23 салюта и паметник в чест на Освобождението

Ангел Павлов

Една от следосвобожденските архитектурни забележителности на Разград е Руският паметник. В чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско робство по идейно-художествен проект на скулптора Ненко Метев, тогавашен директор на Окръжната художествена галерия "Проф. Илия Петров", и на уредничката на Окръжния исторически музей в Разград Сийка Стефанова, паметникът е преустроен в Мавзолей на руските войни. Тогава, през 1978 г., костите на починалите от раните си и погребани в старите разгрдски гробища руски войни, са пренесени тук.             
Идеята за въздигането на паметника се поражда непосредствено след свободата, но огласяването й е на 16 (28) януари 1879 г. (от 1994 г. датата на освобождението на града е утвърдена за Ден на Разград) по време на тържественото отпразнуване на една година от освобождението на града. Във вестник "Българин" от 28.I.1879 г. Петко Вълнаров дава подробностите:
"След отслужената божествена литургия русенският митрополит Григорий, многочисленият народ от града и окръжието, начело с духовенството, донските казаци и войниците от 17-та Разградска българска дружина, се отправя към преобразения мегдан на "Вароша", който от този ден е наречен "Александровски площад". След водосвета е отслужен молебен за дългоденствието и благоденствието на руския цар Александър II, на героя за освобождението на Разград - негово сиятелство княз Александър М. Дондуков-Корсаков, на братския нам руски народ и за преуспяването на Княжество България. При запяването "Спаси, Господи" артилеристите изгърмяват 23 салюта в чест на празника".

Писмото на разградския кмет и телеграмата на Граф Игнатиев (от фонда на Държавния архив- Разград)

