2,3 млрд. лв. кеш от държавата, свои пари и намаление на негарантираните вземания

Оманският фонд очаква от българското правителство чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, да предостави до 2,3 милиарда лева като кешов капитал. Това е записано в офертата на консорциума, която бе публикувана от БГНЕС. "Едновременно с това консорциумът е готов да предостави необходимите допълнителни средства като активи и пари в брой на банката, за да запълни липсите. Това ще осигури на банката достатъчен нов капитал за повторното й отваряне", пише в писмото, подписано от ЕПИК, Фонда на генералния държавен резерв на султаната на Оман и "Джемкорп", за което стана известно преди ден, че е изпратено до МС, БНБ и МФ и за което по-рано вчера служебният министър на финансите Румен Порожанов потвърди, че е получено във ръководеното от него ведомство.
Оманският фонд иска достъп до доклада на одиторите, за да се установи дали дефицитът е сходен с настоящите изчисления.
Фондът предлага собствениците на гарантирани депозити, които искат да изтеглят парите си, да получат средствата си в пълния им размер, без активирането на схемата за застраховане на вложителите.
Обмисля се да се разделят негарантираните влогове в отделни групи въз основа на размера на депозитите, желанието за запазване на депозитите в банката и стратегическото значение за операциите на банката. Предложението предвижда собствениците на негарантирани депозити, които изберат да изтеглят парите си след отварянето на банката, да поемат най-голямото орязване. А тези, които изберат да запазят депозитите си в банката за 3-4 години, да бъдат възнаградени с намаляващ процент на орязването.
Подобно на собствениците на негарантирани влогове, акционерите и други кредитори може да се наложи да приемат орязване. Тези, които изберат незабавно изплащане, ще понесат най-голямото орязване.
Предлага се консорциумът и българското правителство да създадат компания за придобиване (Bidco), която да придобие всички нови акции, които бъдат издадени от банката. 50% от Bidco ще бъдат собственост на консорциума, а останалите 50% - на българското правителство. Крайният резултат трябва да бъде придобиването от Bidco на 100% от банката след рекапитализация.
Рекапитализацията на банката се предлага да стане чрез договоряне на набиране на средства чрез акционерно дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). "Бромак" и свързаните с "Бромак" страни трябва да прехвърлят всички свои активи на това ДСИЦ. Това прехвърляне на активи ще бъде използвано от ДСИЦ за набиране на капитал за рекапитализацията на банката чрез Bidco, е идеята на ЕПИК, Оманския фонд и "Джемкорп".
За да се гарантира успешна реорганизация, капиталът, предоставен на банката от страните, може да бъде по-голям от необходимото за повторното й отваряне. 6 месеца след отварянето на банката акционерите на Bidco трябва да решат дали прехвърлените към банката средства са били повече от необходимите и ако това е така, тези излишни средства трябва да бъдат върнати от банката на Bidco.
Иска се също анулиране на всички споразумения и процедури, водещи до намаляване (или загуба на стойност) на активите на банката, които са сключени от кредитор, длъжник или организация, свързана с длъжник от датата на поставяне на банката под надзор.

Илиан Зафиров:
Не знам откъде изкопаха дупка от 4 млрд.

Изпълнителни директори на КТБ бяха призовани вчера в следствието за сравнителен почерков материал, за експертиза, предаде БГНЕС. Първият, който излезе от следствието бе Георги Христов. На влизане единственото, което каза е, че е призован по телефона. След това стана ясно, че е извикан за сравнителен материал за експертизата. Не е бил разпитван.
Другият директор Илиан Зафиров каза, че не знае за какво е извикан и също е призован по телефона. Зафиров е категоричен, че КТБ може да бъде оздравена. Според него не е късно, защото реално погледнато просрочията са само 12%. "Тази дупка от 4 млрд. не знам откъде я изкопаха", заяви Зафиров. "Тази дупка стига до Китай", пошегува се той. Зафиров каза, че дупката била предопределена още през юни или юли, когато е имало изказване за дупка от 3,5 млрд. лева. Той коментира, че методиката, по която е работено за доклада, който излезе, е доста широка. И така в нея може да влязат "и дракони и зайци". "Така че зависи как ще се прилага, каза той.
Зафиров е категоричен, че шансовете за спасение на банката са много големи и каза, че не е задължително да се наливат държавни средства. "Държавната подкрепа може да бъде в най Ц различни форми, включително и държавни гаранции", обясни Зафиров. Според него идеята е да отделят активите, които са все още апетитни и да бъдат просто реприватизирани и да се вземат от определени хора. Той е категоричен, че кризата е била предизвикана изкуствено.
В следствието вчера бе видян и друг от изпълнителните директори на КТБ - Александър Панталеев.

Йордан Цонев:
Кръг с представители в парламента придобива депозити в КТБ

В българския парламент има представители на един икономически кръг, който вече придобива депозити в КТБ. Имаме съмнения, че сегашният директор на Фонда за гарантиране на влоговете е свързан с този кръг. Това заяви вчера от парламентарната трибуна Йордан Цонев от ДПС по време на дебатите за КТБ, предаде БГНЕС. "Ще наблюдаваме много внимателно оттук нататък механизма, по който ще бъде извършена процедурата по несъстоятелност на КТБ. Оттук нататък започва да действа Фондът за гарантиране влогове, той ще предложи на съда синдика и той ще управлява процесите по придобиване на апетитните активи", каза Йордан Цонев.
"Ще видите кой е искал фалита на КТБ, и ще видите кой организира протести за това, и кой дори не се замисля дали има пазарна възможност да бъде направено нещо за банката", посочи Цонев.