09 Април 2020четвъртък11:29 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Филипинец събира захвърлени пластмасови бутилки в реката на град Себу. Бутилките и други отпадъци са събрани във водно сметище, което предотвратява попадането им в океана, в който се влива реката. Продължава обаче войната на човечеството срещу планетата

ГЛОБУС

2019 г. - надделяха тревожните предчувствия

/ брой: 248

автор:Юри Михалков

visibility 1297

Глобалното затопляне се превърна в най-съдбоносната тема на световния дневен ред - "по-пареща" от състоянието на глобалната търговия, изострената конфликтност на международните отношения или разпада на механизмите за сдържане на ядрената заплаха. И макар ножът вече да опира в кокала, годината, която изпращаме, оставя тежки предчувствия за задаващата се климатична катастрофа. На снимката този филипинец събира празни пластмасови бутилки, найлонови торбички, хартии, салфетки и други отпадъци в река, вливаща се в океана. Това обаче са "невинни боклуци" в сравнение с 400-те милиона тона тежки метали и токсични отпадъци, изхвърляни в Световния океан. А те пък не са най-разрушителната част от заплахата - тази част са изхвърляните парникови газове, които водят до затоплянето с пагубни последици към края на века. От началото на индустриалните скокове на цивилизацията ни преди близо три века въглеродният диоксид на планетата се е увеличил с 46 на сто - никога досега Земята не е била тровена с този елемент в такова количество. Отделно през 2019 г. обемът от ресурси, който природата бе отпуснала на човечеството, е свършил в края на юли - сиреч почти половин година сме "консумирали" невъзобновяеми източници на природата и така сме я изтощавали. 

И въпреки това климатичният форум на ООН в Мадрид, събрал през декември представители от над 200 държави, се провали да изработи формулата за преразглеждане на поетите вече задължения за намаляване на вредните емисии съгласно Парижкото споразумение. Срокът за изработването на тази формула изтича догодина. Но САЩ излязоха от Парижкото споразумение, а големите добивни корпорации си пасуват за преразглеждане на квотите. Готови за преразглеждането са само 1/3 от държавите (по-точно 68 страни), на които обаче се падат едва 8% от изхвърлените вредни емисии. При това положение дали догодина ще видим въпросната формула? Ако обаче това не стане, температурата ще "скочи" с над водоразделните 1,5 градуса към средата на века, а към края с 3 градуса. И тогава цели части от планетата ни ще станат пустиня, както вещаят учените. 

Евросъюзът застана в строя на проклиматичната политика, макар в Мадрид да не разкри с колко ще намали вредните си емисии. Общността си постави за цел да изгради зелена икономика до 2050 г. с помощта на финансов ресурс от $1 трлн., плюс още $100 млрд, които новата Еврокомисия смята да отпусне за сегашния бюджетен цикъл (2021-2027 г). Но я чакат раздори с Полша, която държи на въгледобива, осигуряващ 80% от енергетиката й, ще се сблъсква и със скептицизма, че тъкмо "зелената икономика" ще засегне развитието на редица страни-членки.

Като цяло 2019 г. донесе още повече главоболия на ЕС. Състоянието на двуликост вече му носи сериозни имиджови щети. От една страна, продължава васалността му спрямо САЩ заради отношението й към Русия, която висши негови представители дамгосваха като враг, заради проамериканския проект Триморие или заради негативизма на Брюксел към Китай. От друга страна обаче, явно има признаци за "геополитическо еманципиране" от Вашингтон. За това говорят проклиматичната позиция на ЕС, реакциите срещу американските санкции против "Северен поток-2", отказът на Париж от конфронтация с Москва (подкрепян впрочем от мнозинство европейци, съдейки по допитванията), отношението към украинския и палестинския конфликт, пък дори и към Китай, с когото 16 страни от ЕС искат бизнес. В същото време засилването на политическата разноликост в общността след изборите за Европарламент през май най-вероятно ще направи общността още по-тромава при реагирането на едни или други проблеми.

2019-а най-после сложи точка на Брекзит. Очевидно е, че по-губещият от напускането е Лондон, но предизвикателства ще се паднат и на ЕС. За едно от тях още не се говори, но то ще се стовари върху Брюксел - Шотландия. Желанието й да бъде в ЕС не е само британски проблем. Ако Брюксел не подкрепи искането й за втори референдум за независимост, за да остане в ЕС, ще потвърди съмненията, че демокрацията и свободното волеизлияние не са висши ценности, а само парцали, с който се обират пречките пред други и нерядко нечестиви цели. 

2019-а ще запомним и със социалните протести в Южна Америка. Масовото негодувание и ожесточеността на сблъсъците в Чили, Колумбия, Еквадор, Боливия нагледно показват  болезнените гърчове на неолиберализма. В Южна Америка ляво управление остана само в Аржентина, но ето, че лява политика и социални мерки може да се налагат и чрез вълни от граждански протести. Поучителен урок за българското общество.  

2019-а ще остане разрушителна година за контрола върху оръжейната надпревара. САЩ излязоха от споразумението на ядрената петорка с Иран и в резултат Техеран възобнови ядрената си програма, чрез която може да получи ядрено оръжие. Поради праволинейния подход на Вашингтон се провалиха преговорите с КНДР за ядрено разоръжаване на Корейския полуостров, въпреки безпрецедентната среща на Доналд Тръмп и Ким Чен Ир в демилитаризираната зона. Пак по вина на САЩ бе погребан договорът с Русия за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег в Европа. Остава изтичащият през 2021 г. договор за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, за който Вашингтон вече намеква, че може да не го продължи, въпреки руските настоявания за обратното. Изтичащата година остави тревожното усещане, че светът остава обезоръжен пред оръжейната надпревара.   

