130 години от бунта на русофилите в Сливен

* Стоян Георгиев

Периодът между управлението на регентството и русофилските бунтове е най-драматичният в българската криза през 1886-1887 г. Започнало с контрапреврата на 22 август 1886 г., недоволството на сливенското офицерство от антируската политика на регентството се засилва. Докато "революционерите" (детронаторите, поддръжниците за по-тесни връзки с Русия) празнуват до 12 август 1886 г., след премахването на 9 август с.г. на българския княз Александър Батенберг от престола, неговите крепители начело със Стефан Стамболов подготвят повторното идване на княза на трона.
Немалка част от сливенските офицери по това време участват активно в преврата, а също и в известния бунт на русофилите в нашия град през октомври 1886 г. Особено показателно е включването в тази битка на цялото многолюдно семейство (с девет деца) на Панайот и Александра Белови от Сливен. В този бунт ентусиазирано се втурват петимата техни синове: Стефан, Христо, Йордан, Георги и Димитър.
Най-малкият от синовете - Стефан, е роден на 31 януари 1860 г. и е

деветото, последно дете

на будното и родолюбиво семейство Белови. След като през 1876 г. завършва петокласното сливенско училище при прочутия даскал Димитър Хаджииванов, младият момък заминава за Одеса и Петербург. Тук са майка му и неговия брат Георги, завършил висшето си образование в руската столица и станал първият български инженер.
Далеч от родината напористият юноша насочва мислите си само в една посока: как да помогне на своето поробено отечество. Озовава се в Щаба на опълчението, но оттам отказват да го приемат заради ниския ръст и влошено здраве. Но само след година щастието го сполетява - зачислен е в редовете на руската освободителна войска и с нея се завръща в родния Сливен.
След Освобождението (от 28 юли 1878 г.) влиза на служба в Хасковската 25-а пеша дружина. Малко по-късно вече е юнкер във Военното училище в София. След училището военната служба на напористия младеж започва като командир на полубатарея в Шуменския артилерийски полк. Само след няколкогодишна добра артилерийска служба идва ред и на заслужената награда - Стефан Белов е изпратен в Михайловската артилерийска академия в руската столица Петербург. Но политическите събития в неговата страна бурно се развиват. На 2 ноември 1885 г. е обявена Сръбско-българската война. Нима може такава борческа родолюбива натура като Стефан да стои настрана и с безразличие да чака изхода от този въоръжен конфликт? Зареден с повдигнатото национално самосъзнание, младият български воин като командир на 5-а батарея от 2-и артилерийски полк проявява смелост и решителност при боевете за Сливница, Цариброд и Пирот. Получава орден "За храброст" - ІV степен.
Следващата, 1886 г., оставя значим отпечатък и носи сериозни изненади за бляскавата военна кариера на ненавършилия още 25 години младеж. Съдбата го поставя пред дилемата - блестящо положение 

край трона на българския монарх

Александър Батенберг или Отечеството. Стефан Белов избира второто и се нарежда в групата на заговорниците, които на 9 август 1886 г. свалят княза. Взема дейно участие при овладяването на двореца, прави опити за установяване на връзка с провинциалните гарнизони. След контрапреврата, осъществен успешно от Стефан Стамболов на 22 август 1886 г., Белов заминава за Цариград, за да се спаси от арест.
Непосредствено след свалянето на княза бригаден командир майор Гуджев организира офицерите и войниците в Сливен, които полагат клетва за вярност към новото правителство. В същия момент капитан Христо Белов (третият син на семейство Белови) по заповед на контрареволюционера подполк. Муткуров (от Пловдив, зет на Стамболов) арестува майор Гуджев и свитата около него и обявява пред войниците себе си за командир на 11-и Сливенски пешеви полк. По пътя за столицата към Сливенския полк се включват и другите военни гарнизони от Южна България. Край София те са посрещнати от повторно завърналия се на престола княз Батенберг в готовност да свалят новото правителство.
Крайното решение на Ал. Батенберг за отказ от престола не поставя точка на размириците в страната. Сливен се превръща в един от центровете на брожение срещу регентството, водено от Стамболов. След 23 октомври 1886 г. самият капитан Хр. Белов, под силното въздействие на братята си Йордан и Стефан, преминава в другия лагер, застава на страната на офицерите-патриоти. Активизира се подготовката на народа и войската за бунт срещу регентите. Обаятелен и авторитетен сред своите съграждани, той смело призовава: "На вас, офицерите, които сега сте на служба,

