200 Ниагарски водопада се изливали в Черно море

Пенка ИСАЕВА

Международният ден на Черно море 31 октомври се чества от 1996 г. след среща на министри от шестте страни, граничещи с него - България, Румъния, Грузия, Русия, Украйна, Турция. Целта е да се популяризират усилията на страните за опазване на водите на Черно море. То е вътрешно море на границата между Европа и Азия, свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, с Азовско море чрез Керченския проток.
      
Уникално и неповторимо

е Черно море със своите особености, които не се срещат никъде другаде. Най-характерното е наличието на сероводород на дълбочина 120-150 м от дъното, което прави невъзможен живота. Следва междинен слой, в който съжителстват кислород и сероводород. Най-горният слой е кислороден и достига до 100-150 м дълбочина, като за различните райони на морето варира.

Друга отличителна черта на Черно море е по-слабата му соленост - 17,5-18,5 промила. Това се дължи на големия приток на сладка вода, която се влива в Черно море от трите велики реки - Дунав, Днепър и Днестър. На дълбочина между 100 и 200 м водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на горните и долните слоеве е постоянна и също отличителна черта. Основна причина е слабата връзка на Черно море със Световния океан. Босфорът и Дарданелите са тесни проходи с малка дълбочина, които не позволяват пълен обмен на черноморските води.

Черно море е характерно и с рибното си богатство поради изобилието на планктон и много кислород, който се отделя при асимилацията на водораслите. На хектар водна площ продуктивността на нашето море е два и половина пъти по-голяма, отколкото на Средиземно море. В Черно море живеят 120 вида риби, като три четвърти от тях са обект на риболов.
Черно море може да се гордее с историята си. За милиони години то неведнъж е променяло облика и името си, "встъпвало е в брак" с морета и океани, преживяло е библейския потоп и оцеляло и помъдряло, с годините е станало още по-красиво.

       
Преди около 65 млн. години

на мястото на сегашните Средиземно, Мраморно, Черно, Каспийско и Аралско море се простирало огромното море Тетис, кръстено на богинята на моретата Тетида, дъщеря на бог Нептун. В Южна Европа то се е свързвало с океана. Западната му част била солена, а източната - сладководна, защото там се вливали много реки. С течение на времето (милиони години) то се променяло, край него се издигали планини, образували се низини, разделяло се на сладководни езера и солени морета.
И така допреди 7-8 хил. години, когато в резултат на силни земетресения сушата се разцепила, образувал се Босфорът и огромни маси солена вода от Средиземно море нахлула в басейна на Черно море. Това предизвикало гибелта на повечето от неговите обитатели.

Потъналите разложени остатъци от тях след бедствието паднали на дъното на морето и образували сероводород, който съществува и досега. Учените са убедени, че става въпрос за
                                                       
библейския потоп
 
Най-достоверната теория е на американските учени Уилям Райън и Уолтър Питман, публикувана преди десет години. Според нея преди 7 хил. години през Босфора в тогавашното сладководно езеро (днешното Черно море) се излели чудовищни количества вода, нивото му се повишило с десетки метри (около 100 м) и били залети обширни площи, населявани от местни хора. Това станало причина живеещият в планината Арарат Ной да построи своя кораб, т.нар. Ноев ковчег, в който да спаси от наводнението представителите на животинския свят (както е описано и в Библията).
Проф. Петко Димитров, ръководител на две научни експедиции, обяви, че преди 8 хил. години старите брегове на Черно море били на сушата, и то на 60 км източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света. Тези земи тогава били много плодородни, защото били напоявани от пълноводните Дунав, Днепър и Днестър и се простирали на север чак до Азовско море. Това място се наричало

Едем, или земният рай

Оттогава датира и мегаприливът на океански води през Босфора в най-голямото сладководно езеро. Нахлуването било със сила, равна на 200 Ниагарски водопада (!), според проф. Райън, който участва също и в двете експедиции. Още при първата, осъществена през 1986 г., били открити интересни находки на дълбочина около 95 м. Една от тях представлява кръгла паница с диаметър 40 см, височина 10 см, с много фина изработка. По нея са открити писмени знаци от най-старата писменост, която съществувала до потопа, такива знаци се срещат по-късно в шумерската, египетската, гръцката и индийската писменост.
Този артефакт е наречен "Чинията на Ной". Основната версия, доказана през първата и през втората експедиция, е от 2011 г., че древната цивилизация на кимерийците, развила се по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на изток след библейския потоп. Населението, което остава по нашите земи, е в основата на тракийската култура.
Черно море е

  получавало различни имена

  Според една теория наименованието му е с гръцки произход. Първоначално го наричали Негостоприемно море. След време го нарекли Гостоприемно море. Много преди е известно с името на таврите - Тамарунда, и това на скитите - Скитско море. Турците го наричали Кара Денис (Черно море).
Има много легенди и предания за морето. Една от тях е за Язон, който тръгнал да търси Златното руно в далечната Колхида. Язон слязъл на остров Самотраки, дом на загадъчните велики богове, за да получи тяхната магическа защита, преди да тръгне към непознатото. За да стигнат до Черно море, Язон и аргонавтите трябвало да преминат през Босфора.
Интересна е и легендата за основаването на Ахтопол. В нея се разказва за изключителната любов на Агата, дъщеря на главния бог Зевс и на Хера, и Делфин, син на бог Нептун, построил дворец за любимата си на скалите край Ахтопол.
Друга легенда за нос Калиакра пък разказва за невероятния подвиг на 40 девойки, сплели косите си и заедно полетели от скалата към морето, за да спасят честта си.
Има много предания и за съкровища, като например за скритите в пещерите на нос Калиакра богатства на Лизимах, заграбени при походите с Александър. Рибари разказват и за скритите от пиратите съкровища на Змийския остров, който пък бил пазен от царското змийско семейство...