Бежанци и мигранти протестираха през април край лагера им в село Диавата до Солун. Те са недоволни от бавната процедура по регистрирането им. Според Еврокомисията тази година от Турция в ЕС са пристигнали 70 002 мигранти, увеличение с 46 на сто. От тях 67 741 души са пристигнали в Гърция, 197 души в България, 1803 в Италия и 261 в Кипър. Гърция очаква през следващата година около 100 000 мигранти от Турция 




Това са четирите висши ръководители на ЕС за следващия 5-годишен период, избрани след евровота през май. Вдясно са председателят на Европейския съвет Шарл Мишел (Белгия) и ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард (Франция), а вляво са шефът на Еврозоната Марио Сентено (Португалия) и лидерката на Еврокомисията Улрула фон дер Лайен (Германия). Отсъства председателят на Европарламента Давид-Мария Сасоли (Италия). При представянето на новата Еврокомисия и нейната програма Дер Лайен посочи приоритетно борбата с климатичните промени като сърцевината на икономическата политика на ЕС, свободна търговия, дигитализация, защита на бежанците, но и твърда политика към икономическите мигранти, които пристигат в ЕС без документи





Британският премиер Борис Джонсън е прегърнал домашния любимец, след като е пуснал бюлетината си на предсрочните парламентарни избори на 12 декември. Неговата Консервативна партия победи убедително лейбъристките си опоненти. Така отпадна и последната пречка пред Брекзит, Джонсън бе категоричен, че на 31 януари страната му ще напусне ЕС














Участници от френското движение "Жълтите жилетки" в схватка с полицията в града Тулуза. През годината продължиха протестите на движението, пламнало през октомври 2018 г., след като правителството на президента Еманюел Макрон реши да вдигне данъците върху горивата, а пък бе облекчило данъчната тежест на богаташите








Новият аржентински президент Алберто Фернандес държи фланелка с лика на футболната легенда Диего Марадона пред свои поддръжници, след като спечели президентските избори през октомври. Представляващ лявоцентристка коалиция, Фернандес спечели с гласовете на близо 48% от избирателите. Аржентина е единствената страна в Южна Америка, в която властта остана при левите сили на фона на вълната от десни управления там през последните две-три години. Борбата обаче за социална справедливост се поддържа от масовите протести в редица страни от региона  











Венецуелският президент Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес приветстват свои поддръжници в Каракас. Мадуро устоя след масирана кампания срещу него през годината. Мнозинството венецуелци му останаха верни и през годината той засили позициите си  






Демонстранти в чилийската столица Сантяго се пазят от водни струи на полицията. Протестите в Чили започнаха на 14 октомври, когато властите вдигнаха цената на билета за метрото. При последвалите сблъсъци загинаха 26 души, а над 13 000 бяха ранени. Десният президент Себастиан Пиньера трябваше да смени министри и обяви пакет от социални мерки, сред които вдигане на пенсиите, по-ниски цени на тока и лекарствата, въвеждането на минимален гарантиран доход 





Полицейски служители проучват бутилки за направата на взривове в кампуса на Политехническия университет на Хонконг, след като полицията прогониха окопалите се там протестиращи. 7-милионния Хонконг, бивша британска колония, е част от Китай по силата на принципа "една държава-две системи". От март той бе залят от протестна вълна срещу подготвения тогава закон за екстрадиция. Прозападните сили заподозряха, че така на Китай ще бъдат предавани укриващи се в него дисиденти. През септември ръководителката на града Кери Лам изтегли законопроекта, протестите намаляха 















Президентът на САЩ Доналд Тръмп и лидерът на КНДР Ким Чен Ун пресичат демаркационната линия в граничния пункт Панминчжон през юни. Това бе първата им срещу на границата между двете Кореи и третата от 2018 г. Диалогът обаче не доведе до нищо, наскоро Пхенян дори изпробва нов ракетен двигател. Двете стани се придържат към различни подходи. Тръмп иска пълно ядрено разоръжаване на КНДР и след това да махне санкциите, докато Ким настоява за поетапно разоръжаване и отпадане на санкциите 




Спасители разчистват руините от срутил се жилищен блок в албанския град Дуръс след едно от най-разрушителните земетресения от последните десетилетия, ударило Албания на 26 ноември. Загинаха 51 души, а други близо 2000 получиха различни травми. В столицата Тирана бяха сериозно повредени над 1400 сгради, в съседния Дуръс - близо 900. Най-малко 14 000 души загубиха домовете си, приблизително 2500 бяха подслонени в хотели. Останалите бяха разпределени в източните райони на Албания и в съседно Косово





Жител на японския град Нагано пренася повредени вещи от мощния тайфун Хагибис, който удари Япония пред октомври. Бедствието погуби живота на 90 души, предизвика земни свлачища и наводнения. Това бе най-разрушителният тайфун в Азия през годината  

Борисов разпореди Мавродиев да бъде уволнен от ББР

автор:Дума

visibility 383

/ брой: 68

Има достатъчно агнешко за Великден

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 68

Трезорите предлагат кредитна ваканция до 6 месеца

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 68

Из архивите на ЦРУ за България

автор:Христо Георгиев

visibility 600

/ брой: 68

Изповед на лошия закон

автор:Владимир Георгиев

visibility 185

/ брой: 68

Датата

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 68

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