД-БАН-БАНИ (1869-1947 г.). После го прехвърли в София и иска дори имотите на днешната БАН! В устава на това НПО (НЛО?) черно на бяло пише: "Приемник и продължител на делото на Българската академия на науките и изкуствата, закрита през 1947 г". И това нещо е регистрирано от български държавен съд! И се пишат академици в него, крадейки без свян история, всякакви хора - от поппевци до професори и министри. Наистина само в България може да се случи подобен абсурд.
* * *
Окончателното отнемане на академичната автономия е извършено с нов Закон за БАН през 1949 г., когато председател на Министерския съвет е Вълко Червенков. С този закон БАН е директно подчинена на МС, който утвърждава научните й планове. Всички други научни институции дават в БАН своите планове, тя координира научната дейност в страната. Основни единици за научна работа стават институтите, нови се създават с одобрение на МС. Записано е, че БАН развива във всички области

марксистко-диалектическия метод

Уставът е заменен от различни правилници, утвърждавани от МС. Отново БАН е освободена от всички данъци и такси. Нов Устав академията ще приеме чак през 1957 г. след Априлския пленум и след промяна в закона й. Следващ Устав е приет през 1973 г., след като Десетият конгрес на БКП (1971) определя курс към изграждане на развито социалистическо общество. В този Устав е спестено прякото подчинение на МС. Записано е, че БАН изгражда дейността си в сътрудничество с учените на СССР и другите социалистически страни, както и със Софийския университет и други вузове. Създават се съвместни със СУ научни обединения по науки - т.нар. Единни центрове за наука и подготовка на кадри. От 1962 до 1968 г. председател на БАН е акад. Любомир Кръстанов, а от 1968 г. начело на академията застава акад. Ангел Балевски, който остава на поста до 1988 г.
Създаването на институтите на БАН бележи началото на бързо развитие на науката у нас. Както във всички държави в този период, така и в България се диференцират национални комплексни програми, чието научно обслужване чрез фундаментални, приложни и технически решения играе огромна роля.

Изграждането на мащабна промишлена и техническа база

в страната е основа и за научно-техническото обслужване на икономиката. От 1947 до 1960 г. в БАН се изграждат 35 института, след 1956 г. се създават още 19, а до 1980 г. академията има 101 звена с 15 800 души, работещи в тях. Построени са сградите на институтите на БАН в обособени академични градчета на ІV и VІІ километър в София. Понякога се иронизира, че институти са откривани за отделни учени, но е факт, че създатели, директори и двигатели на институтите на БАН са изследователи, получили през годините световна известност - минералозите Страшимир Димитров и Иван Костов; геолозите Георги Бончев и Еким Бончев; биолозите Методи Попов, Стефан Ангелов, Асен Хаджиолов, Румен Цанев и Иван Василев; езиковедите Владимир Георгиев и Любомир Андрейчин; физикохимиците Иван Странски и Ростислав Каишев; химиците Георги Близнаков, Любомир Желязков, Богдан Куртев, Димитър Шопов, Дечко Павлов, Йордан Малиновски, Евгени Будевски; физиците Георги Наджаков, Любомир Кръстанов, Емил Джаков, Асен Дацев, Христо Христов и Милко Борисов; инженерите Иван Димов, Ангел Балевски и Георги Бранков; животновъдът Кирил Братанов; литературоведът Петър Динеков, социологът Живко Ошавков и фолклористът Тодор Ив. Живков; математиците Никола Обрешков, Иван Ценов и Любомир Илиев; историците Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Тончо Жечев, Димитър Косев, Александър Фол; икономистите Жак Натан и Евгени Матеев; радиоинженерите Кирил Серафимов и Димитър Мишев и още десетки други - не би стигнала вестникарска страница, за да бъдат споменати всички истински светила на нашата наука.
Създаването на признати от света български научни школи в различни области на знанието е огромна заслуга на БАН в този период, в който поколения изследователи на малка България участват достойно в световния научен процес. И внасят в него свои оригинални открития, методи и технологии на световно равнище - в математиката, изчислителната техника, роботиката, физиката и химията, в науките за Земята, в биологията, фармацевтиката и аграрните науки, в инженерните науки, в хуманитаристиката. Стотици са научните постижения на БАН в тези години - от първия български компютър и първата изчислителна машина и изчислителен център, през изграждането на най-голямата на Балканите астрономическа обсерватория "Рожен", та до двете мащабни научни програми за полетите на двама български космонавти с апаратури, от които някои превъзхождат значително западните аналози. В БАН се разширяват уникални научни и културни средища, развивани от царско време, каквито са националните институти с музеи - Археологическият, Етнографският, Природонаучният. По това време Русия, Полша, Германия, САЩ, Япония, Франция, Италия, Великобритания са само част от държавите, с чиито учени и предприятия работят нашите изследователи. Голям брой национални и световни награди венчаят делото им.
Развивайки фундаменталното знание, повечето институти на академията в тези години

фактически създават и цели клонове на индустрията

Особено това важи за химията - през 1944 г. в БАН няма нито един химик, а в края на 80-те години тя има 6 института и две централни лаборатории, създали и обслужвали промишленост (над 100 завода), докарвала много милиони приходи на България (днес това не е за вярване след унищожаването на заводите, които бяха дори световни лидери в някои клонове на химическата индустрия). В 80-те години на ХХ в. в предприятията у нас се внедряват близо 8000 приложни научни продукта годишно, изобретенията са около 7000, рационализациите - 99 000 на година! Това беше тогава България, която днес е на опашката в ЕС по иновации и внедряване на наука. Стотици са разработените и внедрени български лекарствени и ветеринарни препарати, ваксини и апаратури. За научна работа са се подготвяли над 5000 докторанти годишно. В науката и техниката България чрез БАН отива на светлинни години напред спрямо 1947 г. Поколения учени, възпитани в родните научни школи, са дали своя принос в социалистическия период за развитието на най-перспективни области в математиката, електронната и изчислителната техника, биотехнологиите и фармацевтиката, генетиката, физикохимията, полупроводниците, спектроскопията, новите материали, космическата физика и дистанционните изследвания, научното приборостроене, оптиката, цялата хуманитаристика и пр. Неоценим принос за икономиката, за културата, за обществото и за самочувствието на България.    
                            Следва
 

Тодор Павлов

Любомир Кръстанов

Ангел Балевски