Командирът на дружината капитан Павел Киселев в своята реч пожелава "разградчани да бъдат щедри все що могат, та да увековечат паметта на този исторически ден". Митрополит Григорий предлага "да се въздигне в чест на освобождението на Разград и на падналите за превземането му храбри руски войници един великолепен памятник". За съжидането му митрополитът, началникът на Разградското окръжие капитан Кноринг и поручик Владимир Вознесенский даряват по 100 рубли волна помощ, а незабегналите в Османската империя турски първенци от Разград записват 550 франка.   
В навечерието на едногодишнината от подписването на Санстефанския мирен договор Александър Дондуков, който е назначен за  императорски комисар в България, отново е в Разград. На 1.III.1879 г. на тържество князът полага основния камък на паметника. През годините той е поддържан и ремонтиран, а районът му - благоустрояван.
През 1964 г. е предвидено преместването на паметника. Срещу това решение се обявява археологът Стоян П. Стоянов (Светла му памет!), тогавашният и най-дългогодишен директор на Окръжния исторически музей, човекът, пробудил римския град Абритус, открил Царската тракийска гробница край с. Свещари и много други забележителности.
На 26.IХ.2001 г. археологът Стоян Стоянов посочва: "Бяха предвидени 50 000 лв. за демонтаж на Руския паметник. Обяснено бе, че ще се извърши много внимателно и всеки камък ще бъде номериран и поставен в същото си положение на новото място. Остро реагирах! Писах писма до председателя на Градския народен съвет и председателя на Окръжния народен съвет. Основното в моето изложение бе, че този паметник не е символичен, само символ на руско-българската дружба и ознаменуващ Руско-турската война от 1877-1878 г., а е възпоменателен, свързан с конкретно събитие - тук разградци са посрещнали княз Дондуков-Корсаков. Там, където е стъпил ботушът на княза, мястото е маркирано с камък! Със събраните пари от населението на тогавашния Разградски окръг е започнал строежът на паметника на починалите от раните си руски воини. Затова паметникът не може да бъде преместван! Всички трябва да се съобразяват с него. Паметникът не бе демонтиран, но угрозата оставаше.
През следващата година, на 18.VI.1965 г. в окръга бе комисия от Комитета за култура и изкуство, начело с неговия председател проф. д-р Петър Вутов. Защото у някои окръжни, а доскоро и областни ръководители съществуваше мнение, че старата сграда на  Разградската гимназия следва да бъде превърната в музей, а паметникът - преместен. Бях изслушан. Д-р Петър Вутов разбра сериозността на моите доводи и се обърна към първия секретар на ОК на БКП Бончо Митев: "Другарят Стоянов е прав - нито старата сграда на гимназията става за Окръжен музей, нито Руският паметник да се премества!"
И днес гостите на Разград ще видят, че Мавзолеят на руските воини е "там, където е стъпил ботушът на княз Дондуков-Корсаков - на днешния площад "Възраждане". Поне през последните 200 години поколения разградци го назовават Мегданят на "Вароша", след Освобождението - площад "Александровски" (на името на цар Александър II).  
Основателно ме питат кой е авторът на този "Великолепен памятник". Малка е вероятността да сгреша, като назова името на проектанта - младия тогава възпитаник на специализираното училище по архитектура към Императорската и Кралската художествена академия във Виена Фридрих Грюнангер.     
Защо? През 1879 г., когато е започнат строежът на паметника, Грюнангер е в България и не къде да е, а в Разград - той е първият следосвобожденски архитект на града. Проектирал е сгради в Разград (и старата сграда на прочутата за времето си мъжка гимназия), в Русе и най-вече в София, където се извисява в специалист от голяма величина и оставя името си като майстор на софийския барок. Проучвайки сградите, проектирани от Грюнангер, личи, че почеркът е на един и същи автор. Може би ще се окаже, че паметникът е първата сграда в страната ни, проектирана от него.
Специалистите определят архитектурния й стил като неокласически. Мавзолеят е квадратен, входът му е от западната страна, с двукрила метална врата. Срещу нея, във вътрешността му, е разположена ниша, на която е бил нарисуван портретът на царя-освободител Александър II. Покривът е купол, стъпващ направо върху стените. Общата височина на паметника е 10 метра. Налице са елементи от австро-унгарската архитектура, които авторът представя с голяма естетичност и математическа точност и отличното сторително изпълнение довежда замисъла на проектанта до съвършенство. Колкото повече минава времето, колкото годините ни отдалечават от събитията, толкова  историческата и художествената стойност на стореното от Грюнангер нараства.
При полагането на основния камък от името на гражданството на княз Дондуков-Корсаков е поднесен Адрес на признателност. При завършването на паметника след близо година и осем месеца над входа му е поставен надпис: "В памет на освобождението на гр. Разград".
През 1932 г. местното опълченско поборническо дружество поставя възпоменателна плоча с имената на погребаните в Разград поборници-опълченци и руски войници. На 7.VI.1936 г. от другата страна на входа на паметника е поставена още една плоча с имената на загиналите революционери от четата на Таньо войвода.   
Това е мястото, където на 28 януари и на 3 март, както и на други големи тържества, разградчани полагат венци и цветя. Този символ на Разград ще го видите и в картините на художниците Коста Петров, Иван Филчев, Васил Карадимов, Димитър Арнаудов от Разград, във великолепните графики на Александър Станев и Жечко Попов от София, пресътворен е в снимките на художника Драган Данаилов, на фотограф-художниците Николай Геков, Павел Ганчев, Тодор Възелов, на доайена на разградската фотожурналистика Иван Чернев.
Освобождението на Разград е възпято от поети като Христо Радушев, Иван Дойнов и плеяда млади творци на мерената реч от Лудогорието, блестящо са описани някои сражения за освобождението на града в романа на Петя Цолова "Есенес падна звезда".   
С оригиналната си архитектура Руският мавзолей се отличава от другите около 430 паметници, които нашият народ е издигнал по пътищата на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Някой автори сочат, че той е първият в страната. Дали е така ще кажат изследователите, но по-важното е друго - и той, както останалите 430, е паметник на благодарността и преклонението пред подвига