Актуално
15 септември под знака на разединението
Учениците станаха за пореден път жертва на действията и бездействията на възрастните
/ брой: 177
...родителите се блъскат на протести срещу мерките
Снимка БГНЕС
Едва ли някога първият учебен ден е бил поставен под знака на толкова дълбоко разединение. 15 септември вече не е бурни детски емоции, просълзени родители, букети и запалени автомобилни фарове. Първият учебен ден се превърна в дата, водеща до философски и практически спорове – кой, как и защо да ходи на училище и какъв ще е резултатът от посещението му. До това дали е полезно да стоиш вкъщи и колко време те дели от десоциализацията. Полемиката стигна дотам да се задават въпроси дали училището е забавачница за родители, които не искат да гледат децата си, доколко учителите ги мързи да ходят на работа и кой световен лидер има полза българските ученици да затъпеят. Желанието за налагане на собственото мнение доведе до прояви на вербална агресия – поведение, което няма нищо общо с желанието за ограмотяване и изграждане на бъдеще за младото поколение.
Образованието вече не е просто обучение, то е част от новата реалност и отражение на цялостното поведение на всички, независимо дали те са свързани пряко със системата. Днес част от децата ще прекрачат училищния праг за първи път, знаейки, че всеки се е скарал с всекиго, спорил е по детски площадки, социални мрежи, вайбър групи и форуми – за дистанционно обучение, за социализиране, за ваксини, за политически решения и за дълбоки световни конспирации.
Това разединение отрови предварително първия учебен ден и всички вкупом носят вината, че този 15 септември няма да е като онзи от детството на бабите, майките и на по-големите братя и сестри. За година и половина политиците сринаха остатъците от общественото доверие с непоследователни и неаргументирани действия, които подкопаха всякакво упование, че могат да вземат правилни решения на централно ниво. Това рефлектира върху родителите, които започнаха да градят свои теории за всеки случай и да се противопоставят едни на други, въпреки че целта им е една – здравето и доброто бъдеще на децата им.
Като че ли в конфликтите на възрастните най-голяма жертва станаха учителите, които се оказаха между чука и наковалнята. Те трябваше и продължават да са задължени да отговорят на всички очаквания, като най-малко обръщат внимание на себе си. Затова днес дебатите не са колко много учебен материал е събран по математика в пети клас и дали трябва да се учи едно или друго произведение в седми клас. Спорът падна до това кой може да диша през маска, да си покаже ли носа навън, дали да се мият ръцете със сапун или да се ползва дезинфектант.
В името на първокласниците, които днес все пак ще влязат в класните стаи тържествено под звуците на първия си звънец, всички трябва да си напомнят за истинското значение на училището – просветата. Тази просвета, която, поднесена на настоящите ученици, ще ги превърне утре в по-грамотни и умни от днешните политици, общественици, родители. Така те няма да повтарят грешките им и в моменти на изпитания ще знаят как да реагират адекватно и с отговорност за всички.
Честит празник на учениците!
АНКЕТА
Първокласници 2021
Никола Николов, 7 г., 18-о СУ
– Какво очакваш от първия учебен ден?
– Очаквам, че на училище ще ми е хубаво. Мисля, че ще си намеря нови приятели. Ще науча нови неща, най-различни – смятане, четене, руски език. Не мисля, че ще ми бъде трудно, искам да е забавно.
– Как си представяш новата учителка?
– Добра, мила, нежна. Да не се кара много.
– Пожелай си нещо за новата учебна година.
– Пожелавам си да е цялата година присъствена.
Божидара Станкова, 7 г., 74-то СУ
– Какво те очаква днес?
– Ще ходя на училище. Чакам с нетърпение. Там ще има учебници, тържество и какво ли не. Половината от изненадите ги знам, другата половина са тайна.
– Трудно ли ще е училището?
– Писането ще ми е най-лесно. Четенето – горе-долу. Мога да чета малко.
– Какво ще вземеш с теб на първия учебен ден?
– Ще взема братчето си Миро, който е бебе. Букетът мама ще го носи, но аз ще нося по-важното. Ще ме очаква г-жа Атанасова, познавам я вече. Тя е много добра. Малко се притеснявам, защото ще седя до момче.
Дара Димитрова, 7 г., 32-ро СУ
– Можеш ли да четеш вече?
– Мога да чета. Не много дълги думи, средни думички мога да чета.
– Знаеш ли кой те очаква в училище?
– Добра учителка ще ме посрещне. Мама ми разказа, че ще е много мила.
– Знаеш ли какво е дистанционно обучение?
– Това, когато компютърът е включен, учителката те чака и пишеш в тетрадката през това време. По-добре е да уча в училището.
Кристиян Димитров, 7 г., 32-ро СУ
– Какво ще носиш днес с теб?
– Днес е първият учебен ден. Ще нося раница с тетрадки и несесер. Поръчали сме букет с цветя за учителката. Ще си намеря приятели, както в детската градина.
– Какво се прави в училище?
– Очаквам да чета, да пиша хубаво, да смятам и да рисувам. Трудно ще бъде. Но аз познавам цифрите и буквите. Много малко мога да чета.
– Кога има дистанционно обучение?
– Когато стане много тежко с коронавируса и сядаме на компютъра, за да сме на училище. Но така можем да си развалим очите.