остава да се съгласите и свалите това регентство

с което ще се спаси България от окончателното й пропадане."
Създаденият задграничен Централен комитет на емигрантите в Букурещ, определя София за ръководен център, а Сливен за център на въстанието срещу контрапревратаджиите и регентството в Южна България. За тази цел изпраща тайно няколко дни преди 25 октомври 1886 г. (облечени в цивилни дрехи) капитаните Христо Паков, Марин Енчевич и Стефан Белов за организирането на бунта. Първото събрание на съзаклятниците се провежда на 24 октомври в къщата на Панайот Белов, в която живеят тримата му сина Христо, Йордан и Димитър. По време на разгорещените разговори настъпват разногласия сред участниците. Докато съзаклятниците се колебаят, верните на регентството военни действат много енергично, за да не се позволи на войниците да се включат в бунта. На втората среща на русофилите съзаклятници (25 октомври), отново в дома Белови, е взето решение бунтът да започне още на следващия ден - 26 октомври, Димитровден. Тревожният звън на камбаните след службата в църквата "Св. Димитър" на 26 октомври събира множество граждани на площада пред храма. На митинга вълнуваща реч произнася Йордан Белов, третият от братята Белови, и призовава стеклото се население "да свали настоящото правителство още същия ден". За съжаление,

съзаклятниците не успяват да овладеят ситуацията

Ръководителите на бунта действат мудно. Поддръжниците на регентството сменят патрулите в полка и в града, превземат телеграфопощенската станция, завладяват окръжното управление. С това бунтът на русофилите в Сливен е ликвидиран. Капитаните емигранти Хр. Паков и М. Енчевич тайно напускат Сливен, прехвърлят се във Влашко и оттам заминават за Русия. Третият член на групата емигранти, пристигнала, за да подпомага бунта на сливенските офицери русофили, Стефан Белов, се крие в родния си град Сливен до средата на юни 1887 г. След потушаването на бунта капитан Христо Белов с още 200 сливенци са арестувани. Заловените участници са жестоко изтезавани в затворите. В издадената присъда главната фигура сред обвиняемите - Хр. Белов, опълченецът, кавалерът на Георгиевския кръст, е разжалван в редник и го изпращат на вечно заточение. След касирането й (26.т.1887 г.) Белов получава 6 години строг тъмничен затвор. Една част от другите подсъдими са осъдени на различни срокове затвор, а останалите са оправдани поради недоказаност. На следващата - 1888 г., след посещение в Сливен, княз Фердинанд помилва благодарение на събраните със съдействието на Митрополита подписи капитан Христо Белов и другите затворници.
След потушаването на русофилските бунтове в Русе и Силистра и Стефан Белов напуска България и пристига в Русия. След 12-годишно отсъствие, през 1898 г. той е отново в родината, в редиците на българската армия.

Офицерът от руската армия

генералът от българската армия Стефан Белов умира в София на 3.Х.1931 г.
Най-големият брат от фамилията Белови Георги в дните на бунта на сливенските офицери русофили е в София и активно подпомага тяхното патриотично дело. Братът близнак на Георги - Димитър П. Белов, в продължение на 24 години (1902-1926 г.) е секретар на Сливенската митрополия.
Тази година се навършват 130 години от бунта на русофилите в Сливен. Години наред тяхното патриотично дело тъне в забрава. Макар и неуспешен, бунтът изиграва положителна роля в борбата на нашия народ за възхода на Отечеството, за укрепване на дружбата между България и Русия.
-------------
* Авторът е областен координатор в Дома на дружбата и зам.-председател на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД в Сливен.