15 минути, докторе!

Аида ПАНИКЯН

Ново двайсет за посещението при лекар! Прегледът да продължи поне 15 минути. НЗОК предлага това да залегне в договора с лекарите (стр. 2).
Как да се ограничи прегледът в определени минути? Ако лекарят трябва само да прегледа резултатите от изследвания или да предпише ежемесечните лекарства, трябва ли пациентът да седи в кабинета му 15 минути?
Защо беше дългогодишното чакане за електронна здравна книжка? За да се шпионират докторите или да бъдат улеснени пациентите и да се ограничи времето на висене пред и в лекарските кабинети?
Да не говорим, че подобно ограничение е своеобразна предпоставка за листи на чакащи. А краткото чакане за преглед комай остана единственото преимущество на българското здравеопазване.
От друга страна, ограничението може да се тълкува и повратно - само 15 минути ли за преглед? За толкова докторът нито ще успее да прегледа пациента, нито да чуе оплакванията и въпросите му, нито да предпише лечение.
За каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Очевидно и в този казус нещата опират до пари. Нашите пари, внесени като осигуровки в НЗОК. А основната функция на НЗОК е да пази нашите пари и да ги разпределя разумно.

Отделен е въпросът каква е действителността. Срещу вноските си очакваме качествено медицинско обслужване и грижа, но често, дори да си доплащаме, не ги получаваме заради нормативни ограничения.
Да, през 2010 г. на един лекар са се падали средно по 269 пациенти, а през 2021 г. - по 231. Но зад това "средно" колко души стоят - хора на каква възраст, с колко и какви заболявания? В коя част на България са тези хора от "средното" число?
С въвеждането на минимално време за преглед се ограничава броят на прегледите при един лекар и съответно касата ще плаща сумарно по-малко на доктора. В краткосрочен план това ще спести пари на касата. Но неминуемо би увеличило опашките пред лекарските кабинети, би създало неравнопоставеност на болните. От неистовото пестене за днес не остава мисъл за утре. Утре, когато вчерашният пациент, чакайки да минат 15-те минути на предишния, ще бъде вече спешен случай. Кой го иска?
И пак - пред задънена улица.
Защо в последните 30 години новаторските идеи в българското здравеопазване обичайно го поставят пред задънена улица?
Защо все пациентът се оказва изкупителната жертва на промените?
Дали защото не става въпрос за псевдореформи, в основата на които все стоят парите?

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.