2013

Младите мъже на България умират!
Самозапалват се. Давят се.
Изгарят.
Убиват жените си. Децата си.
Унили,
гладни,
безсилни,
безпомощни,
безработни,
безнадеждни,
безприютни,
безкрили...
Горят като факли в средновековни катакомби.
Без динамит и бомби.
Бледи светулки, угаснали в мрака
на безсветлия век на България!
Сила или слабост? Мъст или безпътица?
Сломени от мизерия, нищета и несрета
като през Хиляда деветстотин двадесет и трета.
Без вили, сопи и тояги - като тогава,
но и без вяра. Без сила. Без дъх.
Докога?
Страшно е!
Умирането се превърна в мечта,
по-силна от надеждата.
Страшно е!
Млади момчета,
не изгаряйте! Спрете!
Сваляйте, бийте се, гневете се, протестирайте!
Не умирайте!
Не превръщайте в пепел мечтите си!
Не погубвайте хода на дните си!
Светли наши Апостоли
и от отвъдното бдете!

Румяна Тодорова
4 март 2013 г.