2016 - годината на жена генерален секретар на ООН

Шазия З. Рафи*

2016-а започва с две силни кампании на 48 правителства: едната, поведена от посланичката на Колумбия в ООН, а другата - от неправителствени организации, водени от жени експерти на ООН с цел да се избере първият генерален секретар на ООН жена.
Въпреки че и в миналото е имало опити да се насърчават жените за този пост, този път феминистките в правителствата и женските групи са по-стратегически ориентирани. В качеството ми на първата жена, работила като генерален секретар на международна парламентарна организация, бях помолена да се присъединя към топ мениджмънта на Комитета за избирането на жена за генерален секретар.
Искаме ли жена да "бъде взета сериозно предвид" за този пост, нещо, което никога не се е случвало в 70-годишната история на ООН? Трябва ли, съгласно правилата за регионална ротация, да бъде от регион, който досега не е излъчвал генерален секретар?  Сред кои страни ще лобираме - сред всички 193 страни в Общото събрание на ООН, или само пред 15-те членове на Съвета за сигурност на ООН, с акцент върху постоянните членове на "P5" (САЩ, Русия, Китай, Франция, и Обединеното кралство) с право на вето?
В крайна сметка в Кампанията за жена генерален секретар на ООН се съгласихме, че ние не бихме защитавали позициите на конкретни жени и докато настояваме за прозрачност, няма да се опитваме да променим процеса на подбор на ООН. Целта е жена да стане генерален секретар на ООН.
По отношение на регионалното разпределение на генералните секретари, досега Източна Европа не е имала нито един; Латинска Америка е имал един; други региони са имали по двама или трима. През 1997 г. Общото събрание на ООН одобрява "вземане под внимание ... на регионалната ротация ... и на равенството между половете" при избора на генералния секретар. Само две жени кандидати за 70 години са били официално номинирани -  индийката посланик Виа Лакшми Пандит от СССР през 1953 г. и президентката на Латвия Вайра Вике-Фрайберга от  Естония, Латвия и Литва през 2006 г.
Решението за това как всяка страна ще гласува, ще бъде взето предимно от мъже. В Съвета за сигурност посланик Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ, е единствената жена сред  постоянните представители на 15-те членове на Съвета за сигурност. Въпреки това Иън Мартин, ръководител на Доклада на Съвета за сигурност, който следи отблизо работата на съвета, смята, че "въпросът ще бъде разгледан по-скоро на държавно равнище. Някои страни имат жени кандидати и реално решението ще бъде взето в столиците от ръководителите на правителствата."
Вече има половин дузина жени, които активно се борят за поста. От официално започналите  кампании четири правителства от Източна Европа са обявили имената на своите кандидати, като две от тях са на жени. Ирина Бокова от България, генерален директор на ЮНЕСКО, пое отрано лидерството. Тя е близка с френското правителство (ЮНЕСКО е със седалище в Париж) и с Русия, с чийто външен министър е била състудентка. В предишно интервю за Women's Media Center, тя акцентира върху такива въпроси, като "граждански и политически права, взаимно уважение, познание за другите, насърчаване на свободата на словото, като част от усилията за мир, доброто управление и човешките права."
Друг ключов претендент е Весна Пусич, министър на външните работи на Хърватия, която каза, че цели да получи работата, защото вярва, че ООН е "единственото място на планетата, където всички нации могат да седнат заедно и да разговарят."
Западна Европа има много кандидати жени от високо ниво - президенти, премиери и външни министри, вкл. Федерика Могерини от Италия, която  привлича все повече вниманието, като единствената жена редом с министрите от P5 в мирните преговори по иранската ядрена програма и за резолюцията за Сирия на Съвета.
Друга силна необявена кандидатура е на Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия и ръководител на Програмата за развитие на ООН - най-голямата програма на ООН за сигурността на хората и развитието. Нова Зеландия е и член на Съвета за сигурност.
Жените отдавна са поели ръководни постове в международните организации. Вземайки предвид това, че по-голямата част от декларираните и недекларираните кандидати за генерален секретар са жени, системата на ООН изглежда се подготвя; повече от 70 на сто от високите постове в последните назначения са били давани на мъже преди г-жа генерален секретар да встъпи в длъжност.

*Авторката е бивш генерален секретар на Парламентаристи за глобално действие - асоциация от над 1,300 законодатели от 131 национални парламента, и първата жена полуфиналист в изборите за генерален секретар на Междуправителствения съюз (световна организация на парламентите). Понастоящем е експерт в Women's Media Center.